Решение № 7666 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Манева, срещу решение 4241 от 07.11.2024 г., постановено по административно дело 78/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е: 1) отменено по жалба на П. И. С. решение 1012-12-311#1/21.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик; 2) върната преписката на директора на ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне съгласно мотивите на съдебното решение; 3) присъдени са разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Възвежда и искане за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация П. И. С., действаща чрез пълномощника адвокат Минев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на понесените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е решение 1012-12-311#1/21.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 122-00-827-10/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114 ал. 1 от КСО е разпоредено на П. И. С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2021 г. до 18.03.2023 г. в размер на 18 808.00 лв. главница и 2 814.10 лв. дължима лихва в размера по чл. 113 от КСО от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. По делото е установено, че на 19.08.2021 г. П. И. С. е подала заявление в Дирекция Бюро по труда Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като е декларирала, че последното й трудово правоотношение с работодател в Ирландия е прекратено, считано от 17.08.2021 г. Впоследствие е посочила причина за прекратяване изтичане на срока на договора . В хода на административното производство в ТП на НОИ Пазарджик на 20.09.2021 г. за П. С. са получени структурирани електронни документи от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 15.02.2021 до 17.08.2021 г., причина за прекратяване на заетостта дата на изтичане на договора, брутен доход за периода от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г. в размер на 12 483 евро. Въз основа на заявлението и представените документи, с разпореждане от 04.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1, и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г., на С. е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г. (дванадесет месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. На 01.10.2021 г. С. е представила в ТП на НОИ Пазарджик оригинала на преносим документ (в който причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства), издаден от компетентната институция в Испания с потвърдени: период на осигурена заетост от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г., причина за прекратяване на заетостта изтичане срока на договора, доход за периода от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г. в размер на 2 003 евро месечно. Въз основа на това с разпореждане от 04.11.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано изменение на размера на паричното обезщетение поради удостоверен доход, който не променя размера на отпуснатото обезщетение. Паричното обезщетение е изплатено за периодите от 18.08.2021 г. до 15.02.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно и от 17.09.2022 г. до 18.03.2023 г. в размер на 85.71 лв. дневно. В рамките на осъществен последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица последният ирландски работодател на С. на 23.08.2023 г. е представил документ, с който е потвърдил, че П. С. е работила за него на постоянен договор в периода 15.02.2021 г. 17.08.2021 г., но е подала оставка, при обстоятелства, при които е напуснала преди изтичането на договора . Впоследствие в ТП на НОИ Пазарджик са постъпили нови структурирани електронни документи от 24.08.2023 г. от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени: период на осигурена заетост от 15.02.2021 до 17.08.2021 г., причина за прекратяване на заетостта напускане на служителя. Предвид установените нови обстоятелства и получени нови удостоверителни документи с разпореждане от 14.09.2023 г. ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждането от 04.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на П. С., и с друго разпореждане от 15.11.2023 г. е отпуснал на С. парично обезщетение за безработица,но вече за периода от 18.08.2021 г. до 17.12.2021 г. (четири месеца) и в нов размер от 12 лв. Тези разпореждания са обжалвани от С. пред директора на ТП на НОИ Пазарджик, който със свое решение от 21.12.2023 г. ги е потвърдил, а жалбата на С. срещу неговият акт е била отхвърлена с решение (влязло в сила) на Административен съд Пазарджик по административно дело 79/2024 г., в мотивите на което е прието, че договорът на С. с ирландският й работодател е прекратен поради напускане на служителя (т.е. не поради изтичане срока на договора). За полученото обезщетение в по-голям размер и за по-дълъг срок от дължимото е издадено процесното разпореждане 122-00-827-10/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114 ал. 1 от КСО е разпоредено на П. И. С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2021 г. до 18.03.2023 г. в размер на 18 808.00 лв. главница и 2 814.10 лв. дължима лихва (съгласно чл. 113 от КСО) от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. С. е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ Пазарджик, който с атакуваното пред Пазарджишкия административен съд решение 1012-12-311#1/21.12.2023 г. го е потвърдил, като в мотивите си е изложил и анализирал хронологията на събитията във връзка с ПОБ на лицето, като е акцентирал върху това, че след като жалбоподателката е подала оставка, няма как да не е знаела, че безсрочното й трудово правоотношение в Ирландия не е прекратено поради изтичане на срока му. Органът е посочил, че С. е била наясно, че трудовият й договор с ирландския работодател не е бил изтекъл към 19.08.2021 г., но въпреки всичко е декларирала пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представила в ТП на НОИ Пазарджик преносим документ с посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение изтичане срока на договора , вследствие на което е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. За да уважи сезиралата го жалба от С. срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ Пазарджик, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че ако и оспореното административно решение да е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, то е незаконосъобразно като немотивирано (неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК) и постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила (съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК). Съдът е посочил и, че в случая не се касае за недобросъвестно получени от С. осигурителни плащания, с което е обосновал извода си, че атакуваният пред него акт противоречи и на материалния закон (основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК). Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Проверяваният съдебен акт обаче страда от пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият касационен състав не споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да отмени решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Пазарджишкият административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен решаващ извод. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно реда и предпоставките за издаване на процесните пред него решение и разпореждане, поради което е стигнал до необоснован краен извод за тяхната незаконосъобразност. Доказателствата по делото сочат, че административният орган е предприел всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 от АПК, противно на приетото от съда. Решението на органа е надлежно мотивирано, като посоченото в него правно основание кореспондира с установената фактическа обстановка. Първоинстанционният съд неправилно е възприел установените с доказателствата по делото факти и вследствие на това е извел погрешни правни изводи, довели до неправилно приложение на материалното право. От данните по делото явства, че причината за прекратяването на трудовото правоотношение на С. с ирландският й работодател е това, че тя е напуснала работа, а не поради изтичане на безсрочния й договор. След като пред ТП на НОИ Пазарджик (а и пред ирландската компетентна институция) тя е декларирала, че договорът й е прекратен поради изтичането на срока му (което за безсрочен договор обективно е невъзможно), знаейки, че това не е така, с поведението си е станала причина за отпускане и изплащане на ПОБ в по-голям размер и за по-дълъг срок от дължимите. Установеното обуславя наличието на недобросъвестност още при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, а оттам и при получаването на отпуснатото й обезщетение за безработица. В разглеждания казус е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, защото недължимите осигурителни плащания за ПОБ са получени от С. недобросъвестно, именно предвид това, че тя е знаела коя е истинската причина за прекратяване на ирландското й трудово правоотношение, но въпреки това е декларирала друга. Поради това законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик е наредил лицето да възстанови недобросъвестно получените суми, ведно със следващата се лихва по чл. 113 от КСО. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Макар да липсва легално определение на понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, то в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. За пълнота в тази връзка трябва да се отбележи, че по делото не е спорно, че обсъжданото парично обезщетение за безработица е било получено от С., като няма спор и досежно изчисленията на административния орган по отношение размера на главницата и лихвата. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от С. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважена своевременно заявената акцесорна касаторова претенция за присъждане на направените разноски в хода на съдебното производство и на юрисконсултско възнаграждение. Поради това сума в общ размер от 400 лв. следва да бъде присъдена в полза на ТП на НОИ Пазарджик (платима от П. С.), от която 200 лв. заплатени като държавна такса по касационното оспорване, и по 100 лв. на инстанция юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред двете съдебни инстанции, реализирана от надлежно упълномощената главен юрисконсулт Манева, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение