Решение № 6140 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2015 г.

Решение № 6140 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Х. гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат Татяна Лисичкова- САК срещу Решение № 4173/16.06.2015 г., постановено по административно дело № 4418/2015 г. на Административен съд София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез които да установи обективната истина имаща съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, видно от неговата бежанска история. Акцентира се, че молбата на бежанец следва да се разгледа индивидуално, във връзка с изпълнението на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като от съда не е извършена оценка на относимите факти и обстоятелства. Излага се довод за необоснованост на решението, който е аргументиран с посочването на вътрешни противоречия в мотивите на съда и липса на причинна връзка между доказателствата и юридическите факти. Ответникът- Заместник- председателят на ДАБ, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като законосъобразно. Намира за обоснован изводът на административния орган, че предвид противоречията в бежанската история, същата не следва да се приема за достоверна. Счита, че предвид информацията от приложената по делото справка, обстановката в Афганистан не следва да се характеризира, като такава достигнала границите на въоръжен конфликт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, с изложени надлежни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт по чл. 146 АПК. Намира, че от съда е изследвана хипотезата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и правилно е преценено, че въз основа на представената бежанска история не може да се изведе необходимост от приложението на нито една от двете материалноправни норми за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 4173/16.06.2015 г., постановено по административно дело № 4418/2015 г. от АССГ е отхвърлена жалбата на Д. Х., гражданин на Афганистан срещу Решение № 1414/04.03.2015 г. на Заместник- председател на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отказано да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да потвърди оспорения административен акт решаващият съд приема, че същият е издаден от компетентен административен орган, при спазени изисквания за писмена форма с означение на фактическите и правни основания за неговото издаване. Посочва, че админ. орган е спазил процесуалните и материалноправните разпоредби на ЗУБ. АССГ приема, че бежанската история на чужденеца е противоречива и съдържа недостоверни моменти. Счита за неверни твърденията на лицето, че е приел християнството и това е му е създало редица проблеми, които са обусловили в него страх от преследване. След подробен анализ на изложените от чужденеца факти се приема, че бежанската история е недостоверна, обусловена само и единствено от желанието за по- добър живот в България. Анализирайки изложените факти в дадените от чужденеца интервюта в хода на производството пред административния орган и справката за политическата ситуация в Афганистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба визира приложимите нормативни актове, регламентиращи условията за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут и посочва общозначимите факти, които административният орган или съдът са длъжни да изследват при преценката за наличие на предпоставки по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ. Същевременно в нея не се съдържат конкретни доводи във връзка с твърденията за неправилна преценка от съда на бежанската история на жалбоподателя, обосноваващи релевираните касационни основания. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно критериите на чл. 146 АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АССГ е приел, че спрямо чужденеца не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател за необоснованост на решението аргументирани с посочването на противоречия в мотивите на съда и липса на причинна връзка между доказателствата и юридическите факти. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че административният орган е извършил формална преценка на ситуацията в Афганистан. Видно от мотивите на обжалваният акт, ДАБ е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Извършвани са отделни въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и в локализирани райони. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че от решаващия съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не е извършена оценка на относимите факти и обстоятелства. АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. Правилно решаващият съд е констатирал противоречия в бежанската история и множество недостоверни моменти в нея. Несъстоятелни са твърденията на чужденеца, че е приел християнството и това му е създало проблеми, които са обусловили в него страх от преследване. Лицето не познава християнската религия, празници и фундаментални вярвания. След като е недостоверно базисното твърдение относно религиозната принадлежност, това поставя под съмнение цялата бежанска история. Нейното съдържание е базирано на твърдения, които не могат да се окачествят като действително случили се събития. Правилно от АССГ е прието, че действителните причини за напускане на страната, имат социално-битов характер и са обусловени само от желанието за по-добър живот в България. Фактите, по делото не обосновават констатация за съществуваща реална опасност за живота, здравето или човешките права на лицето, поради съществуващо насилие в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,