Решение № 1939 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2014 г.

Решение № 1939 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Ценов Лефтерски от гр. Бургас против решение № 32 от 25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 181/2013 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу незаконосъобразното му задържане и отвеждане в РУП на МВР - Сливен на 30.07.2013 г. от к. к. "Ичера". Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Тончо Панайотов Конарев - служител в отдел "Криминална полиция" към ОДМВР - Сливен, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му, изложени за обосноваване на постановения правен резултат, изцяло се споделят. Отвеждането на трите лица, между които и жалбоподателят, в полицейското управление е станало на основание чл. 55, ал. 1, чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 6, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 8а от ЗМВР и чл. 55, ал. 2 от ППЗМВР по разпореждане на инспектор Конарев от сектор "Противодействие на криминалната престъпност", издадено в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Правилно съдът е приел, че в процесния случай органът на МВР е действал в кръга на вменените му от ЗМВР задължения по опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите и опазване на живота, здравето и имуществото им. Действията му към момента са били продиктувани от криминогенната обстановка в района, тъй като наскоро преди това били извършени взломни кражби. Затова след получен сигнал за пребиваване на съмнителни лица в курортния комплекс органите на полицията са предприели адекватни действия за изясняване самоличността им. Данните по делото безспорно сочат, че това са криминално проявени лица с регистрации, висящи досъдебни производства и влезли в сила присъди. Не е установено прилагане на сила или използване на помощни средства при отвеждането им. Престоят на лицата в сградата е продължил от 19.15 часа до 23.50 часа, през което време с тях са проведени оперативни действия. Предвид изложеното неоснователно е твърдението в касационната жалба, че се касае за незаконосъобразно задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Заповед не е издавана, а доказателствата по делото сочат, че на жалбоподателя не е правен обиск, същият не е поставян в определените за тази цел места, не е завеждан в книгата за 24-часово задържане на лица. Нарушаването на правото му на свободно придвижване е нарушено за времето на транспортирането му до РУП - Сливен, което е съвсем нормално, като в книгата за пропускателния режим е отбелязано "доведен". При наличие на тези релевантни за спора факти, след като се е съобразил с всички искания и доводи на страните и е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства съобразно приложимата нормативна уредба, съдът е извел обосновани правни изводи за неоснователност на подадена жалба. Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,