Решение № 192 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6105/2007 г.

Решение № 192 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6105/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение от 10.03.2003 г. по гр. д. № 6678/2002 г. Софийски районен съд е обявил по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД на А. Д. Т. срещу В. Г. Р., Д. Д. Р. - П. и В. Р. Л., представлявана от законния си представител Д. Р. - П., за недействителни договори за дарение обективирани в нот. акт № 74 от 02.11. 2001 г. и в нот. акт № 166 от 29.12.2001 г. С решение от 24.10.2006 г. по гр. д. № 3517/2003 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Р., Д. Р. и В. Л. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Ответникът по касация А. Т. оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че ищецът е кредитор на ответниците В, тъй като техният наследодател Д бил негов длъжник. Правото му възникнало преди осъществяване на разпоредителните сделки с имота. Като наследници на починалия, ответниците се разпоредили с имуществото, с което увредили интересите на кредитора. С оглед на многобройните задължения, наличното имущество било недостатъчно за да удовлетвори кредитора. В касационната жалба се твърди, че дарението не уврежда интересите на кредитора. Жилището освен това било единствено и при запазеното право на ползуване, не би могло срещу него да се насочи принудително изпълнение и да бъде отнето от дарителката дори и след отмяна на дарението. В тежест на ищеца било да докаже че процесния имот не е единствен. Изводът на въззивния съд за основателност на иска е законосъобразен. За да бъде уважен отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е необходимо да са на лице две условия: увреждане на кредитора и знание на длъжника че уврежда кредитора. Счита се че кредиторът е увреден тогава, когато с правни действия длъжникът намалява платежоспособността си и след намалението имуществото му ще е недостатъчно за да задоволи кредитора. Ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, знанието за увреждане се предполага до доказване на противното. Тази презумпция е в полза на кредитора и го освобождава от доказване че длъжникът и третото лице знаят че увреждат кредитора. Делото е изяснена от фактическа страна. Ответниците В. и Д. са наследници на Д. М. Р., починал на 25.10.2001 г. - съпруга и дъщеря. Ответницата В. е внучка на В. и дъщеря на Д. В процеса кредиторът е доказал че има вземане срещу наследниците на длъжника, което предхожда сделката. Със запис на заповед от 16.03.2001 г. Димитър Р. обещал да заплати на А. Т. 70 000 DEM с падеж 16.04.2001 г. С договор, обективиран в нот. акт № 74 от 2.11.2001 г., В. Р. дарила на внучката си В. Л., представлявана от родителите си Д. и Р. П., собствената си 1/2 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с площ 86 кв. м. и лятна кухня с площ 22 кв. м. построени в УПИ * от кв. 21 с. Б., целия с площ 420 кв. м., със запазено право на ползуване. С договор, обективиран в нот. акт № 166 от 29.12.2001 г., В. Р. и Д. Р. дарили на В. П., представлявана от баща си Р, съсобствения си недвижим имот УПИ * от кв. 21 с. Б., целия с площ 510 кв. м. заедно със съсобствената си с дарената 1/2 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда с площ 86 кв. м. и лятна кухня с площ 22 кв. м. построени в УПИ *, със запазено право на ползуване. Неоснователен е доводът на касаторите че с дарението не се увреждат интересите на кредитора. Видно е от удостоверение на СИС при СРС от 21.10.2002 г., че към 2.11.2001 г. срещу В. Р. в качеството и на представител на ЕТ "В" и на "Д" ООД са образувани изп. д. 4526/2001 г. за 47 047 USD, изп. д. № 4340/2001 г. за 48 861.97 лв. с лихви и разноски и изп. д. № 4608/2001 г. за 3 967.24 лв., както и че след 2.11.2001 г. срещу нея има образувани още7 бр. изп. дела. Срещу Д. Р. към 2.11.2001 г. имало три изп. дела - № 3125/2001 г. за 41 879.95 лв., изп. д. № 4811/2001 г. за 5 100 лв. и изп. д. № 4470/2000 г. за 4 935.89 лв. с лихви и разноски. След 2.11.2001 г. срещу ответницата Д имало образувани две изпълнителни дела. При тези установени задължения, касаторите не са оборили твърдението на кредитора че разполагат с достатъчно имущество и с парични средства, за да могат да удовлетворят кредиторите си, включително и ищеца. В жалбата се излагат и доводи че процесното жилище е единствено и при запазеното право на ползуване, срещу него не би могло да се насочи принудително изпълнение и да бъде отнето от дарителите дори и след отмяна на даренията. Доводът е също неоснователен. Действително, съгласно чл. 339 ал. 1 б. "ж" ГПК (отм.) изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника ако той и никой от членовете на семейството му с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му разликата се продава, ако са налице условията на чл. 39 ал. 2 от ЗС. Текстът обаче няма отношение към основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, а към изпълнението на решението. В изпълнителното производство съдебният изпълнител трябва да събере сведения дали длъжникът и членовете на семейството му с които живее заедно притежават друго жилище, както и за размера на жилището с оглед нуждите на живеещите в него. В производството по чл. 135 ЗЗД се преценява само дали дадено правно действие е относително недействително спрямо кредитора когато с действията си длъжникът намалява имуществото си и което може да осуети удовлетворяване на вземането на кредитора. С обявяване на правното действие за недействително спрямо кредитора имущество се връща в имуществото на длъжника и кредиторът има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство до размер на вземането си. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС