Решение № 1485 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената касационна жалба от А. М. М. срещу решение 942 от 11.03.2024 г. по адм. дело 911/2023 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ изх. 367000-7949/18.09.2023 г. на началника на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик да издаде заповед на основание чл. 84, ал. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че съдът, за да отхвърли жалбата е приел, че има отказ на началника на РУ Велинград да издаде заповед по реда на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, което обстоятелство не отговаря на действителното правно положение. Сочи също, че няма заповед, издадена от компетентния административен орган и такава не е оспорвана. Поддържа, че предмет на жалбата до административния съд е мълчаливият отказ на началника на РУ Велинград да издаде заповед на основание чл. 84, ал. 9 ЗМВР. Иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се уважи първоначалната жалба. А. М. М. е подал и касационна жалба срещу решение 1105 от 21.03.2024 г. по адм. дело 911/2023 г. на АС Пазарджик, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 942 от 11.03.2024 г. като навсякъде в мотивите на съдебния акт вместо думата заповед да се чете изричен отказ. Излага доводи, че решението е неправилно, т. к. не става въпрос за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК, а за промяна във формираната воля на съда в решението, предмет на поправката. Поради това иска да се отмени решението за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 942 от 11.03.2024 г. по адм. дело 911/2023 г. на АС Пазарджик. Ответникът по касационните жалби началникът на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, не е представил писмен отговор по същите. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото им, приема следното: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на А. М. М. против мълчалив отказ на началника на РУ Велинград да издаде заповед на основание чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на лек автомобил м. Мерцедес , с български рег. [номер] на собственика А. М. М.. С разпореждане 1907 от 05.10.2023 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да се запознае с административната преписка и посочи дали поддържа депозирана пред съда жалба против мълчалив отказ на началника на РУ Велинград да издаде заповед по чл. 84, ал. 9 ЗМВР, доколкото по административната преписка е наличен отговор изх. 367000-7949/18.09.2023 г. от началника на РУ Велинград, в който е посочено, че автомобилът ще остане иззет и след изтичане на 60-дневния срок поради постъпило искане за връщането му от държавата, подала сигнала в ШИС и произнасянето от РП - Пазарджик за евентуално извършено престъпление. Със становище вх. 8313/12.10.2023 г. оспорващият, чрез пълномощника си, е заявил, че поддържа депозираната пред съда жалба против мълчалив отказ на началника на РУ Велинград за издаване на заповед по реда на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, като фактът, че след изтичане на 7-дневния срок по чл. 84, ал. 9 ЗМВР е направен изричен отказ, не преклудира произнасянето на съда по жалбата. С определение 1442 от 19.10.2023 г. съдът е приел, че указанията са изпълнени и предприел съдопроизводствени действия по разглеждане на жалбата. В открито заседание на 11.01.2024 г. съдът е констатирал, че предметът на делото е определен неправилно, като е посочено, че се води срещу мълчалив отказ на началника на РУ Велинград да бъде издадена заповед по чл. 84, ал. 9 ЗМВР, доколкото е ясно, че е издаден изричен отказ. След изрично изявление на пълномощника на оспорващия, че поддържа жалбата срещу изричен отказ с вх. 367000-7949/18.09.2023 г., съдът е постановил, че делото е образувано по жалба на А. М. М. срещу изричен отказ с вх. 367000-7949/18.09.2023 г. на началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик. С обжалваното решение 942 от 11.03.2024 г. съдът е установил от фактическа страна, че процесният лек автомобил е обявен за издирване с телеграма CZ 000000908813900002 от 14.04.2023 г., валидна и към датата на издаване на оспорения акт. Дирекция "ДМОС" МВР е уведомила на 03.07.2023 г. бюро СИРЕНЕ - Чехия за установяването на лекия автомобил в България. С писмо 6212р-15048 от 11.07.2023 г. Бюро СИРЕНЕ Чехия е уведомило дирекция "ДМОС" МВР, че компетентните власти са осъществили контакт със законния собственик на превозното средство - дружеството Mareka s. r. o., представител на което е заявил желание за възстановяване на превозното средство. Съдът е установил също, че съгласно доказателствата по делото е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, с предмет процесния автомобил, извършено в гр. Ракитово, което обстоятелство също препятства издаването на заповед за връщане на автомобила на оспорващия по чл. 84, ал. 9 ЗМВР. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 84, ал. 8 ЗМВР, съгласно която, ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. В случая съдът е посочил, че искане за връщане на автомобила е постъпило в срока по чл. 84, ал. 8 ЗМВР от държавата членка, въвела сигнала, с писмо 6212р-15048 от 11.07.2023 г. на Бюро СИРЕНЕ Чехия. При това положение административният орган законосъобразно е отказал да издаде заповед по разпореди връщане на автомобила на регистрирания в Р България собственик. При тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на А. М. М. срещу Отказ с вх. 367000-7949/18.09.2023 г., издаден от началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик да издаде заповед по чл. 84, ал. 9 ЗМВР. С Решение 1105/21.3.2024 г. съдът служебно е констатирал, че в решението по адм. дело 911/23 г. е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване на думата "заповед", вместо изричен отказ в мотивите на съдебния акт. Поради това и на основание чл. 175, ал. 2 АПК е постановил допуснатата техническа грешка да бъде поправена като навсякъде в мотивите на съдебния акт вместо думата заповед, да се чете изричен отказ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че решението по спорния предмет и решението за поправка на очевидна фактическа грешка са правилни и не са налице касационни основания за отмяната им, по следните съображения: Съдът, с оглед данните по административната преписка и изричното изявление на оспорващия, чрез пълномощника му по делото, правилно е определил предмета на съдебното производство - Отказ с вх. 367000-7949/18.09.2023 г. на началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик да издаде заповед по чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на лек автомобил м. Мерцедес, с регистриран в Р България собственик А. М. М.. Изложените доводи в касационната жалба, че съдът е подменил спорния предмет не кореспондират с изявлението на страната пред първоинстанционния съд и са неоснователни. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и при коректни фактически установявания е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за законосъобразност на издадения от компетентния административен орган изричен отказ да разпореди връщане на отнетия автомобил по реда и на основание чл. 84, ал. 9 ЗМВР. Съгласно чл. 84, ал. 9 ЗМВР, ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. В случая съдът правилно е приел, че от държавата членка обявила процесния автомобил в ШИС е постъпило искане за връщането му в посочения срок, поради което не са налице фактическите основания за издаване на заповед по чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на превозното средство на оспорващия. Правилно също съдът е посочил, че е образувано досъдебно производство във връзка с обсъжданото превозно средство, което се явява самостоятелно основание за връщане на вещта, съгласно чл. 84, ал. 11 ЗМВР. Доводите и възраженията в касационната жалба, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповед по чл. 84, ал. 9 ЗМВР, каквато всъщност не е издавана, не намират опора в данните по делото и постановения съдебен акт, поради което не следва да се кредитират. Неоснователни са и оплакванията, че съдът не е отчел като съществено нарушение на административнопроизводствените правила липса на резолюция за утвърждаване на протокола за доброволно предаване на вещта по чл. 84, ал. 6 ЗМВР. Констатираният пропуск не обуславя извод за съществено опорочаване на процедурата и съответно основание за отмяна на оспорения отказ, доколкото с докладна записка рег. 367р-12111 от 03.07.2023 г. началникът на РУ Велинград е уведомен за предприетите действия по установяване и предаване на автомобила, на която са поставени съответните резолюции и указания за следващи действия. Неоснователна е касационната жалба с доводи за неправилност на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175, ал. 2 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Използването на думата заповед за означаване на обжалвания акт в мотивите на съдебното решение представлява неточен изказ, който правилно е коригиран от съда по реда на чл. 175, ал. 2 АПК. Не е налице неяснота относно спорния предмет, нито недопустимо изменение във волята на съда, която ясно е обективирана в диспозитива на съдебния акт. Поради това оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваните решения по спора и по чл. 175, ал. 2 АПК, са правилни и следва да се оставят в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,