Решение № 63 от 2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2017 г.

Решение № 63 от 2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2321/11.04.2017 г., подадена от Т. Б. П. и Я. Д. П., чрез пълномощника им адвокат Д. Ч., против решение № 55/02.03.2017 г. на Добрички окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 299/2016 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 287/01.03.2016 г. на Добрички районен съд по гр. д. № 4946/2013 г. и вместо него е постановено: признава да установено по отношение на Н. Д. В., Р. Д. Р., А. Д. Б., Т. Б. П. и Я. Д. П. несъществуването между Ю. А. А., б. ж. [населено място]-поч. 15.12.1966 г. и Е. О. Ю. -б. ж. [населено място]-поч. 8.10.1981 г., на семейноправна връзка-майка-дете и несъществуването в полза на Е. О. Ю. на право по чл. 5, ал. 1 ЗН да наследи Ю. А. А., по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Г. Й., В. Б., В. Й., Р. Й., М. Й. и [фирма], с. Б., [община]. Постъпила е касационна жалба вх. № 2433/18.04.2017 г., подадена от Н. Д. В., чрез особения й представител адвокат Л. В. -Т., против горепосоченото въззивно решение, като се иска неговото обезсилване като недопустимо, евентуално отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Депозирана е и касационна жалба вх. № 2438/18.04.2017 г., подадена от Р. Д. Р. и А. Д. Б., чрез пълномощника им адвокат М. Г. Ж., против горепосоченото въззивно решение, с оплаквания, че същото е недопустимо, като се иска неговото обезсилване, евентуално-неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Г. Й., В. Б., Виждан Й., Р. Й., М. Й. и [фирма], чрез пълномощника си адвокат Е. Ф., считат въззивното решение за валидно и допустимо, както и че същото е правилно и законосъобразно и молят да бъде оставено в сила, като претендират разноски по делото за настоящото производство. С определение № 86 от 16.02.2018 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато, поради наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1т. 1 ГПК/ в редакцията до изм. с ДВ бр. 86/27.10.2017 г. във вр. с § 74 ПЗР ЗИД ГПК/, поради евентуалната му недопустимост, с оглед предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, във връзка с наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение приема следното: С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като предмет на заявения отрицателен установителен иск е семейноправната връзка и наследственото правоприемство по закон на Ю. А. А. от Е. О. О. -поч. 1981 г. Съдът е посочил, че оспореното правоотношение има значение за определяне на кръга на законните наследници на възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост върху земеделски земи-обекти на новооткритото наследство на Ю. А., което е било предмет на съдебна делба-гр. д. № 19/2005 г. по описа на РС -Генерал Тошево, допусната при участие и на наследниците на Е., която/както и предхождащата я доброволна делба само между наследниците на дъщерята З. от дата 10.05.1999 г./, е обявена за нищожна на основание чл. 75, ал. 1 ЗН по иск на [фирма]/закупил имотите от съделителите по нищожния договор за делба/, поради което съсобствеността върху имотите не е прекратена. Във връзка с това, съдът е отбелязъл, че фактът за произхода на посочените лица едно от друго може да бъде установен инцидентно, в съгласие с чл. 343 ГПК, в ново производство за съдебна делба, но може да бъде установен в производство, което има за предмет само родственото правоотношение и следващото от него наследствено правоприемство между двамата праводатели, както в случая на иск от тези от тях, които го оспорват на останалите, черпещи права по чл. 57 ЗН от осъществяването му и от правна сделка. С исковата молба, депозирана от ищците-първите пет от тях, в качеството им на наследници по заместване на общата им наследодателка Ю. А. А. -родена 04.05.1880 г. -поч. 15.12.1966 г. и праводатели на последния ответник [фирма], /на когото продали получените в дял от останалите им в наследство земеделски земи, правото на собственост върху които им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ/, съгласно посоченото в петитума на същата, заявили претенцията си на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, с искане да се признае за установено между тях и ответниците, че между Ю. А. А. -родена 04.05.1880 г. -поч. 15.12.1966 г. и Е. О. О. - [дата на раждане] -починал 8.10.1981 г., не съществува родствено правоотношение по права линия от първа степен и не съществува правно отношение, възникнало по реда на Закона за наследството от раждане и осиновяване. Въззивният съд, с приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, е приел за допустим предявения отрицателен установителен иск по реда на член. 124, ал. 1 ГПК, с предмет семейноправна връзка и наследствено правоприемство по закон между Ю. А. А. и Е. О. Ю., тъй като оспореното правоотношение има значение за определяне кръга на наследниците на въстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост върху земеделски земи-обект на новооткритото наследство на наследодателката. Следователно, със завявената ищцова претенция, се отрича произхода на лицето от майката, което води и до липса на качеството му на наследник на лицето, т. е. оспорва се неговият произход. За семейното право произходът е признатата биологична връзка на детото с неговите родители-майката и бащата, като правното признаване на тази връзка и превръщането й в правоотношение се осъществява по определени начини и ред, регламентирани в глава шеста от Семейния кодекс от 2009г, според които произходът се определя по строго предписани правила-в чл. 60-73 СК, с чийто норми са изрично и точно разписани и правилата за установяване и оспорване на произход. Ограниченията в тях се отнасят до лицата, имащи право да претендират установяване или оспорване на произход, и до сроковете за предявяване на претенциите. Съгласно приетото със задължителната практика на ВКС/решение по гр. д. № 181/2011 г. по описа на ВКС, IV го/, извън тези изрично посочени лица и срокове, установяване и оспорване на произход са недопустими. Ето защо, недопустимо е установяването или оспорването на произход и на наследственото правоприемство по друг ред и от други лица и по други процесуални способи от тези установени със закона/чл. 60-63 СК, чл. 72, чл. 73 и чл. 74 СК, чл. 5 ЗН/. С обжалваното въззивно решение, като последица от уважаването на предявения отрицателен установителен иск, е отречено съществуването между Ю. А. и Е. О., на семейноправна връзка-майка-дете, т. е. налице е произнасяне по оспорен и отречен произход на последния от майката, и то в резултат на проведено производство по реда на ГПК-с предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е иницииран от наследниците на Ю. А., както и за несъществуването в полза на Е. О. на право по чл. 5, ал. 1 ЗН да наследи Ю. А.. Ето защо, съдът с обжалваното въззивно решение се е произнесъл по искане за оспорване на произход, по ред извън предвидения в горепосочените разпоредби на СК, иницииран от лица, които са извън кръга на изрично посочените в последните, и въпреки изричната забрана, предвидена в нормата на чл. 74 СК, като е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото, на касаторите Т. Б. П. и Я. Д. П. следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1580 лева, съответно за особения представител на касатора Н. Д. В. -адвокат Л. В. -Т., направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 120 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, на касаторите Р. Д. Р. и А. Д. Б., следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 670 лева. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд