Решение № 9382 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2017 г.

Решение № 9382 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от Л. В. М. от гр. С. и Т. С. Ж. от гр. С., подадена чрез адвокат Т. И.-САК, против решение № 1826/20.03.2017 г. по адм. д. № 9492/2016 г. на Административен съд - С.-град. В касационната жалба поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че констативния протокол е съставен по сигнал на съсед на жалбоподателките, с когото са в лоши отношения. Възразяват, че не са преценени жилищните нужди на Т. С. Ж., която има четиричленно семейство. Искат да бъде отменено решението изцяло, включително и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Претендират се разноски по делото. Ответникът по жалбата - кмета на район "Л.", Столична община, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Колев. Моли да се остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Съдът е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил обосновани и правилни изводи. Обосновано съдът е аргументирал изводите си по отношение на понятието "добри нрави" и възраженията в касационната жалба са неоснователни. Обосновани са изводите на съда, че по отношение на двете касационни жалбоподателки са отпаднали условията за настаняване в общинско жилище. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба на Л. В. М. против заповед № РЛН 16-РД09-699/26.08.2016 г. на кмета на район "Л.", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 и ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 3, т. 6, т. 8 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е наредено да се отмени заповед за настаняване № 04-370/11.10.1985 г. и да се прекрати сключения въз основа на нея договор за наем от 11.07.2005 г. на Л. В. М. за общински имот, находящ се в гр. С., жк "Л.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът се е позовал на приложения по административната преписка констативен протокол от 23.06.2016 г., съставен от служители на отдел "Общинска собственост" в присъствието на домоуправителя на етажната собственост, с който се установява занемареното и нехигиенно състояния на жилището, използването му за склад за непотребни вещи и за отглеждане на куче. С оглед на него е приел, че е налице основанието на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата и на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС, съгласно които наемното правоотношение се прекратява при нарушаване на добрите нрави. Според съда, установено е по делото и второто основание за прекратяване на наемното правоотношение, уредено в чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата, респективно в чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, по силата на които наемното правоотношение се прекратява поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № 04-370/11.10.1985 г., издадена от началника на служба "Жилищно настаняване" - РНС - Л., Л. В. М. и семейството й са настанени в жилище, находящо се в гр. С., жк "Л.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения. На 11.07.2005 г. е сключен договор за наем на общинското жилище. Видно от удостоверение от Дирекция "Местни данъци и такси", при община Л., Матева е собственик на жилище, находящо се в гр. С. и на земеделски земи в с. А., общ. С.. Дъщеря й Т. С. Ж. и съпругът й С. Ж. са собственици на земя и сграда в с. С., общ. И.. По молба, подадена от живущите в жилищния блок, в който се намира общинското жилище, то е било посетено от служители на общината и е съставен констативен протокол от 23.06.2016 г. в присъствието на домоуправителя на етажната собственост. В протокола е посочено, че жилището видимо не се обитава, пълно е с боклуци и много мирише, в стаите са натрупани непотребни вещи и стари мебели, които не се използват. В жилището се отглежда куче. Съдът е изяснил подробно фактите по делото, и е изложил обосновани изводи при правилно прилагане на материалния закон. Подробно са разгледани различните основания, въз основа на които е прекратено наемното правоотношение. Касационната инстанция напълно споделя изводите на съда за доказаното нарушаване на добрите нрави от страна на жалбоподателите при обитаването на общинското жилище. Приложеният протокол безспорно установява нарушаването на добрите нрави от страна на касационния жалбаподател, изразяващо се в неспазване на общоприетите норми за грижа и стопанисване на общинска собственост. Възражението в касационната жалба е неоснователно. Молбата до общината е подадена не от един съсед на Матева, а от шест лица, етажни собственици. Правилна е и преценката на съда за наличието на други имоти, както от Лидия, така и от дъщеря й, и нейното семейство. Констатираното имотно състояние на настанената в общинско жилище е пречка за ползването на това жилище, съгласно условията за настаняване в общинско жилище, регламентирани в нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Съгласно тези условия, членовете на семейството или домакинството не могат да притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Р. Б. или да притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на Столична община, в районите на населени места от 0 до 3 категория включително. С оглед на това касационната инстанция намира за правилни изводите на съда, че е налице и второто основание за прекратяване на наемното правоотношение на Л. М. и кмета на община Л.. Притежаваното от нея жилище е пречка тя да продължи да ползва общинско жилище, поради това че жилищната й нужда е задоволена. Не са налице основания за преценка на жилищната нужда на семейството на Т. С. Ж., конституирана по делото като заинтересована страна. При издаване на настанителната заповед на Л. М., тя е била малолетна и се е ползвала от правата на майката си да ползва жилището като чл. на нейното семейство. Към настоящия момент Т. Ж. е пълнолетна и има семейство, чиито жилищни нужди следва да се преценяват на отделно основание от това на майка й. Ако тя счита, че жилищната й нужда не е задоволена, следва да кандидатства по общия ред за предоставяне на общинско жилище. Независимо от това, кметът на община Л., СО, е събрал данни и относно имотното състояние на нейното семейство. Притежаването на вилен имот представлява пречка за ползването на общинско жилище съгласно посочените по-горе Условия за настаняване в общинско жилище, установени от Столична община. Предвид посочените съображения, обжалваното решение, в частта на оспорената заповед, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, който препраща към ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт за една инстанция е в размер от 100 до 200 лв. Поради това решението следва да бъде отменено в частта на разноските за размера над 100 лв. За разликата до 500 лв., съдът намира искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за неоснователно. За касационната инстанция следва да бъде присъдено на СО, район "Л." 100 лв., юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,