Решение № 17443 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2019 г.

Решение № 17443 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Шабанкаре, [гражданство], ЛНЧ: [номер], чрез процесуален представител – адвокат Иларева, срещу решение № 2672 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 2130/2019 г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на чужденеца срещу заповед № 5392 ПАМ–35/31.01.2019 г. на началника на отдел "Миграция" към СДВР, с която му е наложено "Принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция "Миграция"". Касационният жалбоподател релевира неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е извършил правната си преценка, не въз основа на фактите към момента на постановяване на административния акт - 31.01.2019 г., а към предходен момент – 2016 г. Релевира съществени нарушения на съдопроизводствените правила: неправилно отхвърляне на искането на жалбоподателя за откриване на процедура по чл. 193, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК за оспорване на докладната записка, въз основа на която е издадена процесната заповед; неспазване разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК – неуказване на жалбоподателя да отстрани формалните пороци, от които страдат представените от него доказателства – същите да притежават нотариална заверка не само на подписа, но и на съдържанието. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът – началникът на отдел "Миграция" към СДВР на МВР, оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че със заповед УРИ № 5392 ПАМ – 34/31.01.2019 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за обезпечаване изпълнението на която е издадена процесната заповед. Установено е, че през 2016 г. жалбоподателят е подал молба пред Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут, по която е постановен отказ, потвърден с влязло в сила съдебно решение. През 2016 г. жалбоподателят е направил опит за нелегално преминаване на границата на Република България и Република Сърбия с фалшив паспорт, задържан е и осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно. Установено е и нелегално преминаване на границата с Република Румъния, за което жалбоподателят е задържан, върнат в България, осъден на една година лишаване от свобода и изтърпял наказанието ефективно. Установено е, че през 2016 г. на чужденеца са били наложени принудителни административни мерки – "Принудително отвеждане до границата" и "Принудително настаняване в СДВНЧ", като в процедурата по налагане на последната е използвал различна самоличност От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с разпоредбата чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в хипотезата на "опасност от укриване", във връзка с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ. Приел е, че може да се направи обосновано предположение, че чужденецът ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка, предвид установените данни, че същият е осъждан за незаконно преминаване на границата на Република България, както и че е представил невярна лична информация – име и дата на раждане. По отношение на твърденията на жалбоподателя за осигурено жилище, средства за издръжка и трайно установена социална среда в Република България, съдът е приел същите за недоказани. Решение е валидно и допустимо и правилно. Административният съд е установил релевантните за спора факти, въз основа на които е извел законосъобразен правен извод за наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 /в конкретния случай – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна"/, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки. От своя страна § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, дава легална дефиниция на понятието "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като посочва, че "такава е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други". Както правилно е приел административният съд, законодателят, без да е направил лимитативно изброяване, е посочил примерни факти и обстоятелства, които във всеки конкретен случай, с оглед на доказателствата, могат да формират обосновано предположение, че по отношение на чужденеца е налице опасност от укриване. Такива данни са безспорно установените по делото факти за осъществен от жалбоподателя през 2016 г. опит за нелегално преминаване на границата на Република България и Република Сърбия с фалшив паспорт, за което е задържан и осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно, както и установеното нелегално преминаване на границата с Република Румъния, за което жалбоподателят е задържан, върнат в България, осъден на една година лишаване от свобода и изтърпял наказанието ефективно. По делото също така е установено, че през 2016 г. в процедурата по налагане на "Принудително настаняване в СДВНЧ", жалбоподателят е използвал различна самоличност, представяйки неверни за себе си факти – име и дата на раждане. Така посочените обстоятелства са сред изрично посочените в определението, дадено в § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, поради което съдът правилно е приел, че наложената принудителна административна мярка е обоснована и законосъобразна. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е извършил правната си преценка, не въз основа на фактите към момента на постановяване на административния акт - 31.01.2019 г., а към предходен момент – 2016 г. Видно от текста на § 1, т. 4в ДР на ЗЧРБ, законодателят изрично е посочил, че за да се приеме, че е налице опасност чуждият гражданин да се укрие, е необходимо да бъдат съобразени обстоятелства като "предходни нарушения на обществения ред", "предходни осъждания на лицето", дали то е "представило невярна информация". Законодателят е употребил израза "предходни", както и минало глаголно време, без да конкретизира периода, в който действията са били осъществени. Релевантните към момента на издаване на оспорения административен акт факти – 2019 година – такива касаещи трайно установена социална среда на чужденеца в Република България, осигурено жилище, средства за издръжка, интегриране към конкретна общност – християнска църква и др., са относими към законосъобразността на наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", която не е предмет на настоящото дело. Принудителното настаняване в СДВНЧ – предмет на делото, е мярка по обезпечаване организацията и изпълнението на наложената основна мярка "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на мярката. За законосъобразността на наложената обезпечителна мярка, следва да бъдат съобразени предпоставките, визирани в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, вр. § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, които както вече се посочи, са налице по отношение на жалбоподателя. За пълнота следва да се посочи, че видно от представените към касационната жалба протоколи от съдебни заседания, наложената със заповед № УРИ № 5392 ПАМ – 34/31.01.2019 г. мярка "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" е предмет на адм. дело № 2129/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, като на съда е служебно известно, че към настоящия момент липсва произнасяне по делото. След като е допуснато предварително изпълнение на основната мярка, към настоящия момент същата не е отменена по съдебен ред и са налице предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, вр. § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ за налагане на обезпечителна мярка "Принудително настаняване в СДВНЧ", то последната е наложена законосъобразно и в съответствие с целта на закона. Във връзка с изложеното по - горе, неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както вече се посочи, за законосъобразността на мярката "Принудително настаняване в СДВНЧ", следва да бъдат изследвани предпоставките на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, вр. § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ. Доколкото по отношение на чужденеца са безспорно установени "предходни нарушения на обществения ред", "предходни осъждания", както и че лицето е "представило невярна информация", то данните съдържащи се в представените от жалбоподателя декларации, дори и с нотариално заверено съдържание, съответно данните в докладната записка – дори и оспорени по надлежния ред, не биха могли да опровергаят горните констатации. По тези съображения, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид резултата по делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение