Решение № 13664 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2019 г.

Решение № 13664 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Василев срещу Решение № 3888/10.06.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 7882/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № ДК-02-ЮЗР-4/8.02.2018 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район, нареждаща премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на строеж "Реконструкция на покривна тераса към апартамент В-18 – надстройка на вх. В на жилищна сграда", находящ се в УПИ I, кв. 2, [местност] по плана на [населено място], с изключение на изпълнените съгласно одобрен на 29.07.2015 г. от главния архитект на район "Триадица" – Столична община инвестиционен проект метални колони между оси 17-21 и Д-Б?, анкерирани към стоманобетоновата плоча, представляваща тераса към второто ниво на апартамента.

Ответникът – началникът на РДНСК – ЮЗР, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съдебното решение по своя резултат не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на потвърдената от съда заповед поради некомпетентност на издателя й, произтичаща от категорията на строежа (която била отбелязана в Разрешение за строеж № 74/29.07.2015 г. за "Реконструкция на тераса и слънцезащитен елемент – пергола на апартамент В-18" като IV-та).

а. В производството по чл. 225 ЗУТ законността и категорията на строежа подлежат на самостоятелна преценка от административния орган, която се основава на вида и параметрите на фактически изградения обект. Строежът, предмет на заповедта, не е идентичен на предвидения с РС от 2015 г. и затова по хипотеза този акт не е обвързващ при категоризирането на обекта.

б. Правилно в заповедта строежът е определен като принадлежащ към III-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ. Критерий по разпоредбата е характерът на застрояването на жилищната сграда, което е високо – чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а реконструкцията на строежите от тази категория също се включва в нея – вж. б. "ж" на чл. 137, ал. 1, т. 3 от закона. Доколкото конкретният строеж не е вътрешно преустройство, той не попада в IV-та категория на специалното основание по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" ЗУТ.

в. Като последица от категорията на строежа, началникът на РДНСК е бил компетентен да разпореди премахването му в качеството на оправомощено от началника на ДНСК длъжностно лице – чл. 225, ал. 1 ЗУТ.

1. а. Фактическите установявания в административното производство, чиято достоверност не е разколебана в процеса по съдебното оспорване на заповедта, сочат на строително-монтажни работи, с които е осъществен различен от одобрения с РС от 2015 г. строеж. Реализирана е надстройка на жилищната сграда на покривната тераса към второто ниво на апартамента, в която чрез преградни стени от гипсокартон са обособени нови помещения със светла височина около 3 м; над надстройката, до асансьорната шахта, на кота + 26, 00 на сградата е изпълнено второ ниво и е обособено помещение с площ от около 10 кв. м. Квадратурата на строежа и надстройката над асансьорната шахта са изрично припознати и от приетата от АССГ съдебно-техническа експертиза като отклоняващи се от РС. По одобрените проекти площта е следвало да бъде 112, 91 кв. м., а с изградения строеж тя е увеличена на 149, 26 кв. м.

б. При тези констатации, несъответствието с проекта е в обемно, архитектурно, конструктивно и функционално отношение. По същество, извън частта от строежа, която изрично е изключена от разпоредения за премахване обект поради тъждеството й с разрешителното, е изпълнен нов строеж. За него на общо основание е било дължимо строително разрешение – чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, а отсъствието му квалифицира строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

1. Ако строежът бъде преценяван на плоскостта на промяната на инвестиционните намерения след издаването на РС, отклоненията от разрешителния акт са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ и могат да бъдат отнесени към т. 5 и 6 на нормата. Ограничаването на хипотезите на незаконност на строеж при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект до тези по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ – чл. 225, ал. 2, т. 3 от закона, не аргументира извода, че в случаите на отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 строежът не подлежи на премахване като незаконен. При тях също е необходим одобрен инвестиционен проект и отразяване на измененията със заповед за допълване на РС – вж. ал. 5 и 6 на чл. 154, чиято липса отново би породила основанието да се нареди премахването на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Връзката между незаконността на строежа в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 и чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ намира оправданието си в изначалната недопустимост на измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на посочените съществени отклонения – ал. 4 на чл. 154, т. е. по правило строежът в тези случаи винаги би бил незаконен в отлика от принципната възможност за одобряване на инвестиционен проект в останалите.

1. Премахването на строежа от касатора преди влизането в сила на заповедта, удостоверено с представения пред настоящата инстанция и съставен от длъжностни лица на РДНСК протокол от 31.10.2019 г., не е юридически факт от категорията по чл. 142, ал. 2 АПК. За да притежава това качество, освен възникнал или установен след издаването на административния акт, фактът следва да е от значение за делото, в частност – да е относим към законосъобразността на заповедта.

а. Доброволното премахване на строежа няма правно значение за установяването дали той е законен и съответно за основанието да се разпореди премахването му, какъвто е предметът на съдебната проверка. Изпълнението на заповедта по собствена инициатива е по-скоро израз на възприемането на акта от адресата на задължението. Последицата от факта е свързана с провеждането на производството по изпълнение по реда на Глава седемнадесета на АПК след стабилизирането на заповедта – чл. 267 и чл. 268, т. 1, и евентуално с правото на органа да изпълни принудително – чл. 225, ал. 4 ЗУТ, чл. 277, ал. 2, т. 4 и чл. 286 АПК.

б. След като към момента на заповедта строежът е съществувал във вида, в който е разпореден за премахване, не е налице порок в индивидуализацията му, рефлектиращ върху законосъобразността на акта. Доброволното премахване би представлявало релевантен факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, само ако е осъществено преди датата на заповедта, но установено след издаването й.

1. Изграждането на сходни строежи в съседните секции на жилищната сграда, противно на позицията на касатора, е извън обхвата на съдебния контрол по конкретното дело, дори в контекста на принципа за последователност и предвидимост по чл. 13 АПК.

Законността е обективен признак на строежа и тя се проверява по изчерпателно изброените в чл. 225, ал. 2 ЗУТ критерии за всеки отделен строеж или част от него. Права от предполагаемо чуждо неправомерно поведение страната не може да черпи, нито пасивността на администрацията по установяването на други незаконни строежи или пък незаконосъобразността на друг разрешителен акт са приравними на регламентирана от ЗУТ пречка за премахването на определен строеж. Позитивното право съдържа различни способи за постигане на законност и правилност в актовете и действията на административните органи, но отмяната на акт поради противоречието му с практика на органа или неиздаването на същия акт по сходен случай не е между тях.

1. Допуснатата в разпоредителната част на заповедта грешка във фамилното име на касатора е очевидна фактическа, не се отразява на законосъобразността на административния акт и е поправима по реда на чл. 62, ал. 2 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение