Решение № 7085 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2015 г.

Решение № 7085 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г., от гр. С. против решение № 4152/16.06.2015 г. по адм. дело № 1783/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 12 вр. т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ С. - град изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 4152/16.06.2015 г. по адм. дело № 1783/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил оспорването по жалба на В. Г. Г., от гр. С. срещу решение № РО - 85/2.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е потвърдено издаденото от длъжностно лице по пенсионно осигуряване при същото поделение разпореждане № 5310256535/98 от 9.12.2014 г., с което е отказано да бъде изменена отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като бъде признат за втора категория труд стажа на длъжност "лаборант", в Стоманолеярен завод "Електрометал", за времето от 16.08.1973 г. до 1.08.1984 г. По делото е установено, че за да категоризират осигурителният стаж за процесния период като такъв от трета категория пенсионните орган са се съобразили с представената от жалбоподателката трудова книжка и налична разходооправдателна документация и изплащателни ведомости. Административният съд при определяне на категорията труд за процесния осигурителен стаж правилно е приел, че е относима разпоредбата на т. 12 ПКТП (отм.), която е част от Раздел II "металургия, металообработване и машиностроене". Съгласно т. 12, изр. 1 ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на работниците, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, б. "и" от ПКТП (отм.). Цитираната норма включва работещите непосредствено в леярското производство на черни метали по списък, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване. Изискването е работниците и инженерно-техническите работници да са по трудови правоотношения и полагания от тях труд да се реализира в леярските цехове, а когато технологичният транспорт се осъществява от звено (или транспортни средства), невключени в състава на цеха, работниците от него ползват правата на посочените основания след доказване във всеки отделен случай на времето на работа и ангажираността в леярските цехове. За жалбоподателката не е изпълнено изискването трудът за процесния период да е положен непосредствено в леярското производство. Стажът е придобит в централната заводска лаборатория и липсват данни В. Г. да е работила непосредствено в цех на Стоманолеярен завод "Електрометал". Трудът на лаборант в случая не може да бъде приравнен на този на работещите в леярското производство на черни метали, които са правоимащи по т. 12 ПКТП (отм.). Както пред пенсионните органи, така и пред административния съд жалбоподателката не е представила нови доказателства въз основа на които да бъде изменена пенсията й. Аргументите, че след нейното напускане трудът на работещите в лабораторията е прекатегоризиран от трета на втора категория не може да обоснове основателност на предприетото оспорване. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение