Решение № 6565 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14110/2010 г.

ВАСI отделение11.05.2011 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 1081/23.09.2010 г., постановено по адм. д. № 1118/07 г., по описа на Административен съд гр. Бургас, В ЧАСТТА, с която е изменен Ревизионен акт № 2860807/05.06.2007 г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на НАП гр . Ямбол, потвърден с решение № РД-10-393/21.08.2007 г. на Веселина Аврамова - началник отдел "Управление на изпълнението" в Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП относно установени задължения на "Силк" ЕООД, за данъчен период м. 06.2005 г. в размер на 54 396,81 лв., като са определени задължения в размер на 54 339,95 лева, ведно със съответните лихви за забава и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 6565 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14110/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на адв. С. Евтимов, в качеството му на пълномощник на "Силк" ЕООД, гр. Ямбол и Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП срещу решение № 1081/23.09.2010 г., постановено по адм. д. № 1118/07 г., по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/. В жалбата на "Силк" ЕООД се излагат доводи за неправилност решението в обжалваната част, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице реалност на доставките, като не е отчел наличието на предпоставките по чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на направените по делото разноски. В жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП се излагат доводи за недопустимост на решението в частта относно отказано право на данъчен кредит за м. 05.2005 г. и неправилност в останалата част, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба на "Силк" ЕООД и основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 2860807/05.06.2007 г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на НАП гр . Ямбол, в частта в която е потвърден с решение № РД-10-393/21.08.2007 г. на Веселина Аврамова - началник отдел "Управление на изпълнението" в Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, относно задължения по ЗДДС за данъчни периоди: 01.06.2005 - 30.06.2005 г. в размер на 54396,81 лв. и лихва 13296,54 лв.; 01.07.2005-31.07.2005 г. в размер на 59919,72 лв. и лихва 13935,93 лв.; 01.08.2005-31.08.2005 г. в размер на 85135,73 лв. и лихва 19018,13 лв.; 01.09.2005-30.09.2005 г. в размер на 112150,13 лв. и лихва 24076,00 лв.; 01.10.2005-31.10.2005 г. в размер на 4640,00 лв. и лихва 944,10 лв.; 01.11.2005-30.11.2005 г. в размер на 24421,01 лв. и лихва 4727,17 лв. и 01.12.2005-31.12.2005 г. в размер на 29858,54 лв. и лихва 5459,93 лв. С обжалваното в настоящото производство решение, АС е изменил РА в частта, с която са установени задължения на "Силк" ЕООД, за данъчен период м. 06.2005 г. в размер на 54 396,81 лв., като е определил задължения в размер на 54 339,95 лева, ведно със съответните лихви за забава и в частта му, в която са установени задължения за данъчен период м. 07.2005 г. в размер на 59919,72 лв., като е определил задължения в размер на 58 226,87 лева, ведно със съответните лихви за забава и е отхвърлил жалбата на "Силк" ЕООД, в останалата й част. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурата визирана в ДОПК. Подробни мотиви съдът е изложил за всеки от ревизираните данъчни периоди. Предвид обстоятелството, че ревизираните периоди са през 2005 г., за процесуална икономия цитираните в мотивите на настоящия акт текстове на ЗДДС са действащите материално правни разпоредби към момента на доставките по отменения ЗДДС в сила на 01.01.2007 г. По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП: За данъчен период м. 06.2005 г. относно фактурата издадена от "Алфа Комерс" ООД, с предмет транспорт на пшеница съдът е приел, че органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на част от доставката, в размер на 56,86 лв. В мотивите на ревизионния доклад е посочено, че "Алфа Комерс" ООД е включил във фактурата извършена транспортна услуга по товарителници № 179/11.06.2005 г., относно транспортирането на 25,840, т. пшеница от Тетово до Варна с облагаема стойност 284,24 лв. и ДДС 56,85 лв.. Във връзка с издадена от "Космотранс" ЕООД данъчна фактура № 0...116/10.06.2005 г. е установено, че не е налице доставка на 62,340, т. пшеница по процесната товарителница, поради което на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 24 , чл. 63 и чл. 93, ал. 2 от ЗДДС не е признато правото на данъчен кредит по част от доставката. В РА възраженията на жалбоподателя относно непризнатото право на данъчен кредит по данъчна фактура № 0.116/10.06.2005 г. от "Космотранс" ЕООД, са приети за основателни и е признато правото на данъчен кредит. При така установеното съдът е приел, че след като е признато право на данъчен кредит на лицето по данъчна фактура № 0.116/10.06.2005 г. от "Космотранс" ЕООД и е установена реалност на доставка по тази фактура, неправилно не е признато право на данъчен кредит за транспорта по същата фактура и ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен. Решението в тази си част е недопустимо. Действително с решение № РД-10-393/21.08.2007 г. на Веселина Аврамова - началник отдел "Управление на изпълнението" в Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, при ЦУ на НАП, РА е потвърден в частта относно данъчен период 01.06.2005-30.06.2005 г. в размер на главницата 54396,81 лв. и лихви в размер на 13 296, 54 лева. Посочената сума видно и от заключението на ССЕ представлява отказано право на данъчен кредит по 5 броя фактури издадени от Кооперация "Всестранка 98" и "Булком маркет" ЕООД за доставка на пшеница. С РА за същия данъчен период е отказано право на данъчен кредит в размер на 54453,67 лева и лихви в размер на 13404, 94 лева, като в тази сума е включен и размера на отказано право на данъчен кредит в процесния размер от 56,85 лв. за транспорт на пшеница по фактура издадена от "Алфа Комерс" ООД. В мотивите на решението на решаващия орган не са изложени доводи досежно тази доставка, като липсва и изрична отмяна на РА в тази му част, но пък в частта в която е потвърден РА не е включена процесната сума. С оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ДОПК, съдебното производство е недопустимо, в частта в която жалбата е уважена, т. е. РА е отменен. В случая въпреки липса на изрична отмяна на акта в частта относно отказано право на данъчен кредит в процесния размер от 56,85 лв. се налага извода, че същата сума не е включена в размера на общата сума на отказано право на данъчен кредит, поради което и за касатора, жалбата в тази си част е била процесуално недопустима. Като се е произнесъл по същество по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което в тази си част следва да бъде обезсилено. За данъчен период 01.07.2005 г. - 31.07.2005 г. правото на данъчен кредит е отказано частично в общ размер на 412,07 лв., по доставки на "Алфа Комерс" с предмет транспорт на пшеница реколта 2004 г. От извършена насрещна проверка на "Алфа Комерс" ООД, за установено съдът е приел, че данъка по процесните фактури е начислен по реда на чл. 55 от ЗДДС и е внесен по "ДДС-сметка" на доставчика. Транспорта е извършен със собствени на дружеството автомобили, с наети работници. Съдът не е възприел приетото от органа по приходите, че събраните доказателства не доказват извършването на транспорт на 963,02 тона пшеница, като доставчика не е представил пътни листи и товарителници. До този извод съдът е достигнал като е приел, че при извършване на насрещната проверка от доставчика са представени всички изискани документи, от които се установява, че е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. В тази насока съдът се е позовал и на заключението на вещите лица по единичната и тройна ССЕ, като безспорно установено е и обстоятелството че за процесния период "Силк" ЕООД е получател по доставки на селскостопанска продукция по която органа по приходите е признал правото на данъчен кредит и тъй като се касае за транспортиране на родово определени вещи, не може да бъде отграничено транспортирането на различните количества. Относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Автотранс-70" ЕООД, с предмет транспорт на царевица, и транспорт на пшеница и ечемик, съдът е приел, че при извършена насрещна проверка от доставчика са представени процесните данъчни фактури, с приложени към тях пътни листи и товарителници за уточняване на предмет и дата на конкретните доставки. Транспортните услуги са извършени със собствени транспортни средства, начислен е ДДС по реда на чл. 55 от ЗДДС, разплащането е извършено по банков път, представени са доказателства за кадрова, техническа и ресурсна обезпеченост. Обстоятелството, че доставчика е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, съдът е приел, че се установява и от заключенията на единичната и тройна ССЕ, като е безспорно обстоятелството че през процесния период "Силк" ЕООД е получател по доставки на селскостопанска продукция по която органа по приходите е признал правото на данъчен кредит и тъй като се касае за транспортиране на родово определени вещи, не може да бъде отграничено транспортирането на различните количества. Факта, че от представените пътни листи и товарителници се установява, че данъчните фактури са издадени след срока по чл. 93, ал. 2 от ЗДДС не би могло до доведе до друг извод, тъй като правото на данъчен кредит може да бъде признато и при фактури, издадени след срока по чл. 93, ал. 2 ЗДДС, но следва данъкът да е начислен от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗДДС, което безспорно е установено в случая. Решението в тази си част е правилно. При наличие на установено кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и внасяне на данъка по ДДС сметка на доставчика, се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС. Относно довода в жалбата за издаване на фактурите в нарушение на чл. 93, ал. 2 от ЗДДС, следва да се има предвид, че фактът дали фактурата е издадена в сроковете по чл. 93, ал. 2 от ЗДДС има значение само досежно възможността на данъчните органи за ангажиране на административно-наказателна отговорност на доставчика. Забавеното изпълнение на това задължение, съгласно чл. 136, ал. 1 ЗДДС изр. 1, е определено като административно нарушение, за което се следва административно наказание на данъчно задълженото лице. Отказът на правото на данъчен кредит при установена реалност на доставката би довел до нарушаване на характера на ДДС на косвен, многофазен, некумулативен данък и до неоснователно обогатяване на фиска, поради което жалбата в тази си част е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на на "Силк" ЕООД: За данъчен период 01.06.2005-30.06.2005 г. от фактическа страна съдът е приел, че предмет на доставките са пшеница с доставчици Кооперация "Всестранка 98" и "Булком маркет" ЕООД. В частта отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на Кооперация "Всестранка 98", с предмет на доставките "пшеница", за установено съдът е приел, че данъка е внесен по ДДС сметка на доставчика, като спорен е факта за реалност на доставката. От фактическа страна съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че доставчикът не е представил доказателства за съхранение на пшеница, кога и с какви транспортни средства и за чия сметка е транспортирана, както и с какъв ресурс е натоварена и къде е разтоварена. С декларация управителя на кооперацията е заявил, че транспорта е извършен с автомобили на клиента. От заключението на приетите по делото ССЕ, съдът е приел за установено, че вещите лица не са открили доставчика на адреса и заключенията са изготвени въз основа на приложените по делото доказателства, поради което не може да се установи дали доставчика разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. От жалбоподателя не са представени транспортни документи (пътни листи, товарителници, фактури за извършени транспортни услуги от страна на жалбоподателя и доставчика), което се установява и от приетата по делото тройна ССЕ. Относно доставките на "Булком маркет" ЕООД, с предмет пшеница-реколта 2004 г., съдът е приел за установено, че данъка е платен по ДДС-сметка на доставчика, като спорен е факта за реалност на доставката. От извършена насрещна проверка на доставчика за установено съдът е приел, че данъка е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, транспорта е за сметка на доставчика и е осъществен с наети превозвачи. Като предходни доставчици са посочени ЗК "Съгласие" с. Метличина, като при извършената проверка на кооперацията е установено, че е издадена фактура № 8584/12.05.2005 г., с дата на получаване на стоката 12.05.2005 г., данъка е начислен съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Кооперацията разполага с технически потенциал, земи, складове и кадрови потенциал назначен на трудов договор и транспорта е за сметка на купувача. Представените от "Булком маркет" ЕООД фактури за извършени транспорти услуги, съдът е приел, че са неприложими за процесната доставка, като не са представени фактури относно транспортирането на пшеницата. От прекия доставчик е декларирано, че за периода фирмата не притежава ДМА и че собствеността на стоката е прехвърлена по фактури в складовете на "Силк" ЕООД. Съдът е обсъдил заключенията на ССЕ, от което се установява, че вещите лица не са открили доставчика на адреса и са работили въз основа на приложените по делото доказателства, поради което не може по счетоводни данни да се установи наличие на материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. От жалбоподателя не са представени транспортни документи, които да документират превоза на процесното количество пшеница. От приетия по делото Опис на извозените количества пшеница, реколта 2004 г. от "Булком маркет" ЕООД се установява, че извозването на пшеница реколта 2004 г. е извършвано през периода 22.04.2005 г. - 11.05.2005 г., който период съдът е приел за неотносим както по отношение на предходната, така и на пряката доставка. От съдържанието на представените по делото товарителници, не би могъл да се направи еднозначния извод, коя от тях се отнася до процесната доставка, тъй като както се установява и от заключението на вещото лице в тях липсват реквизити (дата на издаване, вид и количество на транспортираната стока). За данъчен период 01.07.2005 - 31.07.2005 г. съдът е приел за установено, че на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на "Агро ойл-2003"; "Асеновец" ЕООД, "Космотранс" ЕООД; "Автотранс-70" ЕООД и "Алфа Комерс" ООД. По отношение доставчика "Агро Ойл 2003" ЕООД, съдът е приел за установено, че предмет на доставката е царевица, като данъка е внесен по ДДС - сметка на доставчика. От извършена насрещна проверка на доставчика, се установява, че искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес. От жалбоподателя във връзка с процесната доставка са представени процесната фактура и 4 бр. товарителници, които съдът е приел, че не установяват факта на реалното предаване на родовоопределени вещи. В приетите товарителници е установено, че в част от тях липсват данни за получател, в други място на разтоварване, като във всички не е посочен серия, № на пътен лист. Няма представени кантарни бележки, пътни листи и приемо-предавателни протоколи. Представените товарителници са без подпис и печат на получателя, за превозвач е посочен "Автотранс-70" ЕООД, което дружество видно от представените от "Силк" ЕООД документи не е издало данъчна фактура за извършена транспортна услуга, не е начислило ДДС в дневника за продажби и СД за периода, поради което съдът е приел, че липсват доказателства за реално извършена транспортна услуга, както и доказателства за материална, кадрова и техническа осигуреност за извършване на доставката. В тази насока съдът се е позовал на заключението на единична и тройна ССЕ, които са изготвени без осъществен контакт с представител на доставчика и проверка на счетоводството му. Относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на данъчни фактури издадени от "Асеновец" ЕООД, съдът е приел, че предмет на доставката е ечемик и царевица, като данъка е внесен по ДДС сметка на доставчика. От извършената насрещна проверка, съдът е приел за установено, че искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес. От жалбоподателя са представени данъчните фактури, приемо-предавателни протоколи - 2 бр., договор - 2 бр., опис на товарителници - 2 бр. с 31 бр. товарителници. С придружително писмо, след срока от управителя на доставчика "Асеновец" ЕООД са представени: удостоверение, че дружеството е вписано в Регистъра на търговците на зърно от 20.09.2005 г., свидетелство за регистрация на фискално устройство, данъчните фактури, протокол от 06.07.2005 г. за продажба на 10 тона ечемик, приемо-предавателни протоколи към процесните фактури, договор за продажба от 08.07.2005 г. с предмет продажба на царевица реколта 2004 г., договор за продажба от 06.07.2005 г. с предмет продажба на ечемик реколта 2005 г., пътни разписки и товарителници. Съдът е възприел приетото от органа по приходите, че относно данъчна фактура № 0.173/06.07.2005 г. от представените 13 бр. товарителници се установява, че мястото на натоварване на стоката са седем различни села с датите на натоварване са 01,02,02,08,09,11 и 18.07.2005 г., като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис и печат на изпращач и получател, а някъде и на превозвач, не на всякъде е посочен изминатия пробег, както и серия и номер на пътен лист и дата на разтоварване. Дружеството не е предоставило информация в тези посочени места на товарене, съществували ли са складови помещения и чия собственост са, след като то не разполага с такива помещения. От представените договори за продажба и приемо-предавателни протоколи не става ясно къде, с какъв потенциал е станало предаването на стоката. В счетоводството на "Силк" ЕООД е включена данъчна фактура № 0.280/25.07.2007 г. издадена от Автотранс 70" ЕООД по която е отказано правото на данъчен кредит. Тези констатации съдът е приел, че се потвърждават от заключението на вещите лица по допуснатите по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, които също не са осъществили контакт с представител на доставчика и не са извършили проверка в счетоводството му. Относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на данъчни фактури издадени от "Космотранс" ЕООД, с предмет на доставката ечемик и пшеница. От извършена насрещна проверка на доставчика е установено, че искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. От жалбподателя са представени данъчните фактури, заверени копия от приемо-предавателни протоколи - 2 бр., договори - 2 бр., и товарителници под опис. При анализа на тези доказателства съдът е възприел доводите на органа по приходите, че от товарителниците се установява, че мястото на натоварване на стоката са шест различни села и различни датите на натоварване, като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис на изпращач и получател, а някъде и на превозвач, дата на разтоварване, не навсякъде е посочен изминатия пробег в километри, както серия и номер на пътен лист, като номерацията на товарителниците не са в определен хронологичен ред на издаване. От представените договори за продажба и приемо-предавателни протоколи от 20 и 29.07.2005 г. не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като дружеството не разполага със складови помещения. За извършените с представените товарителници транспортни услуги, са посочени "Алфа Комерс" ЕООД, "Автотранс 70" ЕООД и "Сиго транс" ЕООД, които не са издали данъчни фактури за извършените транспортни услуги. За периода "Силк" ЕООД е включил в дневника за покупки, СД по ЗДДС и в счетоводството си данъчна фактура № 0.280/25.07.2005 г. издадена от "Автотранс 70" ЕООД за извършена транспортна услуга на 70,510 тона пшеница и данъчна фактура № 1301/28.07.2005 г. за извършен транспорт от "Алфа Комерс" ЕООД на 131,620 тона пшеница. При извършена насрещна проверка на тези доставчици е установено, че не са открити на декларираните адреси и по отношение на фактурите е отказано правото на данъчен кредит на "Силк" ЕООД. Досежно липсата на доказателства за реалност на доставката съдът се е позовал и на приетите заключения на ССЕ, от които се установява, че доставчика не е открит на декларирания данъчен адрес и не може да се установи след проверка в счетоводството му, дали разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост, като от жалбоподателя не са представени транспортни документи, които