Решение № 6742 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2010 г.

Решение № 6742 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209, АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Софийска област срещу решение № 783/27.10.2010 г. на Административен съд - София област постановено по адм. д. № 512/2010 г. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отменяването му и отхвърляне на жалбата на Петър Тодоров Грозданов срещу заповед № ОА-229/26.05.2010 г. на областния управител, с която се отменя предходна заповед № ОА-431/23.12.2009 г. разпоредено обезщетяване на Грозданов по ЗПГРРЛ. Ответникът - Петър Тодоров Грозданов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София област е отменил заповед № ОА-229/26.05.2010 г. на областния управител, с която се отменя предходна заповед № ОА-431/23.12.2009 г. разпоредено обезщетяване на Грозданов по ЗПГРРЛ. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК защото писмо № 06-00-29/21.05.2010 г. на ТД на НАП София не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Решението е правилно. Постановено е в съответствие с процесуалните разпоредби и материалния закон. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства. С оспорената заповед на областен управител е отменена на основание чл. 99, т. 2 от АПК влязлата в сила предходна негова заповед № ОА-431/23.12.2009 г, с която на основание чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за приложение на чл. 4 от ЗПГРРЛ е определено изплащане на еднократно обезщетение за неимуществени вреди на правоимащото лице - ответник по жалбата, за периода на претърпяната репресия. Основание за отмяна на влязлата в сила заповед по чл. 99, т. 2 от АПК е писмото на ТД на НАП София област № 06-00-29/21.5.2010 г, което административният орган счел за ново писмено доказателства по смисъла на цитираната разпоредба. Обосновано при тази фактическа установеност е приетото от съда, че не е налице основанието по чл. 99, т. 2 от АПК за отмяна на влязлата в сила заповед за обезщетение на лицето, тъй като писмото на ТД на НАП - София област от 21.5.2010 г не е ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. От доказателствата приложени към административната преписка е видно, че фактите и обстоятелствата относно обезщетението на лицето са били известни и административния орган се е позовал на тях в отменената заповед. С писмо изх. № 06-00-29/24.11.2009 г преди издаване на предходната заповед е поискана от областната управа същата информация от ТД на НАП - София област, поискана и впоследствие с писмото му от 15.5.2010 г. Отговорът на ТД на НАП от 02.12.2009 г е както този от 21.5.2010 г. с приложена същата молба за обезщетение съдържаща резпореждане за обезщетение от 11.4.1994 г. Сам касаторът признава, че молителя е правоимащо лице и че му е изплатено еднократно обезщетение, който факт се потвърждава и от правоимащия, декларирал че 1994 г. е получил 25 000 лв. обезщетение Това е максималният размер по чл. 3, т. 2 от Наредбата /ДВ, бр. 102 от 1992 г/, който лицето следва да получи. Разпореденото повторно плащане не може да бъде отменено по този ред, защото писмо . № 06-00-29/24.11.2009 г на ТД на НАП не е ново по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК писмено доказателства. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,