Решение № 353 от 4.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1062/2012 г.

Решение № 353 от 4.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1062/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура - Видин срещу въззивна присъда № 51/26.04.2012 г. по внохд № 87/12 г. на Видинския окръжен съд. Сочат се нарушения, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимия В. Й. А. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият А. счита присъдата за законосъобразна и моли да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда № 141/28.02.2012 г. по нохд № 1717/2011 г. Видинският районен съд признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 20.06.2011 г. осъществил неправилно присъединяване към електроразпределителната мрежа на апартамента, в който живее, с което съзнал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия и на основание чл. 234в, ал. 1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 200 лв. С атакуваната въззивна присъда, Видинският окръжен съд оправдал изцяло А. по повдигнатото му обвинение. Протестът е основателен. Видинският окръжен съд е обсъдил доказателствата, събрани от първата инстанция, но при направения собствен анализ не ги е оценил в тяхната взаимовръзка, поради което изводът за недоказаност на авторството на престъплението е изведен в нарушение на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Основателно е възражението в протеста за превратна оценка на показанията на свидетеля Т. В., защото в тях се съдържа информация не само за предишни посегателства от страна на А. върху електрическото табло на входа, но и за такова на инкриминираната дата. Свидетелят изрично е заявил в показанията си, че проверката на таблото от служителите на електроразпределителното дружество е по повод неговия сигнал до полицията, тъй като подсъдимия за пореден път е заявил, че ще счупи катинара на ел. таблото, ако не му бъде даден ключ. Тези фактически данни, съобщени от свидетеля, не са оценени от въззивния съд в съвкупност с останалите гласни и писмени доказателства, поради което изводът, че не е възможно деянието да е осъществено в деня на проверката е логически неиздържан. Основателно е възражението на прокуратурата за наличие на достатъчно косвени доказателства относно авторството на подсъдимия, които съдът неправилно е оценил и поради това е стигнал до погрешни фактически изводи. Не е изпълнил и задълженията си като втора инстанция по фактите и правото да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина и служебно да събере доказателства относно релевантните факти, като не е призовал и разпитал съпругата и сина на подсъдимия, в чиито приложени по въззивното дело писмени изявления се съдържат твърдения, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд прие, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Същият следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК