Решение № 607 от 10.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 601/2010 г.

Решение № 607 от 10.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 601/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС е образувано по искане на задочно осъдения Д. К. С. за възобновяване на нохд № 872/2007 г. на С. районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 23/17.01.2008 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането си и осъденият твърди, че не е знаел за образуваното съдебно дело и за постановената, включително срещу него, присъда. Осъденият моли да бъде възобновено, делото за да може да осъществи правото си на защита срещу предявеното му с обвинителния акт обвинение. В съдебно заседание С. и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване по изложените в него и в представените писмени бележки съображения. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения за възобновяване на нохд № 872/2007 г. на РС-Сливен е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд установи: С присъда № 23/17.01.2008 г. по нохд № 872/2007 г. на С. районен съд Д. К. С. е признат за виновен в извършено в периода от 22.12.-24.12.1997 г. в [населено място] престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на С. е определено едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода от наказанията по постановената присъда и по влязлата в сила на 10.06.1998 г. присъда по нохд № 952/97 г. на РС-Сливен изтърпяването, на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири години. Подсъдимият е осъден да заплати на М. И. Д. сумата от 46170.00 /неденоминирани/ лв., представляващи обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.12.1997 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които е присъдил в тежест на С.. Поради нейното необжалване от страна на служебно назначения защитник, присъдата по нохд № 872/2007 г. е влязла в сила. Искането за възобновяване направено на основание чл. 423, ал. 1 НПК, е допустимо и следва да бъде разгледано. В него осъденият не сочи кога е узнал за постановената срещу него и влязла в сила присъда по нохд № 872/2007 г. на РС-Сливен. От направената служебна справка чрез администрацията на затвора-Бургас/писмо изх. № 2197/21.09.2010 г./ е видно, че С. е задържан 26.07.2010 г. за изтърпяване на присъда по нохд № 179/30.06.2010 г. на Поповския районен съд, с която му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение определеното по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 872/2007 г. и нохд № 952/1997 г. на С. районен съд. Затова, съставът на Върховния касационен съд приема, че искането за възобновяване на наказателното дело е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК и по същество е основателно. Искането следва да се уважи по арг. от чл. 423, ал. 1, изр. второ НПК: С. не само не е участвал в съдебното производство по нохд № 872/2007 г. на РС-Сливен и не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 от НПК при многократните опити да бъде призован на известния от досъдебното адрес, но той изобщо не е привличан в качеството на обвиняем и не му е била дадена възможност да даде обяснения по дознание № 1975-А/1999 г. по описа на ОД "Полиция" Сливен/пр. преписка № 201/1998 г. на РП-Сливен/ и не му е взимана мярка за неотклонение. Изложените обстоятелства ясно определят, че С. не е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките на досъдебната фаза. Съдебната фаза на процеса за осъдения е протекла задочно, при условията на чл. 206, във вр. чл. 269, ал. 3, т. 3 /пресъздадени в нова ал. 4-ДВ, бр. 32/2010 г./ от НПК, като до задържането му, той не е знаел за постановената спрямо него осъдителна присъда. В. това обуславя наличието на изискуемите предпоставки по чл. 423, ал. 1 от НПК, налагащи ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК, като отмени задочно постановената присъда и върне делото за разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство. По този начин на С. ще бъде гарантиран справедлив наказателен процес в негово присъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права от момента на привличането му като обвиняем и при спазване изискванията на чл. 219 и сл. НПК. С оглед на обстоятелството, че С. е задържан да търпи ефективно наказанието "лишаване от свобода" наложено му с присъда № 194 по нохд № 179/2010 г. на РС-Попово, а не по нохд № 872/2007 г. на С. районен съд, чието възобновяване се иска и по което изтърпяването на определено наказание е било отложено по реда на чл. 66 от НК, в случая, не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 4 НПК т. е. касационният съд не може да се произнесе и определи в това производство мярка за процесуална принуда спрямо задочно осъдения. С оглед на изложеното и чл. 425, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение