Решение № 12452 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2018 г.

Решение № 12452 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА", представлявано от Ю. Чолаков, против решение № 922 от 2.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3115/2017 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 257 от АПК. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено. Подробни съображения чрез процесуален представител излага в писмено становище. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваната част на решението Административен съд Варна е отхвърлил иск на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА" срещу кмета на община Варна, с правно основание чл. 257 от АПК, относно бездействието на ответника да публикува в интернет страницата на община Вана кадастрален план на морската градина от 1965 г., предвид задълженията му по чл. 15, ал. 1, т. 16 и чл. 15а, ал. 1 от ЗДОИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че защитата срещу неизвършване на фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закон, обхваща само тези бездействия, които имат самостоятелен правен ефект, а не се явяват част от друго производство. Съдът е счел, че кметът на община Варна има задължения съобразно нормата на чл. 15, ал. 1, т. 16 и чл. 15а, ал. 1 от ЗДОИ да публикува КП на Морската градина от 1965 г. съобразно нормата на чл. 15, ал. 1, т. 16 и чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ, но предвид спецификата на самата информация-кадастрален план, публикуването се предхожда от извършването на други действия, тъй като при ответника не е наличен електронен вариант на плана. От гледна точка на естеството на дължимото поведение в случая се касае не за еднократно фактическо действие а за дейност/процес/-съвкупност от фактически действия, чиято пълна реализация обективно изисква техническо време, а ответника е предприел действия по преобразуване на плана, което действие предхожда това по публикуването на плана. Обжалваното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 257 от АПК в приложимата редакция регламентира защита срещу неоснователни фактически бездействия на администрацията, по задължения пряко произтичащи от нормативен акт. Касаторът в исковата молба пред първоинстанционния съд е заявил, че кметът на община Варна не публикува на сайта на общината информация, предоставена повече от три пъти по реда на глава трета от ЗДОИ – кадастрален план на Морската градина, предвид което е била налице хипотезата на чл. 15а вр. чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ, предвиждаща задължение на органа за публикуването и на интернет страницата на община Варна. Видно от приетите по делото доказателства в случая безспорно е налице бездействие на кмета на община Варна, в качеството му на административен орган, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В конкретния казус това задължение предполага извършване фактическо действие, произтичащо от разпоредбата на чл. 15а от ЗДОИ, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Това фактическо действие рефлектира в правната сфера на искателя, носител на правото предвид чл. 4, ал. 1 вр. чл. 1 от ЗДОИ и същото не е опосредено от някакво властническо волеизявление и не е обусловено от искане на притежателя. Дължимото фактическо действие e публикуване на интернет страницата на административна структура -община Варна, на информация, обективирана в кадастрален план, което фактическо действие се изразява в качване на файл- съответен формат, съдържащ процесната информация, в съществуващата интернет страница на общината с осигуряване свободен достъп до същия. Дали за създаването на този файл е необходима цифровизация на наличния в графичен вид кадастрален план, както и технологичната и финансова немощ или нежелание на администрацията да осигури възможност за прилагане на някои от способите за преобразуване на информацията в цифров вид, са въпроси неотносими към факта на съществуващото задължение на административния орган предвид разпоредбата на чл. 15а от ЗДОИ. Следователно неправилни са изводите на административния съд за "необходимост от технологично време" за осъществяване на дължимото поведение. Съдът в случая е приравнил дължимото фактическо действие на административния орган по негово задължение пряко произтичащо от нормативен акт по см. на чл. 257 от АПК към подготовката за неговото осъществяване, действията по която подготовка са извън обхвата на изследване при проверката за наличие фактическия състав на чл. 257 от АПК. Тезата на първоинстанционния съд би довела до практическа невъзможност за изпълнение задълженията на администрацията по силата на Глава втора, раздел I от ЗДОИ, за осигуряване на достъп до официалната и служебна обществена информация по предвидените от законодателя начини, и би ограничила неоправдано правото на достъп до обществена информация на субектите по чл. 4 от ЗДОИ-последица в разрез с целта на закона. Видно от изложеното тезата на първоинстанционния съд за липса на предпоставките на чл. 257 от АПК е в противоречие с установена фактическа обстановка по делото и приложимите материалноправни разпоредби, а решението на Административен съд Варна е и необосновано- изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, и са формирани при тяхната неправилна преценка. При наличие на сочените касационни основания постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен, а вместо него постановен друг – по съществото на спора, с който се приеме за основателен иска на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията-СОПА", а кмета на община Варна бъде осъден да публикува в интернет страницата на община Варна информация по чл. 15 от ЗДОИ- кадастрален план на Морската градина от 1965 г., като на административния орган на осн. чл. 257, ал. 2 от АПК се определи двумесечен срок за изпълнение от влизане на решението в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, доказани общо в размер на 315 лв., и представляващи заплатена ДТ в размер на 15 лв. и възнаграждение за едни адвокат в размер на 300 лв. по договор за правна помощ от 13.03.2018 г. с адвокат И. Иванов. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение