Решение № 16762 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 227/2013 г.

Решение № 16762 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 227/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Варна против решение № 2768 от 13.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1941 по описа за 2012 г. на Административен съд - Варна. Релевират се доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед № рд-12-7706-79/2.04.2012 г. на областен управител на област Варна с която е признато право на еднократно обезщетение на Петър Димитров Кожухаров в размер на 1435.73 лв за 22 месеца и 13 дни претърпяна репресия и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания за прилагане на закона. В мотивите си съдът е приел, че не е изяснен въпросът за наличието на основание за приспадане на полученото в предходен момент от лицето обезщетение. Съдът е посочил, че претенцията е заявена като такава на лично основание, а административният орган се е произнесъл без при недостатъчност на данните във връзка с точното установяване на искането на жалбоподателя и точното установяване вида и размера на полученото вече обезщетение. Решението на административният съд е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е посочил, че решението на административния орган е издадено при нарушение на изискването на чл. 35 от АПК. Не са събрани достатъчно данни и не е изяснено на какво основание е изплатено обезщетението в размер на 25000 неденоминирани лева, което е необходимо с оглед преценка относно приложимостта на чл. 6 от ЗПГРРЛ. Наличието на данни за изплатено обезщетение е обсъдено от съда и му е дало основание да задължи областния управител, като компетентен орган по чл. 5, ал. 1 от закона да го съобрази при произнасянето си след отменителното решение. Този извод на административния съд е обоснован, тъй като от данните по административната преписка е останал напълно неизяснен въпросът за правното основание, на което е получeно обезщетение в размер на 25000 лева през 1993 г. Останал е напълно неизяснен един от основните въпроси - в какво качество е бил обезщетен и едва тогава да се приложи в цялост нормата на чл. 6 от закона. Поради това правилно преписката е върната на областния управител за ново произнасяне при спазване на тълкуването на закона, направено от съда в отменителното му решение. Предвид изложеното, Върховният адимнистративен съд