Решение № 7736 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2018 г.

Решение № 7736 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 07.12.2017 г. по адм. д. № 1002/2017 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на И. Н. Б. и М. А. Б. срещу заповед № 583 от 01.07.2015 г. на и. д. кмета на община Р. П. Решението се обжалва с касационна жалба от И. Н. Б. и М. А. Б. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба кметът на община Р. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на и. д. кмета на община Р. П. е наредено на жалбоподателите Б. да премахнат незаконен строеж"Дворна чешма с дървен навес", находящ се в УПИ III - 35, кв. 33 по плана на вилна зона "Бряновщица", община Р. П.. Административният орган е приел, че строежът е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект . Изграден е в общински имот без учредено право на строеж. Пловдивският административен съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Той е незаконен, тъй като за него няма издадени стоителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект. Строежът е изграден в общински имот без учредено право на строеж. Не е търпим, тъй като е изграден след 2006 г. Противоречи на строителните правила и норми по ЗУТ. Не е търпим дори и да е изграден през периода 1971 - 1999т. През този период за територията, в която е изграден строежа не е бил одобрен застроителен и регулационен план, поради което § 16 ПЗР ЗУТ е неприложим. При постановяване на решението Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Строежът, подробно описан в мотивите на заповедта и материалите в административната преписка по вид, размер и разположение е такъв на допълващото застрояване съгласно чл. 46, ал. 1 ЗУТ. За него няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обстоятелството дали строежът е изграден в чужд имот без отстъпено право на строеж е ирелевантно както за квалифицирането на строежа като незаконен, така и при определянето на същия за търпим или не. Мотивите на съда в тази насока са неотносими към спора. Същото се отнася и до представените доказателства, установяващи, че през 2016 г. на жалбоподателите е отстъпено право на строеж върху УПИ III - 35 от кв. 33. За да се квалифицира един строеж като незаконен е необходимо да са налице предпоставките по чл. 225 ЗУТ и те не включват отстъпено или не право на строеж върху имота, в който е изграден същия. Предпоставките за търпимост на строежа за регламентирани в § 16 ПЗР и § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Собствеността върху терена и обстоятелството дали извършителят има право на строеж или не върху него не са сред тези предпоставки Независимо от изложеното Пловдивският административен съд законосъобразно и обосновано е приел, че процесния строеж не е търпим. Изводът му се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, заключение на експертизата и гласните доказателства, поискани от жалбоподателите. Не е установено строежът да е изграден в периода от 1987-1998 . В този период не е имало дворна чешма, а бидон, който се е използвал за хигиенни нужди. Дворната чешма и навеса са изградени след 2006 г. и не са търпими нито по § 16 ПЗР, нито по § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Дори строежът да беше изграден в периода, посочен от жалбоподателите, той не би могъл да бъде търпим по § 16 ПЗРЗУТ, тъй като е изграден в неурегулирана територия, а посочената норма изисква съответствие и допустимост по действащия устройствен план. Такъв за първи път е одобрен за населеното място, в което се намира имота през 2006 г. Строежът не е търпим, тъй като не отговаря на строителните правила и норми. Разположен е на 1 м. от страничната регулационна линия при изискване на закона 3 м. - чл. 47, ал. 2 ЗУТ и аналогична разпоредба от ЗТСУ (отм). Решението на Пловдивския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. И. Н. Б. и М. А. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на община Р. П. разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,