да документират превоза на процесното количество пшеница. Относно отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 85135,73 лв. и лихва 19018,13 лв. за данъчен период 01.08.2005-31.08.2005 г. по доставки на "Булком Маркет" ЕООД и "Космотранс" ЕООД, съдът е приел, че предмет на доставката са пшеница, слънчоглед маслодаен, като не се спори между страните, че ДДС по процесните фактури е платен по ДДС-сметка. Спора е относно реалността на доставката. При извършена насрещна проверка на доставчика "Булком маркет" ЕООД е установено, че транспорта е за сметка на доставчика и е осъществен с наети от ЗЛ превозвачи. За предходен доставчик е посочен "Асеновец" ЕООД, който след срока на връчване на искане по реда на чл. 32 от ДОПК е посочил като предходни доставчици: Кръстьо Митев Тоткин - земеделски производител по данъчна фактура от 02.08.2005 г., като датата на покупката на пшеницата от "Асеновец" ЕООД е по-късна от датата на нейната продажба на "Булком Маркет" ЕООД, по данъчни фактури № 193/31.08.2005 г. и № 180/18.07.2005 г. са представени опростени фактури издадени от "Командир" ЕООД, с. Шереметя. Представеното удостоверение на предходния доставчик за вписване в Регистъра на търговците на зърно от 20.09.2005 г. валидно до 31.03.2006 г., съдът е приел, че е неотносимо към издадените през м. юли и м-август 2005 г. фактури. Представените договори за продажба на слънчоглед от 29.08.2005 г. и на пшеница от 24.06.2005 г. сключени между "Булком Маркет" ЕООД - купувач и "Асеновец" ЕООД - продавач, също е прието от съда, че не установяват факта на реалното предаване на собствеността, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, документи относно заприходяването и изписването на стоките по данъчните фактури. Не са представени и изисканите документи за транспортирането на стоките, оборотна ведомост да 2005 г., документи удостоверяващи собствеността или наемането на складови помещения и силози, необходими за съхранението на стоките, както и доказателства относно техническа, материална и ресурсна обезпеченост на дружеството, поради което законосъобразно от органа по приходите е направен извода, че не е установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Относно транспортирането на пшеницата доставчика "Булком Маркет" ЕООД е представил опростени фактури издадени от ЕТ "Бери-Албена Спасова" и ЕТ "Весмар". От извършена насрещна проверка на ЕТ "Бери-Албена Спасова" е установено, че искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. При извършена насрещна проверка на ЕТ "Весмар" от представител на дружеството са представени, пътни листи, ГДД, патентна декларация, копие от талон на ППС, като съдът е възприел констатациите на органа по приходите, че пътните листи не съдържат данни за начало и край на километропоказателя, а представените товарителници са бе номера, дата и стойност. Тъй като транспортните документи са поставени под особен контрол, неправилното и непълното им попълване води до невъзможност да се докаже реалното извършване на транспортната услуга. Доставчика "Булком Маркет" ЕООД не е открит на адреса и не е извършена проверка в счетоводството му от вещото лице по допуснатата ССЕ. От представения опис на извозените количества пшеница, реколта 2004 г., съдът е приел, че извозването е извършвано през периода 22.04.2005 г. - 11.05.2005 г., който е неотносим по отношение на процесните доставки, извършени през месец 08.2005 г. От съдържанието на представените по делото товарителници не би могъл да се направи еднозначния извод, коя от тях се отнася до процесната доставка, поради липса на реквизити (дата на извършване, вид и количество на транспортираната стока), като в тази насока съдът се е позовал на заключението на ССЕ. При така установеното съдът е приел, че доставките по процесните фактури не са извършени реално. Относно доставчика "Космотранс" ЕООД, съдът е приел, че предмет на доставките са пшеница и слънчоглед. Предвид изложеното за предходния данъчен период на този доставчик, съдът е приел, че представител на доставчика не е открит на декларирания данъчен адрес, а от представените от жалбоподателя 45 бр. товарителници се установява, че мястото на натоварване на стоката са различни населени места, като датите на натоварването също са различни от 01 до 04.08.2005 г., не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подписи на изпращач и получател, а някъде и на превозвача, не навсякъде и посочен изминатия пробег в километри, серия на товарителницата, както и серия и номер на пътния лист. От представения договор за продажба и приемо-предавателен протокол от 10.08.2005 г., не се установява къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката. "Силк" ЕООД не е включил в счетоводството си и не е представил фактури относно извършените транспорти услуги за част от товарителниците, издадени от "Автотранс-70" ЕООД, "Автоекспрес 1000" ЕООД, "Формула 2" ЕООД, ЕТ "Демис транскомерсиал" и "Тексима" ЕООД, които са регистрирани по ЗДДС лица и е следвало в 5 дневен срок от извършване на услугите да издадат данъчни фактури, по които да начислят и внесат ДДС. За периода са включени само фактури издадени от "Златна тракия" ЕООД и "Булкам" ЕООД, във връзка с извършени транспорти услуги по представените товарителници. От приетите заключения на ССЕ се установява, че доставчика "Космотранс" ЕООД не е открит на декларирания данъчен адрес, поради което не е извършена проверка в счетоводството му и не е установен факта на наличие на материална, кадрова и техническа обезпеченост. Предвид обстоятелството, че предмет на процесните доставки са родово определени вещи -пшеница и слънчоглед, прехвърлянето на собствеността се осъществява с отделянето на вещите от останалите вещи от същия род, каквито доказателства не са представени, а в представените такива не са попълнени коректно всички реквизити, поради което не биха могли еднозначно да бъдат отнесени към процесните доставки, както е посочено и от вещите лица. Относно отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 112150,13 лв. и лихва 24076,00 лв., за данъчен период 01.09.2005 - 30.09.2005 г., съдът е приел, че предмет на доставките са слънчоглед доставен от "Космотранс" ЕООД Предвид изложеното за предходния данъчен период на този доставчик в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при извършването на която не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения и не са представени изисканите документи. От жалбоподателя са представени процесните данъчни фактури, заверени копия от приемо-предавателни протоколи - 3 бр., договори - 3 бр., опис на товарителници - 1 бр. и 53 бр. товарителници. Съдът е възприел установеното от органа по приходите, че от товарителниците, се установява място на натоварване на стоката от четиринадесет различни села и различни датите на натоварване, като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис на изпращач и получател, а в някои и на превозвач, дата на разтоварване, не навсякъде е посочен изминатия пробег в километри, както и серия и номер на пътен лист. От представените договори за продажба и приемо-предавателни протоколи от 01, 09 и 14.09.2005 г. не се установява къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като видно от товарителниците мястото на товарене са различни места. "Силк" ЕООД не притежава и не е включил в дневника за покупки, в СД и в счетоводството си данъчни фактури за извършените с представените товарителници транспортни услуги, т. е. като регистрирани лица по ЗДДС "Карат Н" ЕООД, "Автотранс 70" ЕООД и "Тексима" ООД не са издали данъчни фактури за извършените транспортни услуги. От заключението на приетите ССЕ, съдът е приел, че на адреса не е открит доставчика "Космотранс" ЕООД, поради което не е извършена проверка в счетоводството му, досежно материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. Съдът е приел, че законосъобразно органа по приходите е приел, че след като липсват доставки по фактурите по отношение на които са издадени ДДИ и ДКИ липсва основание за промяна на данъчната основа, респективно начисления ДДС, както в посока увеличение така и в посока намаление, следователно издадените ДДИ И ДКР са издадени без основание. Относно отказано право на данъчен кредит за същия данъчен период, по фактури издадени от "Асеновец" ЕООД с предмет на доставката слънчоглед, съдът се е позовал на установеното относно данъчен период м. 07.2005 г., а именно че при извършена насрещна проверка не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения и не са представени изисканите документи.. От жалбоподателя са представени приемо-предавателни протоколи - 2 бр., договор - 2 бр., опис на товарителници - 2 бр. ведно с 17 бр. товарителници, от които съдът е приел, че в товарителниците, мястото на натоварване на стоката са седем различни села и различни датите на натоварване, като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис и печат на изпращач и получател, не е посочен изминатия пробег, както серия и номер на пътен лист и дата на натоварване и разтоварване. От представените приемо-предавателен протокол от 19.09.2005 г. за 407, т. пшеница и договор за продажба не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като мястото на товарени са различни места, от където е видно, че дружеството не разполага със складови помещения. "Силк" ЕООД не притежава данъчни фактури за извършените с представените товарителници транспортни услуги, т. е. като регистрирано лице по ЗДДС "Автотранс" ЕООД гр. Балчик не е документирал в законоустановения 5-дневен срок извършването на данъчното събитие, като не е издал данъчна фактура за извършените транспортни услуги. Подробно съдът е обсъдил представените допълнително от управителя на "Асеновец" ЕООД доказателства, между които приемо-предавателен протокол към фактури № 251 и № 254/2005 г., извлечение от разплащателна сметка по ЗДДС, отчет на журнала по операциите и е приел, че от тях не се установява реалността на доставката. В тази насока се е позовал и на заключението на единична и тройна ССЕ, които не са осъществили контакт с представител на дружеството, поради което не е проверено счетоводството му досежно наличие на заприходяване и изписване на процесните количества стока и наличието на кадрова и техническа възможност за извършване на доставката. Относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период 01.10.2005 - 31.10.2005 г. по данъчна фактура издадена от "Асеновец" ЕООД, с предмет на доставката пшеница, съдът е приел, че, с оглед на изложеното за данъчен период м. 07.2005 г. на този доставчик в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при извършването на която не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения и не са представени изисканите документи. От жалбоподателя са представени приемо-предавателен протокол, договор за продажба, опис на товарителници ведно с 6 бр. товарителници. При анализа на представените товарителници, съдът е приел, че мястото на натоварване на стоката са седем различни села и датите на натоварване са 13,15 и 16.10.2005 г., като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис и печат на изпращач и получател, никъде не е посочен изминатия пробег, както серия и номер на пътен лист и дата на разтоварване. От представеният приемо-предавателен протокол от 24.10.2005 г. за 200, т. пшеница и договор за продажба не се установява къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като мястото на товарени са различни места, от където е видно, че дружеството не разполага със складови помещения. "Силк" ЕООД не притежава данъчни фактури за извършените с представените товарителници транспортни услуги. От представените след срока от управителя на "Асеновец" ЕООД доказателства, а именно удостоверение, че дружеството е вписано в Регистъра на търговците на зърно, и приемо-предавателен протокол към процесната данъчна фактура, съдът е приел, че не са оборени констатациите на органа по приходите за липса на реалност на доставката. В тази насока се е позовал и на заключенията на единична и тройна ССЕ, от които се установява, че не е осъществен контакт с представител на дружеството и поради липса на проверка в счетоводството му не е установен факта, че е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесната доставка. Относно отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, за данъчен период 01.11.2005-30.11.2005 г. по доставки от "Ивтранс" ЕООД, с предмет пшеница, съдът е приел, че при извършена насрещна проверка на доставчика, искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, след като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. Съдът е обсъдил представените от жалбоподателя приемо-предавателен протокол от 30.11.2005 г. издаден към фактура 145/30.11.2005 г., 3 бр. протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция от две физически лица без номера от 12, 18 и 20.11.2005 г. ведно с 3 бр. РКС без номера от същите дати. По отношение на останалите две фактури са представени приемо-предавателен протокол от 29.11.2005 г., в който е посочено, че е издаден към фактура 146 (която е за царевица, а не за пшеница, договор за продажба от 29.11.2005 г., 2 бр. протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция от две физически лица, без номера от 20 и 25.11.2005 г. ведно с 3 бр. РКС без номера от същите дати. Съдът е възприел извода на органа по приходите, че представените приемо-предателни протоколи не доказват, реалното предаване на стоката, тъй като не са представени транспортни документи във връзка с извозването на стоката, както е договорено в раздел IV от договора. В тази насока съдът се е позовал и на заключенията на ССЕ, съгласно които вещите лица не са осъществили контакт с представител на дружеството, поради което не е проверено счетоводство му. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, за данъчен период 01.12.2005-31.12.2005 г. по доставки на "Агротранс" ЕООД, с предмет пшеница и царевица, съдът е приел, че при извършена насрещна проверка на доставчика, искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. Допълнително от името на дружеството са представени документи, въз основа на които органа по приходите е приел, че предмет на данъчна фактура № 0.. 94/31.12.2005 г. е аванс по договор, който не е представен. Във връзка с транспортирането на стоките са представени договор за ползване на товарен автомобил от 15.04.2005 г. и граждански договор № 1/15.04.2005 г., за извършване на транспортна дейност, като при извършената справка в ТД на НАП гр. Велико Търново е констатирано, че дружеството не е подавало справка за изплатени доходи по реда на чл. 57 от ЗОДФЛ. Не са представени пътни листи, товарителници и кантарни бележки във връзка с транспорта на фактурираните стоки, както и доказателства за материално-техническа обезпеченост на дружеството за извършване на доставките - договори за наем на складови бази и фактури за платен наем, нотариални актове за собственост и други документи във връзка със съхраняването на продукцията. Не са представени и изисканите оборотни ведомости за съответния данъчен период, хронологична разпечатка на счетоводни сметки от група 20, група 30, разрешителни и лицензи във връзка с дейността, като при извършената справка в ТД на НАП е установено, че дружеството няма назначени лица по трудови договори. В тази насока съдът е обсъдил и приетите по делото заключения на ССЕ, от които се установява, че вещите лица не са осъществили контакт с представител на доставчика От правна страна по отношение на така установеното по процесните доставки съдът е приел, че в хода на ревизионното и съдебно производство, както от доставчиците, така и от жалбоподателя не са представени доказателства за реалното извършване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДДС. Установеният факт на реализация на процесните стоки, не доказва, че същите са доставени именно от доставчиците издали процесните фактури., поради което със същите е документирана доставка, която не е извършена, с което е нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДДС, от което произтича и неизпълнение на условията на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Извършените последващи доставки, при родово определена вещ не водят до еднозначния извод, че предмета на процесните и последващи доставки е идентичен. Въпреки, че данъка по процесните фактури е платен по ДДС-сметка на доставчика, съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществена доставка, разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС не намира приложение. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Безспорно за доставчиците не е установен факта на реално предаване на процесните количества родово определени вещи- пшеница, царевица и слънчоглед. Липсват доказателства за техническа и кадрова обезпеченост както на преките, така и предходни доставчици на касатора. С оглед естеството и количеството на доставките и специфичните изисквания за съхранение на процесната продукция от касатора не са представени доказателства, че преките доставчици са разполагали със съответната техника или работна ръка за натоварване и превозване на стоката и складови помещения или силози за съхранение на същата. Предмет на процесните доставки са родово определени, поради което, както правилно е приел АС, прехвърлянето на собствеността се осъществява с отделянето на вещите от останалите вещи от същия род. Това следва да бъде доказано, чрез представяне на приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, складови разписки и други. В хода на ревизията и съдебното обжалване от представените доказателства за извършен транспорт, както от страна на някои от доставчиците, подробно индивидуализирани в мотивите на обжалваното решение, така и от касатора, се установява, че същите не съдържат съществени реквизити, досежно тяхната достоверност. В част от доказателствата не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис и печат на изпращач и получател, не е посочен изминатия пробег, както и серия и номер на пътен лист и дата на натоварване и разтоварване, поради което не биха могло еднозначно да бъдат отнесени към процесните доставки. В тази насока са и заключенията на приетите по делото ССЕ, като от вещите лица не е извършена проверка в счетоводствата на доставчиците поради ненамирането им на декларираните адреси. Не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, тъй като не се установява, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството на доставчиците, както и редовността на воденото счетоводство. Не са представени и не са проверени от вещите лица оборотни ведомости за съответния данъчен период, хронологична разпечатка на счетоводни сметки от група 20, група 30, разрешителни и лицензи във връзка с дейността на доставчиците. От доставчиците не са представени доказателства за налични ДМА, складове, силози, назначени работници, като не е извършена проверка в счетоводството им досежно заприходяване и изписване на стоката. От приетите по делото частните документи: договори и приемо - предавателни протоколи към някои от фактурите, с оглед количеството на процесните стоки, липсата на кантарни бележки и доказателства за начина и мястото на съхранение и за извършен транспорт и техника или работници за натоварване и разтоварване на количествата пшеница, царевица и слънчоглед, не може безспорно да бъде установен факта на посоченото като предадено количество стока в протоколите към фактурите. С оглед на изложеното са неоснователни доводите в касационната жалба свързани с житейски доводи досежно непопълване на част от реквизитите на транспортните документи, както и несъответствията в датите на издаването им и фактурите за извършен транспорт. Основните доводи както на съда, така и на органа по приходите са били свързани с факта на неустановяване техническата и кадрова обезпеченост на доставките предвид количеството на процесните стоки. Както правилно е приел съдът, установения факт на реализация на процесните стоки, не доказва, че същите са доставени именно от доставчиците издали процесните фактури, предвид факта, че предмета на процесните и последващи доставки са родово определени вещи, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Факт, че данъка по процесните фактури е платен по ДДС-сметка на доставчика, правилно съдът е приел, че не налага приложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, предвид установената липса на реално осъществена доставка, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение в тази си част, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение