Решение № 5990 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2012 г.

Решение № 5990 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Дончо Стефанов Станчев от гр. Бургас против Решение № 417 от 19.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1581/2011 г. от Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му с твърдения за незаконосъобразност на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21136 от 09.04.2011 г. издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и е прекратено производството по делото, а също така е отхвърлена жалбата му в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на същия административен акт. Ответникът - Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез пълномощника си юрк. Ст. Георгиев, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Пред първостепенния съд е бил оспорен акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/21136 от 09.04.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА, с който от Дончо Стефанов Станчев се претендира недължимо платена субсидия във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 02/170709/38423 в размер на 1 016. 79 лева с твърдения за незаконосъобразност и нищожност. Съдът е приел жалбата в частта, в която се твърди незаконосъобразност на административния акт, за процесуално недопустима, като просрочена. За да постанови този резултат съдът е установил, че АУПДВ е получен от майката на жалбоподателя на 16.04.2011 г., съгласно приложеното по делото на л. 17 известие за доставяне, а жалбата е подадена на 15.06.2011 г., т. е. далеч след изтичането на законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо в тази част жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В тази част решението на съда е правилно и законосъобразно. С касационната жалба не се представят доказателства, оборващи констатациите на съда. Срокът за обжалване, посочен от законодателя в нормата на чл. 149, ал. 1 е 14-дневен и с изтичането му страната губи възможността да реализира правата си по съдебен ред. В частта, в която се твърди нищожност на АУПДВ жалбата е приета от първостепенния съд за неоснователна, тъй като административният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. И в тази част решението е правилно. За да се приеме, че оспорвания административен акт е нищожен следва по безспорен начин да е доказано, че същият или не е издаден от компетентния административен орган, или че не е в предписаната от закона форма, или че при постановяването му са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, че го правят негоден да породи правни последици. Настоящият състав споделя изводите на съда, че в случая компетентният орган да издаде оспорения акт е именно Разплащателната агенция, която съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В специалния закон не е регламентирана процедура по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) във връзка с установяването на недължимо платени и надплатени суми, включително по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Ето защо правилно съдът е приел, че това производство следва да протече в съответствие с правилата и нормите на АПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. При издаване на акта, административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби, които да са довели до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта или да са повлияли или да е могло да повлияят върху съдържанието на акта. При този изход на правния спор съдът правилно е присъдил направените по делото разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата. С оглед на така изложените мотиви решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение