Решение № 11541 от 13.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов срещу Решение 172/27.04.2022 г. на Административен съд-Стара Загора (АС- Стара Загора) постановено по адм. дело 636/2021 г. Съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на годината на образуване на делото, като вместо правилната 2021 г. е посочил погрешно 2019 г. Допуснатата очевидна фактическа грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК, след връщане на делото. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Иванов срещу Заповед 349з-3262/29.09.2021 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) Стара Загора. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи поради това, че не е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, всестранно и в тяхната съвкупност, като част от доказателствата са обсъдени едностранно. Сочи, че не е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за издаване на заповедта. Твърди, че е допуснато нарушение при определяне на вида и размера на наложеното наказание. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което оспорваната заповед се отмени. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Атанасов. Ответникът по касация Директорът на ОД на МВР Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АС - Стара Загора е била Заповед 349з-3262/29.09.2021 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора, с която на И. Иванов за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичен кодекс) т. т. 19, 20 и 67, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да отхвърли жалбата срещу заповедта съдът, след като е установил, въз основа на събраните доказателства относимите към спора факти, е изложил подробни съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, в предвидената от чл. 210, ал. 1 ЗМВР форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, посочените в заповедта като нарушени разпоредби на т. т. 19, 20 и 67 от Етичен кодекс е приел, че заповедта е съответна на материалния закон. Приел, че при издаване на оспорената заповед е спазена целта на закона. Решението е правилно. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Правилен е изводът му, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят (касатор в настоящото производство), е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в изготвените две обобщени справки безпротиворечиво се извежда извод, че Иванов е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта и те са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, с които е уронен престижът на службата, което от своя страна представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение". Правилен е и изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства събраните сведения, обяснения, докладни записки, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Правилен е и изводът му, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в случая е нарушено правилото на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че преклузивният срок е този по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и същият е спазен, с оглед наличните по делото доказателства, за датата на която материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган 15.09.2022 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е посочил, кои свидетелски показания кредитира и защо. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, според които АС Стара Загора неправилно е кредитирал показанията на част от разпитаните по делото свидетели, които противоречат на дадените пред дисциплинарно разследващия орган обяснения от същите лица. Този извод следва от факта, че събраните в хода на дисциплинарното производство обяснения и сведения напълно се потвърждават от свидетелските показания на Д. Странджев относно възникнал спор между И. Иванов и И. Иванов, и нанесен удар с шамар на И. Иванов от страна на И. Иванов, което е отразено в протокола от проведено на 17.01.2022 г. съдебно заседание, като доводите на касатора, че Странджев престава да твърди пред съда, че същият е станал свидетел на отправено действие изразяващо се в удряне на шамар на И. Иванов от страна на И. Иванов са в противоречие със събраните по делото доказателства. В тази връзка, спорният въпрос относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващия съд. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Установено е, че касаторът е изпълнявал служебните си задължения, като на 28.03.2021 г. същият е назначен в наряд за изпълнение на патрулно-постова дейност съвместно със служителите И. Иванов и Д. Странджев, като младши инспектор И. Иванов е определен за старши на наряда. При изпълнение на служебните си задължения в [населено място], служителят И. Ненков установява нарушение на ЗДвП, при което се иска от оперативна дежурна част на Второ РУ Стара Загора съдействие от екип на сектор "Пътна полиция" ори ОД на МВР - Стара Загора, с цел съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Служителите изчакват пристигането на екипа от сектор "Пътна полиция", като установеният нарушител - водачката С. Петрова през цялото време изчаква заедно със служителите. Старшият на наряда И. Иванов не е бил съгласен с осъществяваната проверка на МПС, а е искал да продължат с изпълнението на служебните си задължения, съгласно Разпореждането за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД. При възникнало словесно пререкание между служителите И. Иванов е отправил обидни думи спрямо колегите си И. Иванов и Д. Странджев наричайки ги "келеши", хвърлил е бутилка от минерална вода по И. Иванов и нанесъл удар по лицето му, което деяние е станало пред присъстващите на място лица С. Петрова спряна за проверка от служителите и Я. Вълчев, който е случайно присъстващ свидетел, с което служителят е нарушил текстове на т. т. 19, 20 и 67 от Етичния кодекс. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ДНО правилно е субсумирал установеното от фактическа страна под цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг лица, посочени в административния акт, с което е уронен престижът на служителя и на МВР като цяло. В оспорената заповед като нарушени са посочени разпоредбите на Етичния кодекс по т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си и т. 67 - в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. В касационната жалба се сочи, че наказанието е прекомерно тежко, като вместо него е следвало да бъде наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Възражението е неоснователно. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение