Решение № 19 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2019 г.

Решение № 19 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

С решение № 187 от 31.12.2019 г. по настоящото дело ВКС, ГК, състав на първо г. о. е отменил решение от 16.08.2018 г. по в. гр. д. № 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав и вместо него е постановил ново решение за отхвърляне като неоснователни на следните искове:

1. предявеният от В. Ц. В. срещу М. Г. М. иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН за унищожаване на завещателно разпореждане на А. П. Я., направено в полза на М. Г. М. със саморъчно завещание от 23.12.2000 г., по силата на което Я. се е разпоредила за след смъртта си със собствения си апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2 и

1. предявеният от В. Ц. В. срещу И. М. Л. и Н. Г. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, ет. 2.

С решението са присъдени и разноски за водене на делото за трите съдебни инстанции съобразно изхода на спора.

С молба от 02.01.2020 г. ищецът В. Ц. В. е поискал ВКС да тълкува решението си.

В писмени отговори от 17.02.2020 г. и 18.02.2020 г. ответниците по молбата М. Г. М., И. М. Л. и Н. Г. П. оспорват молбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия приема следното: Молбата за тълкуване на решението е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /ответник по касационната жалба/ и преди изтичане на посочения в чл. 251, ал. 2 ГПК краен срок - преди изпълнението на решението.

Разгледана по същество, тази молба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли поради следното: Не е налице неяснота в постановеното решение по отношение на това по какви искове, между кои страни и на какво основание се е произнесъл ВКС. Както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив ясно е посочено, че се отхвърлят предявените от В. Ц. В. срещу М. Г. М. иск по чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН и срещу И. М. Л. и Н. Г. П. иск по чл. 108 ЗС. Не е налице неяснота и по отношение на това за кой имот се е произнесъл ВКС - имотът е описан в диспозитива на решението подробно, като е посочено неговото местоположение, характеристики, площ, граници и административен адрес /апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, ет. 2, състоящ се от две стаи, вестибюл, хол, кухня, баня, клозет и килер, застроен на 90 кв. м., с обща кубатура на апартамента от 380, 55 куб. м., при граници: отгоре - С. А., отдолу - магазин, от изток - [улица], от запад - двор, от север - С. С., от юг - двор, заедно с таванско помещение от 9, 16 куб. м. при граници: изток - бул. "В. Л., запад - двор, север - С. С., юг - двор, заедно с избено помещение от 17, 01 куб. м. при граници: изток - [улица], запад - двор, юг - Г. Е. и 7, 40 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо парцел II в кв. 449 по плана на [населено място], м. "Ц."/.

Изложените в молбата за тълкуване доводи са свързани с твърдения за недопустимост и неправилност на решението на ВКС, а не за неясноти в това решение, които да налагат тълкуването му.

В първата част от молбата за тълкуване молителят твърди, че е налице неяснота на определението на ВКС по чл. 288 ГПК /определение № 348 от 28.06.2019 г./ по отношение на това в каква част е допуснато касационното обжалване на решението на въззивния съд, която неяснота правела неясно и самото решение по чл. 290 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че няма такава неяснота, доколкото в диспозитива на определението по чл. 288 ГПК ясно и недвусмислено е посочено, че се допуска касационно обжалване на решение от 16.08.2018 г. по в. гр. д. № 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав в цялата негова обжалвана част, а не само частично - по една от двете подадени касационни жалби.

Различното разрешение за спора за собственост между В. Ц. В. и И. Л. и Н. П. от една страна /с решението на ВКС по гр. д. № 1164 от 2019 г., с което е признато за установено по отношение на тези ответници, че В. В. не е собственик на процесния апартамент/ и В. Ц. В. и Л. Й. П. от друга страна /с влязлото в тази част решение от 16.08.2018 г. по в. гр. д. № 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, с което е уважен предявения от В. В. срещу Л. П. иск по чл. 108 ЗС само в неговата установителна част/ не може да бъде преодоляно чрез тълкуване на решението на ВКС по гр. д. № 1164 от 2019 г. По същество с молбата си от 02.01.2020 г. в тази част В. В. иска не тълкуване на решението на ВКС по гр. д. № 1164 от 2019 г., а неговата отмяна и пререшаване на спора за собственост между В. В. и И. Л. и Н. П. чрез съобразяване с решението на Софийския градски съд по в. гр. д. № 16948 от 2013 г. в частта му по спора за собственост с Л. П..

Обстоятелството, че настоящият състав на ВКС не е постановил в решението си, че делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от В. Ц. В. срещу М. Г. М., не представлява нито неяснота, нито непълнота на решението по гр. д. № 1164 от 2019 г., тъй като този иск не е бил предмет на разглеждане по гр. д. № 1164 от 2019 г. Както ясно е посочено в мотивите и диспозитива на решението на ВКС по гр. д. № 1164 от 2019 г., предмет на делото са само исковете на В. В. по чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН срещу М. М. и по чл. 108 ЗС срещу И. Л. и Н. П.. Решение № 210 от 16.03.2007 г. по гр. д. № 1311 от 2005 г. на ВКС, ГК, второ г. о., в частта му по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.); във връзка с чл. 16, ал. 2 ЗН, предявен от В. Ц. В. срещу М. Г. М., че М. не е собственик на процесния апартамент /с което по този иск е потвърдено решението на въззивния съд № 99 от 07.06.2005 г. по гр. д. № 723 от 2005 г. за връщане на делото по този иск за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд/ не е било отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с решение № 319 от 06.12.2013 г. по гр. д. № 4033 от 2013 г. на ВКС, ГК, трето г. о., поради което този иск не е бил част от предмета на спора по в. гр. д. № 16948 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II б въззивен състав и съответно не е бил част от предмета на спора по гр. д. № 1164 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г. о.

Поради всичко гореизложено молбата за тълкуване на решението на ВКС, ГК, първо г. о. по гр. д. № 1164 от 2019 г. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото молителят В. В. следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за тълкуване И. М. Л. направените от него разноски за адвокат в размер на 500 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение