Решение № 6240 от 23.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "България" 117, чрез процесуален представител, против решение 1904 от 21.10.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 1323/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-22002219008480-091-001/31.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители , потвърден с решение 421 от 22.03.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП. С РА на "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 3 500 000 лв. и лихви в размер на 2 220 718,85 лв. за данъчния период м. 8.2014 лв. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК като се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК. Липсвало съвкупна преценка на данните по случая от първоинстанционния съд, който не е взел предвид обстоятелството, че новите писмени доказателства , които са мотивирали органите по приходите да предприеме процедура по изменение на задълженията на "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД по ЗДДС, установени с влязъл в сила РА, са изцяло неотносими и нямат никакво значение за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчния период м.08.2014 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева, и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Процесният РА е издаден в производство по чл. 133 и сл. ДОПК за изменение на задължения на "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД по ЗДДС за данъчния период м. 08.2014 г., установени с влязъл в сила РА Р-29002915002699-091-001/25.02.2016 г. Производството е започнало по Заповед за възлагане на ревизия от 19.12.2019 г., издадена от Г. Стефанов на длъжност началник сектор Ревизии и проверки към отдел Контрол при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители , оправомощен със Заповед от 15.12.2017 г. на и.д. Директор на ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители . Въз основа на протокол за разпит /осъществен в [населено място] затвор/ от 10.12.2019 г. на С. Стефанов, в качеството му на управител на Трейд Комърс Импорт ЕООД, както и писмо от 22.11.2019 г. на Агенция Митници , писмо от 18.11.2019 г. на Министерство на земеделието, храните и горите, Писмо от 21.11.2019 г. от СДВР, писмо от 28.11.2019 г. на ОД на МВР гр. Плевен, органите по приходите са приели, че участниците в поредица от сделки за доставка на 23 000 тона захар се представляват от малоимотни лица, които са се съгласили, поради влошеното им финансово състояние да бъдат създадени/продадени търговски дружества, които отчитат привидни сделки, документирани като аванси за облагаеми доставки, за които на "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 500 000 лв. От посочения протокол за разпит от 10.12.2019 г. се установява, че разпитаното лице не знае за сделки с контрагент "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД, не е подписвал договор и анекси, запис на заповед и платежни документи, включително не знае за ангажиране на подизпълнител, а дружеството му е било прехвърлено срещу минимално заплащане, когато е бил [заличен текст]. Административен съд Пловдив, след като е обсъдил и анализирал подробно събраните по делото писмени доказателства, както и възоснова на приетата по съда ССчЕ и разпит на свидетел, е приел, че законосъобразно органите на приходите са определили допълнителни задължения по ЗДДС за данъчния период 01.08.2014 г. 31.08.2014 г. в общ размер на 3 500 000 лв. и лихви в размер на 2 220 718,85 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по три броя фактури с 1000000101/18.08.2014 г., 1000000102/22.08.2014 г. и 1000000103/29.08.2014 г. за авансови плащания, издадени от Трейд Комърс Импорт ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно, че за данъчните периоди м.6.2014 г., м. 7.2014 г. и процесния - м. 8.2014 г., съгласно подадени СД по ЗДДС е възникнала процедура по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС с деклариран ДДС за възстановяване в общ размер на 5 736 062,73 лв. С АПВ П-29002914015150-004-01/29.09.2014 г. от претендираната за възстановяване сума са прихванати осигурителни задължения в размер на 38 210,86 лв., а остатъкът от 5 697 851,87 лв. е възстановен на 02.10.2014 г. по банковата сметка на "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД в БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА БАНКА АД. Безспорно е също така, че за м.8.2014 г. дружеството е представило договор от 11.08.2014 г. за доставка на 23 000 тона захар с произход Кения, сключен между "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" /купувач/ АД и Трейд Комърс Импорт ЕООД /продавач/ като плащането е уговорено да се извърши авансово до 31.08.2014 г. Направени са авансови плащания на обща стойност 21 000 000 лв. по сметка в БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА БАНКА АД чрез преводи на 14.08.2014 г. в размер на 1 863 000 лв.; за периода 15.08.2014 г. 28.082014 г. десет превода по 1 800 000 лв. и на 29.08.2014 г. в размер на 1 137 000 лв. Представени са анекси към посочения договор за няколкократно удължаване срока на изпълнение, съответно до края на 2015 г., до края на 2018 г. и края на 2021 г. Няма данни по делото доставката на 23 000 тона захар с произход Кения да е осъществена. Страните не спорят, че Трейд Комърс Импорт ЕООД е превъзложил доставката на ВЕГА КОНСУЛТ 11 ЕООД с договор от 12.08.2014 г. Паричните преводи са получавани с правно основание заем, като на същите дати Б. Тонев, представляващ БИ БРОК ЕООД ги тегли в брой, по данни на БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА БАНКА АД. Б. Тонев е напуснал територията на Република България на 09.09.2020 г. и няма данни за завръщането му. Безспорно е, че Трейд Комърс Импорт ЕООД и ВЕГА КОНСУЛТ 11 ЕООД не притежават финансов, материален и технически ресурс за извършване на доставката. Спорният въпрос по делото е налице ли е основанието по чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при издаване на процесния ревизионен акт са допуснати съществени нарушения на разписните в ДОПК процесуални правила за възлагане на данъчни ревизии за изменение на данъчни задължения, определени с влезли в сила ревизионни актове. Производството по раздел втори от глава шестнадесета на ДОПК е извънреден способ за защита срещу последиците, разпоредени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е обжалван по съдебен ред. Доколкото се засяга стабилитета на административен акт, лимитативно са определени с чл. 133, ал. 2 ДОПК предпоставките за възобновяване на ревизионното производство. Правилно Административен съд Пловдив е приел, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 ДОПК и от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията не страда от твърдените в жалбата съществени пороци, а наред с това са спазени и законоустановените срокове за провеждане на производството, тъй като заповедта е издадена на 19.02.2019 г. и връчена на 23.12.2019 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 134, ал. 3 ДОПК, преди изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. Правилно Административен съд Пловдив е приел, че е налице ново доказателство от съществено значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, което не е могло да бъде известно на органите по приходите в производството по издаването на влезлия в сила РА. Протоколът за разпит от 10.12.2019 г., осъществен в [населено място] затвор, на С. Стефанов, в качеството му на управител на Трейд Комърс Импорт ЕООД, в който заявява, че не знае за сделки с контрагент "ЗАХАРЕН КОМБИНАТ-ПЛОВДИВ" АД, не е подписвал договор и анекси, запис на заповед и платежни документи, включително не знае за ангажиране на подизпълнител, а дружеството му е било прехвърлено срещу минимално заплащане, когато е бил [заличен текст], е именно такова доказателство. Съществено условие за прилагане на разпоредбата на чл. чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК, когато изменението на задълженията се предприема от орган на приходите, е тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства да не са могли да му бъдат известни до издаването на РА, поради обективни причини, а не поради лошо водене на ревизионното производство. По отношение на доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт, Административен съд Пловдив е развил подробни доводи, основани на събраните доказателства, за преднамерена привидност на сделката за доставка на захар, вкл. подкрепена с относимата практика на СЕС. За изпълнението на договора за доставка на 23 000 тона захар с произход Кения както доставчика Трейд Комърс Импорт ЕООД, така и лицето, на което е превъзложена доставката - ВЕГА КОНСУЛТ 11 ЕООД, не притежават финансов, материален и технически ресурс за извършване на доставката. Няма данни техни представители да са напускали страната или да поддържат връзки с производители или търговци със захар. Физическите лица, явяващи се управители на доставчиците, заявяват, че нямат представа за извършваната дейност на търговските дружества, които са закупили в момент, когато са изпаднали във финансови затруднения. Съвкупната преценка на доказателствата обуславят извод за нереалност на процесните доставки, за които законосъобразно са определени допълнителни задължени по ЗДДС в общ размер на 3 500 000 лв. и лихви в размер на 2 220 718,85 лв. за данъчния процесния данъчен период. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение