Решение № 4084 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4791/2015 г.

Решение № 4084 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4791/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ангел Любенов Иванов срещу Решение № 87/27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 424/2014 г. по описа на Административен съд - Враца. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложени в жалбата и писмено становище на процесуалния представител съображения Претендира се отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, гр. София, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: Производството пред Административен съд - Враца се е развило по исковата молба на Ангел Любенов Иванов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за причинени неимуществени вреди, причинени от администрацията в Затвора Враца, следствие от умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване, довели до увреждане на здравето, считано от 20.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск, като е приел, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи уважаването му. Този извод се основава на свидетелски показания и заключение на съдебно-медицинска експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено, и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Изводът на първоинстанционния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за неимуществени вреди, е изведен при сочените от касационния жалбоподател и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Именно за установяване на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск ищеца, чрез процесуалния си представител, в проведеното на 28.01.2015 г. съдебно заседание е направил искане за допускане и събиране на относими към предмета на спора доказателства, а именно изискване на справки от мястото, където изтърпява наложеното му наказание, относно условията при които го е изтърпявал в периода, предмет на исковата молба. Основавайки се на показанията на разпитан по делото свидетел и прието заключение на вещо лице в същото съдебно заседание, съдът е отказал събирането на тези допустими доказателствени средства. Недопускането на доказателства, пряко относими към основателността на предявения иск е съществено процесуално нарушение. Обезщетението за вреди се основава именно на условията, при които ищеца изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода, за един продължителен период от време, установяването на които факти и обстоятелства не би могло да стане без събиране на данни от мястото, където наказанието се изтърпява. При несъбирането им по установения процесуален ред делото е останало неизяснено от фактическа страна, довела до неправилност на обжалваното решение. То се основава на изготвена и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, но последната съдържа извод, основан единствено на представената от ищеца медицинска документация. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, каквито в случая не са събрани поради неправилни процесуални действия на съда. Независимо от изложеното, неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че неправилно от първоинстанционния съд не е допусната експертиза, с която вещо лице да даде заключение "относно условията на живот в Затвора Враца". Вещо лице се назначава при наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1 от ГПК, които предпоставки не са обосновани от страната в направеното до съда искане. Поради изложените съображения решението на административния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените превила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от фазата на незаконосъобразното действие, на което се основава връщането на делото. С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение