Решение № 15652 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2020 г.
ВАСV отделение16.12.2020 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 43 от 29.05.2020 г. по административно дело № 31/2020 г. на Административен съд Търговище и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15652 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Есад чрез процесуален представител срещу решение № 43 от 29.05.2020 г. по административно дело № 31/2020 г. на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. " за кампания 2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) с изх. № 02-250-6500/1595/06.08.2019 г. (УП) като неоснователна. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и постановяване при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалвания акт, алтернативно да обяви нищожността му и върне преписката за ново произнасяне на органа, като претендира и заплащане на деловодни разноски. В жалбата са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност на акта, респективно за неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на акта и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. АС Търговище е сезиран с жалба от Есад против посоченото УП на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с твърдения за незаконосъобразност и нищожност, като освен доводите в подкрепа на тези твърдения в жалбата подробно са изложени твърдения за липсата на надлежно съобщаване на акта от органа и съответно подаване на жалбата в срок. Съдът не е извършил дължимата проверка по последното твърдение по реда на чл. 159 АПК, като е приел, че актът е съобщен а Есад на датата на оповестяването му по реда на чл. 61, ал. 3 АПК (отм.); , при което липсва произнасяне по наведените доводи за незаконосъобразност на акта, а с обжалваното решение съдът е извършил проверка единствено по отношение на неговата нищожност. При това решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. От приложената към делото административна преписка се установява, че посоченият от Есад адрес за кореспонденция в административното производство е този в [населено място], ул. Пирин" № 20, като в същата са налице и доказателства, че това е постоянният адрес на жалбодателката, като такъв вписан в личната й карта, видно от приложеното към преписката копие от същата. При тези данни органът е изпратил съобщение за изготвения акт чрез пощенски оператор на друг адрес – [населено място], [жк], № 41, вх. Е, ет. 2, ап. 6, който е посочен от нея едва в жалбата й до съда. Пощенската пратка е върната с отбелязване "непотърсена", което следва логично предвид установеното по горе относно адреса за кореспонденция на жалбодателката в административното производство, при което органът, а съответно и първоинстанционният съд приемат, че са налице предпоставките по чл. 61, ал. 3 АПК (отм.);. При това органът е предприел действия по оповестяване на акта чрез поставяне на обявление на табло за обявления, поставено на 03.10.2019 г. в сградата на Областна дирекция "Земеделие" [населено място], която е свалена на 18.10.2019 г., видно от приложените с преписката протоколи. Цитираната разпоредба в редакцията й действала до 10.10.2019 г. (ред. ДВ бр. 77/2018 г.) обаче е предвиждала възможност атът да бъде съобщен лицето по този начин само в случаите, когато адресът не е известен или лицето не е намерено на посочения от него адрес, като в случая, предвид установените по-горе факти не е налице нито една от тези хипотези. Отделно от това към датата на сваляне на обявлението от таблото, която датата би могла да се смята като евентуална дата на уведомяване по този ред цитираната разпоредба, вече не е била действаща. При това съдът неправилно е приел, че жалбата е допустима и е съответно е разгледал същата само по отношение на направеното искане за обявяване нищожността на оспорения акт. В решението липсват изложени мотиви относно наведените доводи за унищожаемост на оспореното пред него УП. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При това делото следва да бъде върнато на за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да извърши проверка за допустимост на жалбата и при в случай, че установи, че същата е допустима да извърши пълна проверка а законосъобразност на оспореното УП по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, а в случай че жалбата е просрочена да се произнесе с изричен акт по всички предявени искания. При този изход на делото не следва да се присъждат деловодни разноски, като такива следва да се присъдят с решението при новото разглеждане от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение