Решение № 6339 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Брезе Ангус“ ЕООД, чрез адв. В. Хорозова като процесуален представител, против решение № 234 от 20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 859/2023 г. по описа на Административен съд – София област. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърденията са за липса на доказателства за наличие на незаконен строеж, който да е извършен от дружеството-жалбоподател, с оглед на което изводът за законосъобразност на процесната заповед за премахването му, се счита за неправилен. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по същество за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на община Ихтиман, чрез пълномощника си юрк. Д. Грънчаров, в писмени отговор и защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на „Брезе Ангус“ ЕООД срещу заповед № 646/12.05.2023 г. на кмета на община Ихтиман, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж: "Надстройка на масивна сграда с неясно предназначение на два етажа", находящ се в УПИ I, кв.4 по плана на [населено място], община Ихтиман. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е изпълнен без строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Счита, че предметът на премахване с процесната заповед е ясен, а именно надстроеното над първия етаж на масивната сграда в имота. Като обсъжда данните на СТЕ, които са еднозначни, приема за достоверен периодът на изграждане 2012 – 2017 г., определен от вещите лица въз основа на изображения на приложението Google Earth. С оглед на така установеното време на строителството, обосновава извод, че към момента на изготвяне на констативния акт е налице нов строеж, изграден след 31.03.2001 г., който не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1-3 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Приема, че оспорващото дружество е надлежен адресат на задължението за премахване по чл.161, ал.1 ЗУТ в качеството му на собственик на имота, в който се намира процесния строеж, независимо, че е придобило правото си на собственост през 2019 г., т.е. не е реализирало строителните дейности. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането и обсъждането на доказателствата, вкл. на изготвените СТЕ. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на документите към преписката и по делото, както и на заключенията на вещите лица. Противно на наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебния акт, фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд за наличие на материална и териториална компетентност на издателя на процесната заповед, както и за спазване на изискванията за форма и съдържание на същата по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на вида и местонахождението му, потвърдени от вещите лица в изготвените СТЕ, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Следва да се посочи, че горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт № 8 от 25.04.2023г., който е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за неясен предмет на заповедта поради липсата на точни параметри на застроената площ на надстройката, както и на разграничение между строежа, за който е издадено удостоверение за търпимост № 823/17.11.2011г. и подлежащото на премахване незаконно строителство. От документите по преписката – конкретно от констативния акт, както и от СТЕ на в.л. О. Петрова, се установява по несъмнен начин, че над първия етаж на масивната сграда в процесния имот е реализирана надстройка – един етаж и таван със стоманобетонова конструкция от греди и колони, плоча между първия и втория етаж, тухлени ограждащи стени и покрив с дървена конструкция и керемиди, т.е. налице са достатъчно данни относно надстройката, предмет на оспорената заповед. Дори и без да е посочена застроената площ, разпореденото за премахване строителство е уточнено като надстрояване на масивната сграда в имота - последната, предмет на приложеното по делото удостоверение за търпимост. Видно е, че същото е издадено за масивната сграда по Акт № 158/22.08.1969г. за държавна собственост, която е едноетажна, т.е. в резултат на извършените строително-монтажни дейности, застроената площ на сградата е значително надвишена ведно с етажността й. Допълнително, наличните по преписката снимки дават ясна представа за вида и разположението на незаконното строителство. Обосновани са изводите на съда за стриктно провеждане на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Видно е, че констативният акт е съставен след извършени проверки на място във връзка с постъпил сигнал, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, които съответстват на посочените в заповедта. Проведена е процедура за съобщаване на констативния акт, който е връчен на жалбоподателя, а последният е депозирал възражение, обсъдено в оспорената заповед. Законосъобразен е и изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Описаната в оспорената заповед надстройка на масивна сграда, представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за извършването на който се изискват одобрен проект и строително разрешение, каквито безспорно липсват. В отговор на доводите на касатора, следва да се посочи, че строителни книжа са необходими и за реализиране на строеж, предвиден с одобрен застроителен план и съобразен с параметрите на същия, каквито данни са събрани по делото. Независимо от горното, осъщественото без проект и разрешение строителство е незаконно и за административния орган е възникнало задължение да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица - премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, само ако са налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Едно от условията за определяне на строежа като търпим е извършването му в определени от закона периоди, като най-късната дата на строителство, която може да обуслови прилагането на посочените разпоредби е 31.03.2001 г. Правилно се приема в обжалваното решение, че по делото са налице категорични данни относно периода на процесното строителство, реализирано между 2012 г. и 2017 г. В този смисъл са еднозначните констатации на вещите лица на база снимков материал от датирано заснемане чрез приложението "Гугъл“, представляващ според трайната съдебна практика, годно доказателство при установяване на времето на извършване на строежите. При тези данни настоящият състав споделя извода за неприложимост на режимите на търпимост по отношение на строежа, който подлежи на премахване, каквото е разпоредно с оспорената заповед, съставляваща законосъобразен административен акт. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е надлежен адресат на издадената заповед, тъй като е придобил собствеността върху сградата през 2019г. и не е извършител на незаконното строителство. Дружеството е собственик на поземления имот, в които е извършено строителството и този юридически факт е достатъчен за определянето му като възложител по дефиницията на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, съотв. като субект на задължението за премахване на строежа. Този извод съответства и на понятието за възможния кръг от лица - адресати на заповедите, очертан от разпоредбите на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, сред които органът следва да избере, а изборът се прави при условията на оперативна самостоятелност, както правилно е констатирал административният съд. Предвид изложеното, обжалваното решение не е засегнато от пороците по чл.209, т.3 АПК и като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на община Ихтиман в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение