Решение № 4623 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2010 г.

Решение № 4623 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "Т - план"-ЕООД - гр. Стара Загора чрез управителя и представляващ дружеството Галина Димитрова Тодорова срещу решение № 1654 от 10.12.09 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2185/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 240800482/14.08.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 753/16.10.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че разходите по процесните фактури са за придобиване на дълготраен нематериален актив. Този извод противоречи на определението, съдържащо се в § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО (отм.), изискващо ползване на актива повече от 12 месеца. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Кузева оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС е бил РА № 240800482/14.08.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 753/16.10.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е преобразуван финансовият резултат на ревизираното дружество за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.) със сумата от 69900 лв., представляваща отчетени разходи по дебита на сметка 602 "Разходи за външни услуги" по три броя фактури, издадени от "Аикюволюшон България"-ЕООД с № № 75/01.12.06 г., 76/14.12.06 г. и 77/22.12.06 г., за които органът по приходите е приел, че са за придобиване на дълготраен нематериален актив. В резултат на това преобразуване е установено допълнително задължение за внасяне на корпоративен данък в размер на 10 485 лв. и лихви в размер на 2111.16 лв. За да отхвърли жалбата на "Т - план"-ЕООД- срещу РА, съдът е приел, че направените разходи са за извършена услуга, представляваща цялостно триизмерно лазерно сканирано изображение на етаж от административна сграда, собственост на дружеството. Продуктът съществува на компакт диск и представлява триизмерно лазерно заснемане в САD - формат. Касае се за един неделим продукт, който е използван и през 2007 г., поради което попада в хипотезата на § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО (отм.), б. "а"-"в". Поради това преобразуването на финансовия резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.) е законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено следното: С възлагателно писмо "Т - план"-ЕООД възлага на "Аикюволюшон - България" - ЕООД да изготви планове за строителни конструкции, архитектурни планове за преустройство на етаж от административна сграда, находяща се на ул. "Индустриална" № 1, планове за В и К инсталация и планове за ел-. инсталация и компютърна мрежа. Изготвени са и са подписани от страните три приемо-предавателни протоколи с дати 01.12.06 г., 14.12.06 г. и 22.12.06 г. за предаване на изготвените планове. На посочените дати са издадени и фактури с № № 75/01.12.06 г., 76/14.12.06 г. и 77/22.12.06 г. с предмет изготвяне на съответните планове. В хода на ревизията е установено, че всъщност предмет на доставката е цялостно триизмерно заснемане на обекта в 3 D САD - формат по програмата Speedikom. Според допълнителното заключение на вещото лице по назначената СТЕ, този продукт представлява информация на електронен носител за определена сграда /в случая етаж от сграда/, представляваща лазерно триизмерно изображение, от което са видни елементите на сградата: носещата конструкция, състояща се от греди, плочи и колони; архитектурни елементи - вътрешни носещи и неносещи преградни стени, както и фасадни стени със съответните отвори в тях; видими и невидими с човешко око /скрити под мазилки/ инсталационни проводи - В и К, ОВ, ел-. кабели и ДР. /интернет мрежи и пр./. Поради различните материали, от които е направена сградата и различното им отразяване на насочения към тях лъч за сканиране, същите се отразяват различно в триизмерния модел и ясно се разграничават. След определена обработка на този сканиран образ на сградата /3 D - модел/, могат да се изготвят описаните във фактурите технически проекти. Конструктивните елементи на сградата и ограждащите, фасадни стени ще съществуват неизменно, докато съществува сградата. Непроменяемите елементи са 60 %, а променяемите, т. е. такива свързани с довършителни работи, за които не се изисква разрешение по ЗУТ - 40 %. При огледа вещото лице е констатирало 100 % подмяна на В и К инсталацията и на ел-. инсталацията, както и направено ново окабеляване - за интернет, локална компютърна мрежа и ДР. От свидетелските показания на св. Тодоров се установява, че водопроводната инсталация и ел-. инсталацията е подменена през пролетта и лятото на 2007 г. С оглед заключението на вещото лице по назначената СТЕ, правилен е изводът на съда, че извършеното заснемане на етажа от административната сграда е невъзможно да бъде разделено на актив, който се ползва повече от 12 месеца и актив, който се ползва по-малко от 12 месеца. Безспорно, това заснемане е изготвено с цел получаване на икономическа изгода във връзка с преустройството на придобития недвижим имот. От ревизионния доклад се установява, че при посещението на обекта на 03.06.08 г. е констатирано, че преустройството на етажа продължава с цел да се обособят работни помещения за осъществяване дейността на фирмата. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че като цяло изготвеният от доставчика продукт се ползва повече от 12 месеца и отговаря на изискването на § 1, т. 54, б. "в" от ДР на ЗКПО (отм.). От друга страна, според заключението на СТЕ, 100 % са подменени ел-. инсталацията и В и К инсталацията, но от него не се установява какъв процент от цялостното заснемане представлява заснемането на тези инсталации. Заключението определя 60 % заснемане на непроменяемите елементи и 40 % за всички променяеми елементи. Стойностите, посочени във фактурите за изготвени планове, не могат да се използват, така както е направено в ССЕ, доколкото по делото е установено, че предметът на доставките на услуги, посочени във фактурите, не съответства на действително извършената услуга. Освен изложеното, следва да се посочи също така, че ако стойността на заснемането, касаещо само ел- и В и К инсталациите, представлява текущ разход, то както е посочено в заключението на вещото лице по ССЕ, е следвало да бъдат отнесени като разходи за бъдещи периоди, доколкото са използвани през 2007 г. Макар финансовият резултат да не е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), в РА на стр. 16 е посочено, че ако действително част от промените са извършени през 2007 г. в период по-малък от 12 месеца, то е следвало тези разходи да бъдат осчетоводени през 2007 г., за да бъде спазен принципът на текущо счетоводно отчитане. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника за касационната инстанция не следва да се присъжда, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт и тъй като разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда присъждане на такова на администрацията за всяка съдебна инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение