Решение № 9153 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2019 г.

Решение № 9153 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Принц Фон Пройсен Кепитъл Лимитед" АД против решение № 640/15.01.2019 г., постановено по адм. д. 684/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено Решение № 1514-Е/05.12.017 г. на Комисията за финансов надзор. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията) оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 640/15.01.2019 г., постановено по адм. д. 684/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на "Принц Фон Пройсен Кепитъл Лимитед" АД срещу Решение № 1514-Е/05.12.2017 г. на КФН, с което е постановен отказ за издаване на потвърждение на проспект за първично публично предлагане на емисия в размер 3000000 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 1, 02 лв. всяка и с ISIN код BG1100003158. Решаващият съдебен състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В обжалваното съдебно решение в съответствие със събраните по делото доказателства е правилно е установена фактическата обстановка, а именно, че "Принц Фон Пройсен Кепитъл Лимитед" АД е поискал със заявление вх. № РГ-05-1615-4/01.09.2017 г. потвърждаване на проспект за първично публично предлагане на акции. В представения проспект са констатирани непълноти и несъответствия, за чието отстраняване са дадени изрични подробни указания с писма изх. № РГ-05-1615-4/18.09.2017 г., изх. № РГ-05-1615-4/16.10.2017 г. и изх. № РГ-05-1615-4/21.11.2017 г. на КФН. Дружеството депозира коригиран проспект след всяко от получените указания, но с оспореното пред тричленния съдебен състав решение на КФН е отказано да бъде потвърден, защото е прието, че са налице основанията по чл. 92, ал. 1, т. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) - проспектът не отговаря на изискванията на закона и/или приложимото право на Европейския съюз и по чл. 92, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК - поради друга причина не са осигурени интересите на инвеститорите. Като фактически основания за прилагане на тези разпоредби в решението на КФН е направено позоваване на неспазване изискването за вярност на съдържанието на проспекта относно описаните в него обстоятелства за М. Нанова и У. Майстерханс (основатели и акционери), както и описанието относно начина на разходване на постъпленията от емисията ценни книжа не предоставя необходимата за вземане на решение информация с оглед посочването като приоритетно направление Летище Пловдив независимо от отстраняване на консорциума, в който участва емитента от концесионната процедура за този обект. Съдът приема, че съображенията по отношение М. Нанова не са подкрепени със събраните по делото доказателства, но останалите фактически основания са доказани и са достатъчни за формиране на извод за законосъобразност на постановения от Комисията отказ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решаващият съд не е съобразил наличието на множество съществени процесуални нарушения, допуснати в административното производство, представляващи основания по чл. 143, ал. 1, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения отказ. Според касатора в нито едно от трите указания за отстраняване на нередовности в заявлението му за потвърждаване на проспект не е изисквана предоставяне на допълнителна информация или документи относно декларираните отношение на У. Майстерханс обстоятелства, касаещи въпроса дали по отношение на него е налице "официално публично инкриминиране". Действително и с трите указания се изисква допълнителна информация за М. Нанова, поради липсата на данни за нея в проспекта, но не и за мажоритарния собственик. Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗППЦК въз основа на представените документи комисията установява доколко са спазени изискванията за издаване на исканото потвърждение. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни или са необходими допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение за констатираните непълноти и несъответствия и/или за исканата допълнителна информация и документи в срок до 10 работни дни от получаване на заявлението. Според чл. 92, ал. 2 от ЗППЦК Комисията може да откаже издаването на потвърждение, само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец. В проспекта като задължителна негова част (т. 14. 1, параграф втори, б. "г" от Приложение I на Регламент (EО) № 809/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (Регламент/а) трябва да се съдържат "подробности за всякакво официално публично инкриминиране и/или санкции на такова лице от законови или регулаторни органи (включително определени професионални органи) и дали това лице е било някога лишавано от съда от правото да бъде член на административните, управителните или надзорни органи на даден емитент или от изпълняването на длъжности в ръководството или изпълняването на дейността на някой емитент най-малко за последните пет години. Ако няма подобна информация за оповестяване, трябва да бъде направено изявление в този смисъл." В случая за У. Майстерханс е посочено, че не е бил официално публично инкриминиран и не са му налагани санкции от административни или съдебни органи (включително професионални органи), което се опровергава от служебно известна на Комисията информацията, потвърдена със събрани пред първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени при тяхното приемане в открито съдебно заседание на 01.10.2018 г. Оспорването на доказателствената стойност на това писмено доказателства в касационната жалба не е възможно да бъде разглеждано като оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК, а представеното свидетелство за съдимост установява липсата на влезли в сила присъди, но не и съществуването на наказателни производства и фактите, които са описани в писмото от 15.02.2018 г. С оглед тези събрани доказателства съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и е обосновал правните си изводи. При представяне на проспекта е включена невярна информация и не е било налице несъответствие или необходимост от представяне на доказателства по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗППЦК доколкото липсва неточност, нередовност или необходимост необходими допълнителна информация или доказателства за верността на данните по аргумент от чл. 91, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК. Представеното свидетелство за съдимост на У. Майстерханс не опровергава обстоятелството, че през последните пет години срещу него са водени наказателни преследвания. Правилно и обосновано тричленният съдебен състав е направил разграничение между изискването за представяне на информация относно осъждания за измами по т. 14. 1, параграф втори, б. "б" от Приложение I на Регламента и това по т. 14, 1, параграф втори, б. "г" от Регламента, за което е представена невярна информация в проспекта. В съдебната практика по приложение на Регламента не е обсъждано понятието "официално публично инкриминиране", но от съдържанието на цялата разпоредба, в която то е използвано и в контекста на необходимост от публичност и откритост с цел гарантиране на информираност на инвеститорите, се налага извод, че то включва максимално много възможни официално процедури по изследване наличието на неправомерно поведение. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че т. 14. 1, параграф втори, б. "б" от Приложение I на Регламента изисква в проспекта да бъде включена всякаква информация в тази насока, която е съществувала през най-малко последните пет години като не поставя условие към вида и изхода на процедурите, респективно прекратяването им или висящността им към момента на съставяне на проспекта. Това изискване не е в противоречие с принципа за невиновност при спазването му чрез честно и подробно оповестяване на всички аспекти на проведените/провежданите "официално публично инкриминиране", каквото не е направено в спорния казус. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че липсата на указания относно У. Майстерханс представлява неконстатирано от първата инстанция основание по чл. 143, т. 3 и т. 4 от АПК, водещо до отмяна на оспорения административен акт, както и че липсата на самостоятелно изследване на въпроса относно висящността на обвиненията и характеристиките на производствата в Швейцария представляват процесуални нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилни и в съответствие със закона са и изводите на първата инстанция относно законосъобразността на отказа на КФН, обусловен от информацията, която е включена в проспекта относно приоритетите при използване на постъпленията от емисията, за която в три последователни писма са дадени указания на "Принц Фон Пройсен Кепитъл Лимитед" АД и във всички коригирани варианти на проспекта се потвърждава, че при спечелване на концесионната процедура за Летище Пловдив от консорциум, в който е водещ партньор ще използва нетните постъпления от емисията за изпълнение на ангажиментите си в съответствие с клаузите на концесионния договор. В този момент консорциумът, в който "Принц Фон Пройсен Кепитъл Лимитед" АД е водещ партньор е отстранено от участие в концесионната процедура, което независимо от неприключването й, предпоставя преосмисляне на приоритетите, за което са дадени и изрични указания от КФН, но те не са изпълнени. Действително в проспекта са посочени и други алтернативни стратегически цели в инвестициите в недвижими имоти, но поставения приоритет с оглед етапа, на който се намира в този момент концесионната процедура, правилно е определен като обстоятелство по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, защото представлява причина, да се счете, че интересите на инвеститорите не са осигурени. Поддържането, че Летище Пловдив е приоритет при изразходване на средствата от емисията в момент, в който шансовете за това са незначителни с оглед етапа на процедурата и извършените в нея действия, правилно е оценено като застрашаващо интересите на инвеститорите при формиране у тях на невярна престава относно поеманите рискове. С оглед този извод се явява без правно значение включването на алтернативна стратегическа цел на емисията и нейното необсъждане, а и защото отказът е постановен поради непълнота в приоритетната, а не в алтернативната цел. По изложените съображения се налага извод за липса на наведените касационни основания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати процесуални нарушения при обсъждане и преценка на доказателствата по делото. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,