Решение № 12810 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2017 г.

Решение № 12810 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. В., от с. Г. Озирово, област-М., чрез пълномощника му - адв. Кацарова, против решение № 642/01.12.2016 г. по адм. дело № 515/2016 г. на Административен съд - М., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община-Вършец, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - М. е отхвърлил жалбата на Д. П. В., против Заповед № 502/17.10.2016 г. на кмета на община - Вършец, област - М., като неоснователна. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 56 ЗУТ и с нея е наредено премахването на незаконно поставен преместваем обект "Краварник", в поземлен имот № 073297 по КВС на с. Г. Озирово, община - Вършец. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда обект "Краварник" представлява преместваемо съоръжение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, за което извършителят му не разполага с разрешение за поставяне, поради което премахването му е разпоредено законосъобразно, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Спрямо установените факти съдът не е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че процесния обект е селскостопанска сграда за отглеждане на животни -телета, с размери 5,10/5,90 м., от дървена конструкция, находяща се в поземлен имот извън урбанизирана територия на с. Г. Озирово, за която извършителят й не разполага със строителни книжа, респ. с разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. При тези установявания съдът е бил длъжен да определи вида на обекта и доколко описанието му отговаря на някои от преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, респ. на определението за такива обекти по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ. Изложените от съда изводи, че обекта е преместваемо съоръжение, на основание КА № 12/16.09.2016 г. на община - Вършец и скица по КВС, на стр. 4, са необосновани. На първо място, обект "Краварник", не е от вида преместваеми обекти, посочени изрично в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - увеселителен обект или обект за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колони за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане / спирки на масовия транспорт, пейки, осветителни тела, кошчета за отпадъци, чешми, фонтани, часовници и др./. На второ място, обекта не съответства на едно от условията за премествам обект по § 5, т. 80 ДРЗУТ, а именно, който след отделянето му от повърхността на земята да може да бъде преместен в пространството без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. На трето място, не е установено, че премахването му няма да измени трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Приетото от съда, че обекта не е трайно свързан с бетонова основа към земята, не почива на никакви доказателства. Поради това, че процесният обект не отговаря на изискванията за преместваемо съоръжение, за премахването му е неприложим реда по чл. 57а, ал. 1 - 3, вр. с чл. 56 ЗУТ, а евентуално реда за премахване на незаконен строеж. Като не е съобразил горното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което оспорената заповед на кмета на община-Вършец бъде отменена като незаконосъобразна, поради противоречието й с чл. 57а, ал. 1 - 3, вр. с чл. 56, ал. 1 ЗУТ. При този изход и направеното в касационната жалба искане за разноски, на касатора се дължат такива в размер на 5 лв. платена д. т. за касационното производство, за сметка на органа. Разноските пред първата инстанция - д. т. и адвокатско възнаграждение не се дължат, поради това, че не са поискани своевременно пред тази инстнация, а адв. пълномощно за същата инстанция е представено за първи път с касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение