Решение № 5067 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2014 г.

Решение № 5067 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1498 от 23.06.2014 г. по адм. дело № 732/2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което по жалба на "ИТМ - Продукт" ЕООД - гр. Пазарджик, с адрес на управление: ул. "Батак", № 6, представлявано от управителя Сергей Димитров Итев, е отменен Ревизионен акт (РА) № 131303243 от 02.12.2013 г., на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 170 от 17.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 10 340.47 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 708.21 лв. и Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице направените по делото разноски в размер на 1 200 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод, че процесният автомобил е товарен и неправилно прилагане за случая на материалния закон, като е признато правото на данъчен кредит по процесните две фактури. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу спорния РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ИТМ - Продукт" ЕООД - гр. Пазарджик, представлявано от управителя - Сергей Димитров Итев, чрез процесуалния си представител адв. Антов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 131303243 от 02.12.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 170 от 17.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 10 340.47 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 708.21 лв. От фактическа страна по делото е установено, че за данъчния период м. 02.2013 г. ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит по фактура № 2000792367 от 11.02.2013 г., с данъчна основа в размер на 13 608.61 лв. и ДДС в размер на 2 721.72 лв. и фактура № 2000792744 от 26.02.2013 г., с данъчна основа в размер на 38 093.76 лв. и ДДС в размер на 7 618.75 лв., издадени от Лизингова къща "София Лизинг" ЕАД, във връзка със сключен договор за лизинг за покупка на автомобил марка Хонда, модел "CR-V", товарен, категория N 1, с 4 + 1 брой места, обем на двигателя - 2199 куб. см; рама № SHSRE6780DU000917. На ревизиращите е представен договор за лизинг № 97476 от 11.02.2013 г., сключен между "УниКредит Лизинг" АД - лизингодател и ревизираното лице - лизингополучател, като лизингодателят се задължава да придобие и предаде на лизингополучателя лизинговия обект в срока и при условията на договора и Приложение № 1 към договора за финансов лизинг; анекс към Приложение № 1 и Приложение № 2 към договора за финансов лизинг; свидетелство за регистрация на част I от 15.02.2013 г. Представен е сертификат за съответствие от производител, от който е видно, че автомобилът е с 5 места, категория N1. Според представеното обяснение от ревизираното лице, автомобилът се ползва в дейността на дружеството, заприходен е в счетоводна сметка 205 "Транспортни средства". Според заключение на приета съдебна автотехническа експертиза процесният автомобил е товарен. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че въпросното МПС се използва за извършване на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на жалбоподателя, видно от представените пътни листа, и е осчетоводено като придобит дълготраен материален актив на дружеството. Прието е, че гореописаният автомобил е регистриран в КАТ като товарен, категория N1 с места за пътници и водач "4 + 1" на основание ЕО сертификат на производителя. Поради изложеното, първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил не е лек и е отменил процесния РА. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат, на което са формирани законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно съдът е приел, че процесният автомобил не е лек. Понятието "лек автомобил" има легално определение в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съгласно това определение, "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Правилно решаващият съд, при това е приел, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата - легално определение. Регистрацията на автомобила като такъв от категория N1 е потвърдена и с приетата без оспорване съдебно автотехническа експертиза. Също така липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. При това, съдът обосновано е приел, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, тъй като не е налице закупен лек автомобил, а товарен такъв. Подробни мотиви по идентични казуси Върховният административен съд е развил и в Решение № 10439/10.07.2013 г. по адм. дело № 389/2013 г., VIII отд., Решение № 14315/31.10.2013 г. по адм. д. № 2770/2013 г., Решение № 6834/21.05.2014 г. по адм. дело № 11104/2013 г., VIII отд., а също и Решение № 11599/02.10.2014 г. по адм. д. № 16 503/2013 г., които не следва да се преповтарят. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и изричната претенция на ответника по касационната жалба, касаторът следва да заплати на ревизираното лице сумата от 1 200 лв. - направени разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение