Решение № 7593 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2018 г.

Решение № 7593 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" срещу Решение № 2267/18.12.2017 г. по адм. д. № 1315/2017 г. по описа на Административен съд – В., с което е отменено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140043/12.04.2017 г. за воден обект: река Айтоска, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система на град К.", издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" и е върната преписката на същия орган за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, както и са присъдени разноски. Касаторът – Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е посочил конкретно нарушените норми и цели на закона, въз основа на които е отменил акта. Излагат се подробни съображения по фактите и се твърди, че с издаденото разрешение е съобразена съществуващата фактическа обстановка и не са нарушени норми на Закона за водите. Поради това се моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Ответникът – "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът – Община К. не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по оспорване от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б. против Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 23140043/12.04.2017 г. за воден обект: река Айтоска, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на "Канализационна система на град К.", издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" на община К.. Разрешителното е издадено въз основа на заявление по чл. 60, ал. 1 от ЗВ на Община К. с вх. № РР-4144/24.11.2016 г. Към него е приложено Решение № БС-64-ПР/13.08.2012 г. на Директора на РИОСВ Б. да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за "Изграждане на довеждащ колектор и ПСОВ – гр. К. в ПИ № 033006, местност "Герена", землището на гр. К., община К., област Б.". От представените към заявлението доказателства е установено, че канализационната мрежа на гр. К. е изградена на 100%, но не е изграден довеждащия колектор и ПСОВ-К., като отпадните води от канализацията се заустват непречистени в коритото на река Айтоска, а чрез него постъпват в Бургаското езеро, като изрично Община К. сочи, че тези непречистени води замърсяват околната среда и с течение на годините екологията в тази зона. Към заявлението са приложени и протоколи от изпитване на заустваните отпадъчни води. РИОСВ Б. е изразила становище, че обектът е включен в "Информационната система за разрешителни и мониторинг при управление на водите" и в утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите списъци на обекти, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти, подлежащи на задължителен контрол; налице е превишение на индивидуалните емисионни норми през 2014 г. и 2015 г., а за 2016 г. е установено неизпълнение на условие от издаденото разрешително и е съставен акт за установяване на административно нарушение; за пречистване на отпадъчните води от гр. К. няма изградена ПСОВ и непречистените отпадъчни води се заустват в дере, старо корито на река Айтоска; няма монтирано измервателно устройство за количеството зауствани отпадъчни води; пунктът за собствен мониторинг № 3 – изход съществуващ канализационен колектор е обозначен, а резултатите от извършения собствен мониторинг и доклад за изпълнение на условията на разрешителното за заустване се представят в РИОСВ Б.. В допълнение на подаденото заявление, на 19.12.2016 г. Община К. представя договор, сключен на 25.02.2016 г. между "Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б." и "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б.", въз основа на който договор Община К. иска вписването на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б. като дружество, извършващо експлоатацията на канализационната мрежа на гр. К.. С писмо с изх. номер от 24.02.2017 г. Община К. е уведомила директора на БДЧР за предвидено кандидатстване по Оперативна програма "Околна среда" с проект за "ПСОВ гр. К.". Не е спорно, че ПСОВ – К. не е изградена към настоящия момент и отпадъчните води от канализационната мрежа на гр. К. не се пречистват, както и че до издаване на оспореното разрешение за заустване отпадъчните води са зауствани в повърхностния воден обект – река Айтоска без пречистване. Отпадъчните води от канализацията на гр. К. се разливат непречистени и се оттичат към коригираното корито на река Айтоска, а чрез него постъпват в Бургаското езеро, като тези непречистени води замърсяват околната среда и с течение на годините влошават екологичното състояние на тази зона. При така установеното, съдът е счел жалбата за допустима, като подадена в предвидения от закона срок и от лице с правен интерес, позовавайки се на обстоятелството, че "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б. е посочено в раздел "Други условия съобразно спецификата на обекта" като оператор, сключил договор с Асоциацията по ВИК, да изпълнява и спазва всички условия и срокове, определени с разрешителното, свързани с пречистване и заустване на формираните отпадъчни води. От приетото по делото експертно заключение се установява, че определените с оспорения акт индивидуални емисионни ограничения в случая не могат да се постигнат без наличие на пречиствателно съоръжение. Не се спори и е установена от съда компетентността на органа, в съответствие с чл. 52, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗВ да издаде оспорения акт, както и спазване на изискуемите от закона форма и административно-производствени правила. Съдът е обаче е счел, че разрешителното е издадено в нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че сред визираните условия за правото на използване е изграждането на канализационната мрежа да се извършва едновременно с изграждането на пречиствателните съоръжения, като се забранява заустването на непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа след въвеждането на ПСОВ в експлоатация; съществуващият заустващ във воден обект отливен канал да се включи към довеждащия колектор на ПСОВ, като за последното да се уведоми БДЧР; до въвеждане на ПСОВ в експлоатация е поставено специфично изискване да се монтира измервателно устройство за количеството зауствани отпадъчни води, трайно да се сигнализират пунктовете за собствен мониторинг, да се осигури пробовземане и изследване на отпадъчните води, като честотата на собствения мониторинг на Пункт № 2 – на изход съществуващ отливен канал е веднъж на шест месеца и веднъж годишно по посочените в разрешителното показатели; предвидено е обеззаразяване на пречистените отпадъчни води по предписание на органите на Министерство на здравеопазването, както и обезвреждане и оползотворяване на утайките от ПСОВ. След анализ на нормите на чл. 50, ал. 6, чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води и на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за условията за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, както и на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21.05.1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води, съдът е приел, че те не са съобразени при издаване на разрешителното. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка и въз основа на нея, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон е формирал правилни изводи. Заустването на отпадъчни води в повърхностни води представлява многокомпонентно въздействие върху водния обект - § 1, ал. 1, т. 12, т. 25 ЗВ. То се извършва въз основа на издадено разрешително, включително при експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания - чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ, с "индивидуални емисионни ограничения" - чл. 56, ал. 4, т. 3 и 4 и § 1, ал. 1, т. 11 от ЗВ и количества на заустваните отпадъчни води - 56, ал. 4, т. 5 ЗВ. Съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗВ водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. С Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване – чл. 5, ал. 2 е регламентирано, че условията в разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационните системи по ал. 1, се изпълняват от В и К оператор в съответствие с чл. 48, ал. 4 от Закона за водите въз основа на договор, сключен по реда на глава единадесета "а" от Закона за водите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗВ и липсата на възможност за пречистване на отпадъчните води преди заустването им, общественият интерес се засяга и не се явява обезпечен. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. отпадъчните води от агломерации, които постъпват в канализационните мрежи, трябва преди заустването им във водните обекти да бъдат подложени на вторично или еквивалентно на него пречистване най-късно в срок до 31.12.2010 г., като отпадъчните води от селищните пречиствателни станции по ал. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията по буква "Б" на приложение № 3. Пречистените в съответствие с чл. 11 и 12 от наредбата отпадъчни води от селищните пречиствателни станции, преди заустването им, трябва да отговарят на нормите и изискванията, посочени в табл. 1 на Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от наредбата. Според чл. 35, ал. 2 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, срокът за достигане на индивидуалните емисионни ограничения, посочен в разрешителното за заустване за експлоатация на съществуващи канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, се определя: 1. от датата на влизане в сила на разрешителното, при наличие на изградена и въведена в редовна експлоатация пречиствателна станция за отпадъчни води, която е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 4 и чл. 14, ал. 1 от наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 от Закона за водите; 2. до шест месеца от въвеждане в редовна експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води, но не по-късно от 31.12.2015 г., за всички останали случаи. Съгласно чл. 36 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. индивидуалните емисионни ограничения се прилагат за мястото, където пречистените отпадъчни води напускат пречиствателната станция или съоръжение, а в случая не е налице ПСОВ, но е определен срок за постигането на определените индивидуални емисионни ограничения – влизането в сила на разрешителното. От друга страна, изрично в чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти е въведено изискване преди заустването на отпадъчните води от агломерации, които постъпват в канализационните мрежи, че следва да бъдат пречистени и да отговарят на изискванията посочени в табл. 1 на Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3 от наредбата. При липса на фиксиран срок за изграждане на пречиствателната станция, издаденото разрешително предоставя на практика неограничена възможност за заустване на непречистени води, и то при категорични доказателства за вредното въздействие върху околната среда. Посоченото е в разрез с действащите нормативни изисквания, включително тези на чл. 4 и чл. 5 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21.05.1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води. Видно от достъпната на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите заповед № РД-970 от 28.07.2003 г. на министъра на околната среда и водите с приложен списък, всички водни обекти във водосбора на Черно море на територията на страната /каквото безспорно представлява Бургаското езеро, в което се влива Айтоска река/ представляват чувствителни зони по смисъла на директивата, чийто срок за транспониране е изтекъл; нещо повече, изтекли са и заложените в тази директива срокове за осигуряване на вторично пречистване, т. е. за изграждане на пречиствателни станции за обработка на отпадните води, зауствани в повърхностни води в чувствителните зони; установено е и вредното въздействие върху околната среда, още повече, че над Бургаското езеро минава Виа Понтика. При сходни ситуации Съдът на Европейския съюз е издал множество решения, с които са установени нарушения от страна на държави-членки за неизпълнение на Директива 91/271/ЕИО и са наложени санкции, например Решение от 28.01.2016 г. по дело С-398/14, Комисия срещу Португалска република, Решение от 22.02.2018 г. по дело С-328/2016 г. Комисия срещу Република Гърция, Решение от 10.03.2016 г. по дело С-38/15, Комисия срещу Кралство Испания. Обстоятелството, че разрешително се издава и за съществуващи канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания не означава, че с него могат да се нарушават въведени и в националното законодателство изисквания на цитираната директива. Не води до обратния извод и обстоятелството, че с или без разрешение, съществува заустване на отпадъчни води в повърхностни води в чувствителна зона на воден обект от водосбора на Черно море, като тези отпадъчни води не се пречистват. След като фактическата ситуация очевидно не отговаря на нормативните изисквания, тя не може да бъде основание за издаване и на процесното разрешително. Липсата на разрешително не означава, че отпадат задълженията, включително финансови такива или съответната отговорност на собственика и оператора на канализационната система, от която се заустват непречистените води. Що се отнася до условията, при които в момента се извършва заустването, след като не са налице условия за издаване на разрешително, те могат да бъдат определени и с принудителни административни мерки по реда на Закона за водите. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение