Решение № 13554 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2018 г.

Решение № 13554 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Априлов, от [населено място], чрез адвокат Татарска, срещу Решение № 92/13.03.2018 г., постановено по адм. дело № 492/2017 г. на Административен съд - Враца. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска неговата отмяна. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Враца, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е Решение № РД-1012-06-242/4 от 12.07.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт- гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № 2113-06-421-7 от 6.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Г. Априлов от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като жалбоподателят не отговаря на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Враца обосновано е приел, че положеният от жалбоподателя труд за периодите от 25.08.1980 г. до 25.08.1981 г. и от 5.03.1985 г. до 10.11.2005 г., не се приравнява на работа в цехове за изтегляне и поцинковане на метални изделия по горещ способ, положен в "Метизи"- [населено място] на съответните длъжности и съответно не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 12а от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, включително и на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, от която е установено, че съгласно данните в съхранените месечни разплащателни ведомости и сметка картон по години за заплати и счетоводни документи през посочените периоди, Априлов е работил на длъжности "апаратчик, шлосер КИП и А" в цех "Опазване на природната среда" - за периода 25.08.1980 г. до 25.08.1981 г., а за втория спорен период, от 5.03.1985 г. до 10.11.2005 г., е работил в цех "Главна понижаваща подстанция" ГПП – Електроснабдяване, направление Ремонтна дейност на длъжности "Елмонтьор, ел. техник и ел. шлосер", всичките към "Метизи", [населено място], които се причисляват към трета категория труд. Не са представени доказателства, че при изпълнение на така посочените длъжности жалбоподателят е извършвал работа в цехове за изтегляне и поцинковане на метални изделия по горещ способ в "Метизи", [населено място], за да бъде начислен положеният труд за втора категория по т. 12а от ПТКП (отм.);. Съгласно обжалваните административни актове, причислен е положен труд във "Метизи" към втора категория, но придобитият общ стаж от 3 години, 6 месеца и 10 дни не е достатъчен за достигане на стаж от 15 години от втора категория, съгласно нормативните изисквания на чл. 69б, ал. 2 от КСО, като в същите не е посочено за какъв период и за кои длъжности, изпълнявани от Априлов, те са начислени. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон се преценяват като неоснователни. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си след изясняване на спора от фактическа страна. Предоставил е възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, да изразят становище по тях и да посочат доказателства. Назначил е съдебно-икономическа експертиза, която след проверка на запазените разплащателни ведомости е дала заключение относно изпълняваните от лицето длъжности и работните места. Заключението на вещото лице е било подложено на преценка заедно с другите доказателства по делото. Спазени са съдопроизводствените правила на чл. 149, ал. 2 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК. Административен съд - Враца законосъобразно не е кредитирал свидетелските показания за установяване на обстоятелства от значение за категоризирането на труда с оглед процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО. Правилно е посочил, че за спорния период трудът му не може да се приеме за такъв от втора категория, нито може да бъде причислен по т. 67 от ПКТП (отм.); , поради обстоятелството, че няма доказателства за това, че работата на Априлов е била свързана със същата вредност, тежест и интензитет на труд, както на непосредствено заетите на работа в цеховете за изтегляне и поцинковане на метални изделия по горещ способ. Разпоредбата на т. 12а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.); причислява към втора категория труда на работници в цеховете за изтегляне и поцинковане на метални изделия по горещ способ във Фирма "Жити", Фирма "Метални изделия" и Фирма "Метизи". Установено е, че от месечните разплащателни ведомости на "Метизи", [населено място] са взети данните за издаденото УП-3 № 29 от 24.03.2010 г., които са послужили за определяне на категорията труд, издадено на основание изплащателните документи, намиращи се в "Метизи" АД. След извършена проверка в дружеството-работодател са констатирани съответните периоди и длъжности на жалбоподателя. Липсват доказателства за идентична работа при същите условия на труд за спорните периоди, а именно от 25.08.1980 г. до 25.08.1981 г. и от 5.03.1985 г. до 10.11.2005 г., с дейността, извършвана в периода, причислен към втора категория труд, за да може да бъдат приложени разпоредбите на т. 67 от ПКТП (отм.); , според които трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда и съответно при изменения в наименованията на извършваната работа. Съдът е кредитирал наличните по делото писмени доказателства, а именно: неоспорените от жалбоподателя УП-3 № 29 от 24.03.2010 г., издадено от "Метизи" АД, както и останалите писмени доказателства, включително и изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. Представената трудова книжка се ползва с официална удостоверителна сила за обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл. 349, ал. 1, т. 1 – 11 от Кодекса на труда, но официалната доказателствена стойност, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, не се разпростира до категорията на труда, която не е реквизит на трудовата книжка, както и до други допълнителни вписвания. Цитираната разпоредба на т. 12а от ПКТП (отм.); причислява към втора категория труда на работници в цеховете за изтегляне и поцинковане на метални изделия по горещ способ във Фирма "Метизи". По делото не са представени надлежни доказателства, от преценката на които може да се направи извод, че трудът в предприятието за спорните периоди е бил полаган в условия на трудова среда, идентична по вредност и тежест на тази при преимуществена заетост на работа в цеховете за изтегляне и поцинковане на метални изделия по горещ способ. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания по чл. 68, ал. 2 и чл. 69б, ал. 2 от КСО и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Враца е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,