Решение № 266 от 30.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 758/2012 г.

Решение № 266 от 30.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 758/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. С. М. за възобновяване на НОХД № 285/2010 г. на Новозагорския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 520/21.12.2010 г., влязла в сила на 06.01.2011 г., с която бил признат за виновен в извършването на две престъпления - по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и по чл. 249, ал. 1 от НК, за които във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода при строг режим и глоба в размер на 50 лв. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от служебния му защитник, се твърди, че М. заминал на работа в Гърция през 2006 г. и не е знаел за образуваното наказателно производство, по което е бил осъден задочно. Задържан е бил на границата при завръщането му в България. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 16.03.2012 г., като от справка от затвора - гр. Бургас е видно, че осъденият М. е постъпил там на 02.03.2012 г. след като е бил екстрадиран от Гърция за изпълнение на наказанието по присъда по НОХД № 285/2010 г. на РС - Нова Загора. Същата е била приведена в изпълнение на 09.03.2012 г., като това е най-късният момент за узнаването й. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. "с", "d" и "е" от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че осъденият М. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово и на служебния му защитник присъствие на 29.04.2010 г. Около месец по късно - на 25.05.2010 г. е бил внесен и обвинителния акт в РС - Нова Загора. Видно от изпратената призовка на съобщения по делото адрес подсъдимият не е бил открит, като е било посочено, че е заминал на работа в Гърция. В с. з. на 23.06.2010 г. мярката му за неотклонение подписка е била заменена със задържане под стража, както и той е бил обявен за общодържавно издирване. В докладна от 19.10.2010 г. е била потвърдена информацията, че той е заминал за Р Гърция и на 17.11.2010 г. РС е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК и е приключил същото с постановяване на присъдата си от 21.12.2010 г. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото, тъй като в периода непосредствено след приключване на ДП, проведено в негово присъствие и преди датата на съдебното заседание по внесения в кратък срок обвинителен акт, А. М. се е укрил - напуснал е съобщения по делото адрес и е заминал е за Р Гърция, откъдето впоследствие е бил екстрадиран. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство. Материалите по делото опровергават твърдението му в искането за възобновяване, че е заминал за Р Гърция през 2006 г. и поради това не е знаел за воденото срещу него наказателно производство, както и че е бил задържан на границата при завръщането му оттам. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение