Решение № 11508 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2009 г.

Решение № 11508 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ахмед Ахмед Мохамедали, гражданин на Сирия, срещу решение № 4197 от 31.03.2009 г. по адм. дело № 6965/2008 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 126/31.03.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението на ВАС, трето отделение. Ответната страна - Държавната агенция за бежанците при МС не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 126/31.03.2008 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което е постановен отказ за предоставяне на закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Ахмед Ахмед Мохамедали, гражданин на Сирия. Решаващият съд е приел, че решението представлява индивидуален административен акт, който е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, а именно чл. 75 от ЗУБ и при спазване на изискващата се форма и съдържание, както и на административнопроизводствените правила и материалния закон. Направена е преценка, че изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на закрила по ЗУБ са в съответствие с приложимата норма на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ - липса на предпоставките за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба. Касационната жалба не съдържа обосноваване на касационните основания за отмяна, а твърденията в смисъл на неосигуряване на служебна защита не обосновават наличие на нарушаване на съществени съдопроизводствени правила. При установената и безспорна фактическа обстановка по спора изводите на решаващия съд относно прилагането на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ, в които разпоредби са уредени предпоставките за предоставяне на закрила, от страна на административния орган при постановяване на акта са правилни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решаващият съд не е обсъдил всички относими факти към спора и конкретно този относно сключения брак с българска гражданка. Този довод е обсъден в мотивите на съдебното решение, но правилно е прието, че този факт не представлява визирани в закона предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. От молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут се установява, че същата се обосновава с лични и икономически съображения, като не се констатират предпоставките, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила на същия, а именно статут на бежанец и хуманитарен статут. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,