Решение № 262 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2013 г.

Решение № 262 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 569/26.04.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 2567/2013 г. по жалба на Р. п. - [населено място] (РП В.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 23 от 24.01.2013 г. по гр. д. № 1031/2012 г., с което са уважени предявените от М. И. Б. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЛС-54/25.04.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "съдебен деловодител" и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 357,92 лв. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос длъжен ли е съдът да обяви на формално основание незаконността на заповед за уволнение, преди издаването на която работодателят не е поискал обяснения по чл. 193 КТ за всички нарушения на работника, а само за част от тях. Този въпрос вече е получил отговор в обвързващата практика на ВКС по чл. 291 ГПК. В решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о. изрично е прието, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ. В този случай съдът разглежда по същество спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. Въззивното решение противоречи на така установената практика, тъй като то е обосновано с мотиви, че заповедта, с която са изискани обяснения, не съдържа конкретизация на допуснатите от ищцата нарушения за м. декември 2011 г. Прието е, че като не е изискал надлежно обяснения, работодателят е извършил нарушение на чл. 193, ал. 1 ГПК, обуславящо незаконност на уволнението. Предвид посочената по-горе практика по въпроса, по който обжалването е допуснато, този извод е направен в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК. Решението следва да бъде отменено и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника въз основа на договор от 1991 г., заемала е длъжността "съдебен деловодител". В рамките на нейните задължения е подреждането и поддръжката на прокурорските дела, съгласно изискванията на Инструкция за деловодната дейност и документооборота в П. на Р. Б.. За периода 2008 - 2011 г. ищцата трикратно е давала писмени обяснения за допуснати пропуски при осъществяване на деловодната дейност, като в обясненията си не е оспорвала, че е допуснала нарушение и е изразявала съжаление за извършеното. Прекият й ръководител е оставил случаите без последствия, но видно от свидетелските показания, на ищцата са били правени няколкократно устни забележки и предупреждения да поправи качеството на работата си. От 30.09.2011 г. като втори деловодител в РП В. е постъпила свидетелката П. М., като ищцата е била определена за неин наставник. На 21.04.2012 г. административният ръководител на РП В. констатирал извършени в периода септември 2011 г. - април 2012 г. от М. Б. нарушения при комплектоването на прокурорските дела и преписки, изразяващи се в неизвършване на хронологична подредба на постъпващите материали; липсващи призовки; неописани и номерирани като документи писма, съставени след издаване на постановления за прекратяване на наказателно производство. Изискани са обяснения за тези нарушения, като първоначално ищцата заявила устно, че призовките се съхраняват в отделни папки, но след това дала писмени обяснения, че съгласно установената практика е унищожавала тези призовки след провеждане на заседанието, за което се отнасяли. За останалите нарушения в писмените обяснения е посочено, че не е ясно как са попаднали в делото документи, които не са хронологично подредени, както и че на ищцата не й е известно защо има въведени в У. документи, но те фактически не се намират по делата. Обясненията са обсъдени и отхвърлени работодателя с оспорената в настоящето производство заповед, с която за извършените нарушения е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е законосъобразна. Неоснователно е искането за отмяната й на формално основание, доколкото в искането за обяснения нарушенията са формулирани по различен начин в сравнение със заповедта и не е посочено, че част от тях са извършени през месец декември 2011 г. Съгласно установената практика, не е задължително формулировката на извършеното нарушение в искането на обяснения да е идентична с тази в заповедта за налагане на наказание (решение на ВКС, IV г. о. № 544/06.01.2012 г. по гр. д. № 1811/2010 г). В конкретния случай заповедта, с която са изискани обясненията, съдържа достатъчно описание на нарушението, за да разбере работникът какво му вменява работодателят. Това, че при издаване на уволнителната заповед работодателят е конкретизирал периодът на извършване на нарушението, не може да бъде приравнено на налагане на наказание за нарушение, за което не е искано обяснения. Задължението на работодателя да изиска обяснения от нарушителя е въведено с цел да се осигури възможност на работника да се защити и когато последният не е заявил, че не разбира за какво му търсят отговорност и е дал обяснения по твърдяните нарушения, формулировката в искането на обяснения няма значение и не обуславя приложението на чл. 193 КТ. В конкретния случай от ищцата са искани обяснения защо не е приложила призовки по конкретно посочени прокурорски дела и защо не е извършила хронологично подреждане на документи също по конкретно посочени прокурорски дела. Твърдяните нарушения се състоят в бездействия при наличие на задължение за действие, като в искането на обяснения работодателят не е длъжен да индивидуализира кога е възникнало правното задължение за извършване на действие. Обяснения се искат по фактите, а не по правото. От писмените обяснения на ищцата става ясно, че тя е разбрала за какви нарушения работодателят отправя питане и се е възползвала от възможността да изложи доводи в своя защита. В тази хипотеза изискването на чл. 193, ал. 1 КТ се счита спазено (така постановеното за уеднаквяване на практиката по чл. 291 ГПК, решение на ВКС, IV г. о. № 49/08.02.2011 г. по гр. д. № 824/2010 г.). Поради това обстоятелството, че в искането на обяснения не е посочен периодът на извършване на нарушенията, е без значение за законността на процедурата; достатъчно е, че времето на извършване на нарушението е посочено в уволнителната заповед. Неоснователни са и доводите на ищцата, че извършените нарушения на трудовата дисциплина не са с такава тежест, че да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Броят на нарушенията и тяхното естество са от такъв характер, че тежестта им не може да се определи като относително ниска. Без значение е дали от нарушенията са настъпили вредни последици за работодателя - многократното неизпълнение на възложената работа само по себе си е достатъчно основание за обосноваване на тежестта на нарушенията. Съществено значение има й обстоятелството, че на ищцата са били правени и преди налагане на наказанието забележки за лошо изпълнение на възложената работа, както и трикратно са й искани обяснения за извършени предходни нарушения. Когато пропуските в работата продължат въпреки отправено предупреждение от работодателя, няма значение, че той се е въздържал да санкционира дисциплинарно работника за предишните нарушения. Фактът следва да бъде отчетен като увеличаващ тежестта на следващите нарушения и е релевантен при преценката какво наказание да бъде наложено. В случая сами по себе си нарушенията, за които ищцата е наказана, са тежки, а обстоятелството, че е била предупредена предварително да не допуска тези нарушения, изключва възможността преценката на работодателя за вида на наложеното наказание да бъде счетена за неправилна. Неоснователни са и доводите, че уволнението е незаконно, тъй като писменият акт за извършването му е подписан от Е. М. в качеството й на "районен прокурор", а не в качеството й на "административен ръководител". За законността на уволнението е меродавно дали волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение е направено от лице с валидна представителна власт по отношение на работодателя, а не от посочената в уволнителния акт длъжност на това лице. Именно Е. М. е законен представител на РП В., тя е направила изявление за дисциплинарното уволнение на ищцата и е без значение с каква длъжност се е идентифицирала в писмения акт, с който наказанието е наложено. При това положение искът за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли. Съответно неоснователни са и обусловените от отмяна на уволнението искове за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Ищцовите претенции следва да бъдат отхвърлени, като на ответника бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения съдът