Решение № 14141 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2015 г.

Решение № 14141 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росица Радева Асенова от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. З. Стоянова, срещу решение № 889 от 21.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2620/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена нейната жалба против заповед № РД-14-7706-297/14.07.2014 г. на Областния управител на област с административен център Варна. С нея е определен Атанас Валентинов Гарилов за спечелил публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ самостоятелен обект, находящ се в гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон необоснованост -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил законовия срок да постанови решението си, както и събраните доказателства. Настоява, че е игнорирал и съществените нарушения на правилата по провеждане на тръжната процедура, предвид факта, че декларацията на Атанас Гарилов за извършен оглед на процесния имот, била документ с невярно съдържание, поради което съдът е следвало да приеме, че той не е приложил всички изискуеми документи, определени със заповедта за откриване на търга, както и че не е установил "липсващата яснота за критериите, по които тръжната комисия е извършила класирането на допуснатите кандидати." Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което ВАС да отмени оспорената заповед за определяне на спечелилия търга за отдаване под наем на процесния обект. Претендира присъждане на направените по делото разноски и отрича правото на ответната страна да иска присъждане на такива. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът- Областен управител на област с административен център - Варна, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Д. Тодорова, оспорва касационната жалба със съображения за липса на твърдените с жалбата нарушения и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Атанас Валентинов Гарилов не заявява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Намира, че релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице, тъй като дори и да е верно, че спечелилият търга не е извършил предварително оглед на имота в определения със заповедта за провеждането на търга срок, това процесуално нарушение не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за да бъде отменен крайния административен акт, тъй като огледът е предвиден като възможност и то в полза единствено на желаещите да участват в процедурата -да се запознаят нагледно със неговото състояние. Наред с това счита, че критерият, въз основа на който е извършено класирането от комисията, предвиден в в чл. 54, ал. 1 от ППЗДС, е единствено предложената от кандидатите цена, като в случая Атанас Гарилов е предложил най-висока наемна цена, поради което и правилно е класиран на първо място, респ. и определен със заповедта за спечелил търга. Останалите съображения на касаторката намира за ирелевантни за спора. По тези съображения счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № РД-14-7706-297/14.07.2014 г. на Областния управител на област с административен център Варна, издадена на основание чл. 19, ал. 1 от Закон за държавната собственост и чл. 13, ал. 3 и 55, ал. 1 от Правилника за приложение на закона за държавната собственост. С нея са класирани участниците в проведен публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - частна държавна собственост, актуван с АчДС № 8006/02.11.2011 г. и Атанас Валентинов Гарилов е определен за спечелил търга, с предложена месечна наемна цена от 171 лв за имот със застроена площ 67.94 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2558.1.4.6., находящ се в гр. Варна ул. "Царевец" бл. 11, ап. 66. Твърденията в жалбата били, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е съобразил факта, че класираният на първо място участник не е извършил предварително оглед на имота в определения със заповедта за провеждането на търга срок, поради което и представената от него декларация в тази връзка била документ с невярно съдържание, освен че класирането на кандидатите било осъществено при неясни критерии . Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Преценил, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по провеждането на търга, включително по отношение на заповедта за откриване на процедурата по провеждането на търга. На следващо място обосновал извод, че извършването на оглед на имота от кандидатите не може да бъде квалифицирано като задължително условие за участие в търга, тъй като това е възможност, предоставена с оглед запознаване с обективното състояние на имота и предлагане за наемна цена, поради което, дори заинтересованата страна да не е извършила предварителен оглед на имота, който факт приел за недоказан, този пропуск не би съставлявал съществено процесуално нарушение на тръжната процедура, което да рефлектира върху законосъобразността на административния акт. Като неоснователно преценил и възражението за неяснота относно критериите за класиране на кандидатите, в която връзка изложил съображения, че процедурата за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имоти - частна държавна собственост, е подробно описана в разпоредбите на чл. 51-54 от ППЗДС и критерият за класиране на предложенията на допуснатите до участие в търга кандидати е посочен в чл. 54, ал. 1 от Правилника, а именно че редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена. Обосновал извод, че в случая предложената от класирания на първо място участник наемна цена /171 лева/ е единственият критерий за определяне на спечелил търга, в сравнение с класирания на второ място участник - /150 лева/ и правилно е определен този участник, чието ценово предложение е най-високо, предвид липса на други нормативно установени критерии. Извел решаващ извод за липса на пороци при провеждането на тръжната процедура и нарушение на материалния закон, налагащи отмяна на постановения административен акт, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че не са налице посочените в жалбата нарушения на административнопроизводствени правила по провеждане на търга, които да обусловят отмяна на административния акт. Съдът изяснил релевантните за спора факти и е обсъдил всички доказателства и доводи за нарушения на относимите процесуални и материалноправни разпоредби. От доказателствата по административната преписка се установява, че със Заповед № РД-14-7706-208/28.05.2014 г. на Областния управител на Варна, е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под наем на процесния имот, с предназначение - за жилищни нужди, с първоначална наемна цена - 84 лв./месец, утвърдена е тръжната документация, посочени са изискуемите документи, със срок за подаването им и срок за извършване на оглед на имота, и е назначена комисия, която да проведе търга, с единствен критерий за оценка на офертите- предложената месечна наемна цена. За провеждането на търга е съставен протокол на комисията, утвърден от областния управител. Страните не спорят, че определеният за спечелил търга участник е предложил най -висока наемна цена. От друга страна, за разлика от случаите на отдаване по наем на държавни ведомствени жилища, или на такива - общинска собственост за задоволяване на жилищни нужди на социално слаби граждани, в случая предложената наемна цена е единственият предвиден в закона критерий за определяне на спечелил търга с тайно наддаване участник, и именно той е приложен, тъй като ценово предложение на Атанас В. Гарилов действително е най-високо. Тук е мястото да се посочи, че обстоятелството, че касаторката до този момент е живяла в процесното жилище, не й дава предимство, или право на някакви преференциални условия, а предложената от нея цена /150 лева/ несъмнено е по-ниска от тази на класирания на първо място участник. Противно на твърдяното от касатора, в случая е напълно ясен и критерият, по които тръжната комисия е извършила класирането на допуснатите кандидати, тъй като класирането на участниците в търга е осъществено по единствения критерий на оценяване-предложена месечна наемна цена. Неоснователен е и основният довод в касационната жалба, че спечелилият търга не е извършил предварително оглед на имота в определения със заповедта за провеждането на търга срок, не само защото това твърдение е недоказано по надлежния ред, но и защото дори да е верно, то това процесуално нарушение не би било съществено, за да обуслови отмяна на крайния административен акт . Съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Най сетне, по довода, че съдът не е съобразил законовия срок да постанови решението си следва да се посочи, че неспазването на инструктивния срок по чл. 172, ал. 1 от АПК не обуславя извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е основателно, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение