Решение № 7742 от 12.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и от К. Колева, срещу Решение 320 от 14.11.2022г., постановено по адм. дело 526/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново. С касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - Велико Търново, подадена чрез юрк. Георгиева, е обжалвано съдебното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-04000419004803-091-001/20.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение 141 от 11.08.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с която е определен за довнасяне данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер от 15 261 лв. и лихва върху тази сума от 9358, 08 лв.; определен е за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 година в размер от 3190 лв. и лихва върху тази сума от 1310, 72 лв., и в частта на разноските, които дирекция ОДОП гр. Велико Търново е осъдена да заплати. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че посочените от ревизираното лице налични парични средства в брой в края на годината представлява деклариране на неизгодни за него факти, поради което тази декларация се ползва с материална доказателствена сила. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал факта на свързаност между страните по процесните нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти. Определянето на пазарната цена на придобитото имущество е относимо както към предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, така и към определянето на данъчната основа по чл. 122, ал.2, т.7 и т.13 от ДОПК, като касаторът развива подробни съображения в тази насока. Ответникът по тази касационна жалба К. Колева, чрез адв. Костадинов, оспорва подадената касационна жалба от директора на дирекция ОДОП Велико Търново в писмен отговор. Моли за оставяне в сила на решението в тази част. Претендира присъждане на разноски по представен списък. С касационната жалба на К. Колева, чрез адв. Костадинов, е оспорено съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт Р-04000419004803-091-001/20.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение 141 от 11.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с която е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 година в размер от 1373 лева и лихва върху тази сума от 425, 28 лева и е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 година в размер от 894 лева и лихва върху тази сума от 186, 26 лева. В тази касационна жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че законосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Твърди се, че неправилно съдът не е признал налични средства в размер на 54 000 лв. в началото на ревизирания период и получените като дарение и финансова помощ суми. Изложени са доводи за нищожност на РА поради липсата на доказателства за подписването му с квалифицирани електронни подписи. Ответникът по тази касационна жалба директор на дирекция ОДОП - Велико Търново, чрез юрк. Георгиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от К. Колева жалба и моли решението, в обжалваната му част, да беда оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА Р-04000419004803-091-001/20.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение 141 от 11.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с която на К. Колева след проведена ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК са установени задължения за данък по ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер от 15 261 лева и лихва върху тази сума от 9358, 08 лв.; за 2015г. в размер от 3190 лева и лихва върху тази сума от 1310,72 лв.; за 2016г. в размер от 1373 лева и лихва върху тази сума от 425,28 лв.; за 2017 г. в размер от 894 лева и лихва върху тази сума от 186, 26 лв. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и е подписан с квалифицирани електронни подписи. Съдът е споделил мотивите на ревизиращите органи за недоказаност на посочената от ревизираното лице като налична сума в размер на 54 000лв. към началото на ревизирания период 01.01.2013 г. Същевременно е приел, че органите по приходите необосновано са включили като пасив сумата от 53 468 лв. само поради това, че същата е декларирана като разполагаема в края на периода. Формирал е извод, че към края на 2013г. ревизираното лице няма налични парични средства. Според административния съд неправилно в хода на ревизията е назначена експертиза за установяване на пазарните стойности на имотите, предмет на покупко-продажба по нотариални актове от 26.07.2013 година и от 27.09.2013 година /листове 109 и 110 от папка 2 от преписката/, като е приел, че липсват данни за недостоверност на посочените цени в окончателните договори. Посочил е, че администрацията не може apriori и инцидентно да установява симулативност на сделките или недостоверност на вписаните в нотариалните актове цени само заради възникнало и недоказано съмнение/предположение. Ако в хода на процесуалните действия, предхождащи ревизионното производство, или в хода на самото ревизионно производство се констатира чрез допустими доказателствени способи, като например обратни писма и/или обяснения на субекта на производството и/или на трети лица, че става въпрос за симулативни сделки от гледна точка на престациите или на страните по сделките, то именно тези доказателства биха представлявали данни или за наличие на укрити приходи/доходи или за несъответно на доходите и източниците на финансиране на лицето имущество. В разглеждания случай не са налице доказателства, от съдържанието на които да се направи извод, че посочените в нотариалните актове цени са недостоверни, както и такива за предходно или последващо прехвърляне на процесния имот или за възмездното му обременяване с вещни тежести на несъпоставими с посочените в нотариалните актове цени. Органите по приходите изобщо не са съобразили и родствените връзки и особените отношения между прехвърлителката Симеоново и жалбоподателката, които се потвърждават и от показанията на свидетелката Казакова, нито са съобразили обстоятелството, че тази прехвърлителка си е запазила пожизнено вещното право на ползване и обитаване на посочения имот, независимо от прехвърлянето на идеална част от него. Не са съобразени и семейните отношения между Колева и прехвърлителката на 1/8 и.ч. върху недвижим имот по нотариалния акт от 27.09.2013 година. Назначаването на експертизата е станало единствено паради съмнения на органите по приходите досежно отразената цена, съпоставена с цени по други сделки, изнамерени в електронна страница на дружество, което се занимава с търговия на имоти. Според АС Велико Търново посочените подозрения на администрацията не могат да са част от фактическите състави на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, изискващи наличието на обективни данни, а не на съмнения. По тези съображения съдът е приел, че в съставения баланс като разход за придобиване на недвижими имоти следва да се отразят стойностите, посочени в двата нотариални акта, както и разход от 5000 лв. по НА 97/30.10.2013 година или общо разход от 9 677 лева. Първоинстанционният съд е възприел останалите компоненти на баланса, като подкрепени от събраните по делото доказателства. Отчел е, че към началото на периода жалбоподателката е имала разполагаеми в брой 5 000 лв., налични парични средства по банковите си сметки 7 172,79 лв., доходи от прехвърляне на имущество 5000 лв., доходи от трудови правоотношения в размер от 6558,25 лева, необлагаеми доходи от 1279,91 лева, или общо доходи в размер от 12 838,16 лв. Приходите са в общ размер на 25 008, 95 лв. Съответно, разходите на лицето за тази година се състоят от разходи за издръжка от 2599,91 лева, комунални разходи по фактури от 2400,26 лв., разходи за придобиване на имущество от 9 677 лв. и разходи за данъци, осигурителни вноски и други публични вземания от 683, 08 лв. или общо разходи от 15 360, 25 лв. Към края на периода са налице суми по банковите сметки на жалбоподателката в общ размер от 9 887, 01 лв. При това положение общо в пасивната част от баланса размера на средствата е от 25 247, 26 лв. При ползване на метода на администрацията за имуществена съпоставка е налице несъответствие в размер от 239,10 лв. Според АС Велико Търново посочената сума не може да се впише в изискването на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, доколкото същата предполага съществено и явно превишаване на направените разходи от лицето в сравнение с размера на декларираните и установени получени средства. Установеното несъответствие не води до извод за същественост между получени и разходвани средства, поради което не следва да се формира доход по чл.123, ал.1 от ДОПК /неправилно посочен от ревизията като доход по чл.35,т.6 от материалния ЗДДФЛ/, който да се третира чрез факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК с оглед определяне на годишна данъчна основа за облагане по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. По тези аргументи РА е отменен в частта на установеното задължение по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. В частта на установения данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 г. административният съд е приел следното: По отношение на отразеното от ревизиращите органи начално салдо на разполагаемите в брой средства от 68 055 лева и крайното салдо от 96 795 лева, не е установено надлежно нито държането от жалбоподателката към началото и края на периода на такива суми, нито източниците на получаването им, нито възможността и механизма на натрупването и съхраняването им. В тези части на таблицата сумите са буквално преписани от декларацията на жалбоподателката, без да е подложена на анализ доказателствената стойност на посочената декларация и без данните в нея да са съпоставени с други доказателствени източници. На такъв анализ е подложена само заявената като начално салдо сума /от 54 000 лв./, като единствено по отношение на нея са анализирани в съвкупност събрани доказателства и правилно е прието, че тя не е била разполагаема в брой към началото на ревизирания период. Тъй като декларираните в тази декларация суми са взаимно обусловени от наличието на първата посочена разполагаема сума, то неясно остава по какъв доказателствен стандарт останалите декларирани суми са признати като налични в брой. Съдът е приел, че към началото на периода ревизираното лице е имало налични парични средства по банковите си сметки от 926, 80 лв., реализирала е доходи от трудови правоотношения в размер от 2219, 48 лева, доходи от прехвърляне на имущество в размер от 25 лева и други необлагаеми доходи от 1,15 лева, получила е необлагаеми доходи от НОИ и АСП в общ размер от 3734, 93 лева, получила е преводи по сметка в общ размер от 40 000 лв. Общо доходите й са в размер от 45 980, 56 лв. Разходите на лицето за тази година се състоят от разходи за издръжка от 2234 лева, комунални разходи по фактури от 1580, 78 лв., разходи за придобиване на имущество от 15 000 лв. и разходи за данъци, осигурителни вноски и други публични вземания от 1450, 97 лв. или общо разходи от 20 265, 75 лв. Освен това от събраните от съда, а и при ревизията доказателства е установено, че към края на периода са налице суми по банковите сметки на жалбоподателката в общ размер от 3 600, 53 лв. При това положение общо в пасивната част от баланса размера на средствата е от 23 866,28 лева. При ползване на метода на администрацията за имуществена съпоставка е налице превишаване на средствата по активната част от баланса над тези по пасивната в общ размер от 23 041,08 лв. Съответно, липсва презюмиран доход по чл.123, ал.1, т.2 от ЗОПК, който да се третира по чл.122, ал.2 от ДОПК като данъчна основа за тази процесна година. Тъй като данъкът от основата по чл.25 от ЗДДФЛ за доходите на лицето по трудови правоотношения за тази година е деклариран и събран, то не следва да се установява данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за довнасяне. По отношение на определения данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. административният съд е приел следното: В хода на ревизията са депозирани писмени обяснения от жалбоподателката, в които се твърди, че брат й К. Христов, е работил в Чехия и на два пъти и е предоставил помощ /дарени средства/ от по 8000 лв. през 2016 и 2017 години. Ревизиращите органи са проверили посоченото лице, което е представило само писмени обяснения, в които е потвърдило предоставянето на тези суми през двете години, но не са представени други доказателства. В обясненията, дадени в хода на ревизията, К. Христов е посочил, че произходът на средствата е от работни заплати, получени в Чехия и Великобритания. Въз основа на извършена проверка органите по приходите са констатирали, че при осигурителен доход от 4494, 97 лева за 2015 г. и 191, 40 лв. за януари 2016 г., няма как това лице да предостави заявените средства. Прието е, че размерът на получаваните възнаграждения е минимален, като лицето неминуемо е имало и разходи за издръжка. Тези изводи на приходните органи са приети от съда за обосновани, поради което правилно сумата от 8000 лева не е отразена като получена от жалбоподателката през 2016 г. и 2017 г. Пред съда не са представени нови писмени доказателства, които да изясняват механизма на спестяването, съхраняването и предаването на такава сума на жалбоподателката. Съдът е приел, че свидетелските показания на Христов, изслушани в съдебното производство, са лишени от конкретика, като отразените в тях факти не установяват нито механизма на натрупването на средствата, нито достоверността на предаването на такива суми на жалбоподателката, нито възможността на този свидетел след предаването на тези суми да съхранява социално - икономическия си статус. По отношение на отразеното за 2016 г. начално салдо на разполагаемите в брой средства от 96 795 лева и крайното салдо на тези средства от 24 011 лева, съдът е приел, че не е установено надлежно нито държането от страна на жалбоподателката към началото и края на периода на такива суми, нито източниците на получаването им, нито възможността и механизма на натрупването и съхраняването им, както към началото на периода, така и към края на този период. Не е установено и как наличната сума в началото на периода е намаляла така драстично, без да се отрази на придобитите активи на ревизираното лице за този период или на съпруга й. По тези аргументи съдът е приел, че към 01.01.2016 г. Колева е имала налични парични средства по банковите си сметки от 3 600, 53 лв. През годината е реализирала доходи от прехвърляне на имущество в размер от 500 лева, реализирала е други необлагаеми доходи от 0,24 лева, получила е необлагаеми доходи от НОИ и АСП в общ размер от 5 839, 57 лева /6259, 57 лв. според решението на ответника/. Общо доходите й за този период възлизат на 6339, 81 лв. /6759, 81 лв., като се съобразят коригираните от ответника при поправката на математическите грешки суми/. Съответно, разходите на лицето за тази година се състоят от разходи за издръжка от 5731, 35 лева /4 212, 68 лева според решението на ответника/, комунални разходи по фактури в общ размер от 2013, 88 лева /2032, 88 лева според решението на ответника/, разходи за придобиване на имущество от 86 000 лв., разходи за данъци, осигурителни вноски и други публични вземания от 809, 15 лв., разходи за екскурзии от 100 лв. и разходи за дарения според решението на ответника от 3 лева, или общо разходи от 94 654, 38 лв. /93 157, 71 лв., като се съобразят констатираните от ответника математически грешки/. Освен това от събраните от съда, а и при ревизията доказателства е установено, че към края на периода са налице суми по банковите сметки на жалбоподателката в общ размер от 3 722, 91 лв. При това положение, според съда, общо в пасивната част от баланса размерът на средствата е 98 377,29 лева /96 880, 62 лв. при съобразяване на констатираните математически грешки/. При ползване на метода на администрацията за имуществена съпоставка, и като се съобразят констатираните от ответника математически грешки, според административния съд е налице превишаване на средствата по пасивната част от баланса над тези по активната в общ размер от 86 520, 28 лв. Посоченият доход се явява презюмиран такъв по чл.123, ал.1,т.2 от ДОПК и следва при ползване на факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК да формира данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. Това обаче неминуемо би довело до нарушаване на принципната забрана, установена в разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК, тъй като би се стигнало до определяне на основа и оттам на пряк данък за довнасяне, превишаващ установения с акта. Поради това съдът е приел, че жалбата е неоснователна в тази й част. За 2017 г. ревизиращите органи са приели за налични основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК. Посочено е, че данъчната основа за облагане с данъци е определена според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК. От коментираната таблица, съпоставяща на годишна основа стойността на имуществото на лицето и декларираните и доказани като получени доходи, с направените и доказани според администрацията разходи и останалите след извършването им парични средства в брой се установява, че е прието несъответствие между доходи и разполагаеми в началото на периоди средства и разходи и разполагаеми към края на периода средства в размер от 8 943,07 лв. По изложените мотиви във връзка с установените задължения за 2016 г., административният съд е приел, че не е доказано от ревизираното лице получаването на сумата от 8 000 лв. като дарение от К. Христов. По изложените вече мотиви съдът не е възприел началното и крайно салдо на разполагаемите в брой средства за 2017 г., като е счел, че началното салдо от 24 011 лева, така и крайното салдо от 10 453 лева, следва да се игнорират. Приел е, че към началото на периода жалбоподателката е имала по банковите си сметки сумата от 3 722, 91 лева, като тази сума към края на периода е намаляла на 1538, 94 лева, получила е доходи и суми в брой от общо 6148,73 лева, като е разходвала общо 30 833, 77 лева. При ползване на метода на приходните органи за имуществена съпоставка съдът е констатирал, че е налице превишаване на средствата по пасивната част от баланса над тези по активната в общ размер от 22 946, 07 лв. Посоченият доход се явява презюмиран доход по чл.123, ал.1,т.2 от ДОПК и следва по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК да формира данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. Тъй като това би довело до определяне на основа и оттам на пряк данък за довнасяне, превишаващ установения с акта, съответно до нарушаване на принципната забрана, установена в разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК, съдът е приел жалбата за неоснователна и в тази й част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е точно и пълно установена от първоинстанционния съд, който подробно е мотивирал правните си изводи. Подадената от директора на дирекция ОДОП Велико Търново касационна жалба е неоснователна. Процесното ревизионно производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. В тежест на органите по приходите е да установят наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. По отношение на декларираните от лицето като налични суми - начално салдо за ревизираните периоди, както и заявените от Колева и възприети от ревизиращите органи наличности към 31.12 на съответната година, мотивите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав. След като органите по приходите не са приели за доказано посоченото от лицето начално салдо към 01.01.2013 г., неправилно са възприели декларираното крайно салдо към 31.12.2013 г. Крайните наличности са кредитирани, без да се държи сметка за началното салдо, постъпленията и разходите през годината. Безкритичното възприемане на заявените от ревизираното лице парични наличности към 31.12.2013 г., при липса на изследване на произхода на тези суми и на ангажирани доказателства от Колева в тази насока, противоречи на принципите на обективност и на служебното начало, провъзгласени с чл. 3 и чл. 5 ДОПК. Ревизиращите органи, а и директора на дирекция ОДОП Велико Търново, подробно са обсъдили и са отрекли доказателствата, представени от ревизираното лице с цел установяване на първоначалните наличности на парични средства, това обаче не е сторено по отношение на крайните салда, посочени от Колева. Неоснователно е твърдението на касатора - директора на дирекция ОДОП Велико Търново, че заявените от задълженото лице като налични парични средства в брой в края на съответната година представлява деклариране на неизгодни за него факти, поради което представлява годно доказателствено средство за това обстоятелство. Действително, ревизираното лице е посочило наличието на парични средства в края на съответната година, но не е ангажирало доказателства, които по несъмнен начин да установяват действителната разполагаемост с такива средства. Не е доказано от ревизиращите органи по несъмнен начин, че това обстоятелство е неизгодно за Колева, доколкото, както правилно посочва административният съд, в случай че се приеме, че изявлението за налични суми към края на периода е неблагоприятен за лицето факт, то следва изводът, с оглед характера на изготвения имуществен баланс, че към началото на следващия период това изявление има характера на благоприятен за лицето факт. Същевременно, при същите установявания, ревизиращите органи не са възприели декларираните от лицето като налични към 01.01.2013 г. парични суми. Правилно административният съд не е кредитирал констатациите на назначената при ревизията оценителска експертиза, съответно е приел за необосновани изводите на ревизиращите органи относно стойността на придобитите през 2013 г. от жалбоподателката недвижими имоти. Споделят се от настоящия състав мотивите на съда относно липсата на доказателства в посока, че покупко-продажбите по нотариални актове 772 от 26.07.2013 г. и 896 от 27.09.2013 г. представляват симулативни сделки от гледна точка на престациите или на страните по сделките, съответно за наличие на укрити приходи/доходи или за несъответно на доходите и източниците на финансиране на лицето имущество. В тази насока правилно са съобразени от съда събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелката Казакова), въз основа на които е установено, че К. Колева се е грижила в продължение на 10 15 години за леля си, която й е прехвърлила собствеността върху ½ идеална част от недвижимия имот с нотариален акт 772 от 26.07.2013 г. Лелята - М. Симеонова и синът й страдали от психиатрично заболяване, като грижите за тях били полагани основно от Колева, която осигурявала битовите им нужди, купувала им лекарства и ги придружавала при посещенията на личния им лекар (свидетелката Казакова). Същевременно, видно от отразеното в посочения нотариален акт, М. Симеонова, си е запазила пожизнено вещното право на ползване и обитаване на посочения имот, независимо от прехвърлянето на идеална част от него. Не са съобразени и семейни отношения между жалбоподателката и прехвърлителката на 1/8 и.ч. върху недвижимия имот по нотариалния акт от 27.09.2013 година. В разглеждания случай не е доказано от ревизиращите органи недостоверното отразяване на елемент от съдържанието на сделките по горепосочените окончателни договори, които имат доказателствената сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно удостоверените от нотариуса изявления на страните, за да е налице основанието по чл.122, ал. 2, т. 7 от ДОПК за определяне на основата чрез пазарната стойност на имота. Правилен е изводът на административния съд, че установеното, при прилагане на метода за имуществена съпоставка, ползван от ревизиращите органи, несъответствие в размер от 239, 10 лв. не представлява съществено и явно превишаване на направените разходи в сравнение с размера на декларираните и установени получени средства през 2013 г. В случая, при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, не е изпълнено изискването на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, за да се приеме, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, тъй като не е доказано, че през 2013 г. направените разходи от лицето явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. По гореизложените съображения следва да се приеме, че първоинстанционното решение е правилно в частта, с която РА е отменен по отношение на установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2015 г. Неоснователна е и подадената от К. Колева касационна жалба. Във връзка с доводите за нищожност на процесния РА поради липса на доказателства за валидното му подписване от издателите с квалифицирани електронни подписи: Несъмнено всяко едно волеизявление, за да е валидно, следва да отговаря на изискванията за форма, вкл. и да носи подпис на своя издател, в която връзка чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК изискват ревизионният доклад, съответно ревизионният акт да бъдат издадени в писмена форма и да съдържат подписи на органите по приходите, които са ги съставили, съответно издали. За да е валидно подписан, съгласно чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК в случаите, когато е издаден като електронен документ, РА следва да е подписан с квалифициран електронен подпис на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Неоснователни са възраженията в касационната жалба в тази насока. Това твърдение е направено в хода на първоинстанционното производство, като във връзка с него е допусната и изслушана компютърно-техническа експертиза, приета по делото като неоспорена от страните. Видно от изготвеното заключение процесният РА е подписан с квалифицираните електронни подписи на неговите издатели. Установено е в хода на ревизията, в резултат на извършена съпоставка на получените доходи и извършените разходи за 2013 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., превишение на извършените разходи над декларираните от лицето като получени средства. Практиката на Върховния административен съд е последователна в разбирането, че наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. В случая е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи, с декларираните и получени доходи, както и наличие на данни за укрити доходи, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК разходите, които съществено превишават приходите/доходите на лицето представляват облагаем доход. Правилно съдът е приел за недоказано твърдението на Колева за налична сума от 54 000 лв. в брой към 01.01.2013 г. Относно доводите за получена като дарение сума в размер на 15 000 лв. от бабата на жалбоподателката не са представени никакви доказателства за възможността да се предостави посочената сума. Също така липсват доказателства за наличие на доход от продадени животни /овце/ и за получена по време на сватбата на лицето сума в размер на 10 000 лв., както и че част от посочената сума като начално салдо към 01.01.2013 г. е от трудови доходи като служител на ОДМВР и като работник. Съдът подробно е анализирал разходите на Колева от 2010г. до 2012г. в тази връзка, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят съобразно чл. 221, ал. 2 АПК. Обосновани и кореспондиращи с доказателствата по делото са изводите на административния съд относно твърдението за получени на два пъти суми в размер на 8 000 лв. от брата на Колева през 2016г. и 2017г. Ревизираното лице не е ангажирало доказателства, сочещи по несъмнен начин, че К. Христов е разполагал с посочените суми, като установените от ревизиращите органи данни за имущественото му състояние обуславят извод, че същият не е имал обективна възможност да предостави безвъзмездно такива средства. Този извод не е опроверган и от показанията на Христов, изслушани в съдебното производство, доколкото свидетелят не е посочил конкретни източници на такива доходи, а във връзка с твърдението за получени трудови възнаграждения от работа в чужбина не са ангажирани доказателства. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на НАП следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 587,85 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В полза на К. Колева следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, осмо отделение