Решение № 5086 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2012 г.

Решение № 5086 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Строймонтажи 2" ЕООД, подадена чрез управителя Н. Щерева, против решение № 815/21.05.2012 г., постановено по адм. дело № 730/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 201001583/16.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, потвърдена с решение № РД-10-71/07.03.2011 г. на началника на отдел "Обжалване" в дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП, изпълняващ правомощията на директор на дирекцията, съгласно заповед № ЗЦУ/159/01.02.2010 г., в която на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди 01.11.2006 г. - 30.11.2006 г. и 01.12.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер общо на 4 871.11 лв. и лихви за забава в размер на 2 530.87 лв. и задължения по ЗКПО за данъчния период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 3 653.33 лв. и лихва за забава в размер на 1 755.72 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен като незаконосъобразен РА. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП, не е изпратил представител и не е изложил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на спора пред АС-Бургас е бил ревизионен акт № 201001583/16.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас в частта, потвърдена с решение № РД-10-71/07.03.2011 г. на началника на отдел "Обжалване" в дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, изпълняващ правомощията на директор на дирекцията, съгласно заповед № ЗЦУ/159/01.02.2010 г., в която на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди 01.11.2006 г. - 30.11.2006 г. и 01.12.2006 г. - 1.12.2006 г. в размер общо на 4 871.11 лв. и лихва в размер на 2 530.87 лв. и задължения по ЗКПО за данъчния период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. в размер на 3 653.33 лв. и лихва в размер на 1 755.72 лв. За да постанови този резултат съдът е установил следното: За данъчни периоди м. 11 и м. 12.2006 г. на касатора е отказано право приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Евростроежи" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, тъй като ревизиращите са приели, че доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка със същата, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, при положение, че е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предмет на доставките по фактурите е извършване на СМР съгласно договор. В тази връзка съдът е обсъдил представените по делото доказателства - рамков договор от 23.10.2006 г. с предмет - извършване на строително-монтажни работи в срок до 31.12.2006 г., сключен между него в качеството му на възложител и "Евростроежи" ЕООД в качеството му на изпълнител на услугите, четири броя допълнителни писмени споразумения към този договор, с които са конкретизирани видовете работи, които ще бъдат извършвани, тяхната единична цена и обекта, на който те ще бъдат извършвани, както и приемо-предавателни протоколи за видовете и стойността на извършените строителни услуги към всяка една от издадените фактури, предмет на спора. Анализирайки приложените разчетно-платежни ведомости на "Евростроежи" ЕООД за м. 11.2006 г. и за м. 12.2006 г., справките за подадените от дружеството уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, както и заключението на вещото лице, съдът е заключил, че дружеството не е разполагало с достатъчно и квалифициран персонал, който да извърши строително-монтажните работи, описани в приемо-предавателните протоколи. Наред с това съдът е установил, че ДДС по фактурите е начислен от "Евростроежи" ЕООД съобразно изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и отразен като задължение към бюджета по счетоводна сметка 453 2 (начислен данък за продажбите) през м. 11.2006 г. и м. 01.2007 г., но предвид недоказаната реалност на доставките, и приел, че не може да бъде приложена нормата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.), която предвижда при отпадане на основанията за отказ на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) в тримесечен срок от връчването на ревизионния акт, правото на данъчен кредит да се възстанови. С оглед констатациите в частта по ЗДДС, съдът е потвърдил РА и в частта, в която е преобразуван финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 3 653.33 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 775.72 лв. Така постановеното решение е неправилно. Спорът между страните е формиран относно реалността на фактурирани услуги за СМР от доставчика "Евростроежи" ЕООД за данъчни периоди м. 11, м. 12.2006 г. За да обоснове извода за недоказана реалност на доставките, съдът е приел, че дружеството не е разполагало с достатъчно и квалифициран персонал, който да извърши строително-монтажните работи, описани в приемо-предавателните протоколи. Върховният административен съд, осмо отделение намира, че тези изводи на съда са изведени при неизясняване на делото от фактическа страна, предвид следното: В т. 2 от заключението на ССЕ, вещото лице е дало отговор на въпроса за кадровата обезпеченост на доставчика и с оглед дадените от него в с. з. 22.02.2012 г. обяснения са били налице основания по чл. 201 ГПК за поставяне на допълнителни задачи, с оглед изясняване на обстоятелствата за процесните периоди каква част от работниците на доставчика са били на работа на процесния обект, каква част са били в отпуск и за какви периоди от време, което е от съществено значение за преценка на доводите за обективната възможност за извършване на процесните услуги с действителния брой на работниците, които са били на работа на този обект. В тази връзка съдът е следвало да укаже съгласно чл. 171, ал. 4 АПК на жалбоподателя да ангажира съответните доказателства в тази насока. В зависимост от резултата е следвало да се назначи СТЕ, на която да се поставят задачи за това дали извършването на пълния обем работа, с оглед естеството й - монтаж на стоманена тръба в изкоп без заварка, направа на антикорозионна изолация тип "Алтине" е възможно обективно да се извърши с действителния брой работници за установения период от време и необходима ли е специална квалификация за това на работниците. Изясняването на посочените въпроси е от съществено значение за преценка на това дали услугите са реално осъществени, съгласно чл. 6 ЗДДС (отм.) от процесния доставчик, съответно законосъобразно ли е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2006 г. Предвид горното, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане на Бургаския административен съд от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Предвид изхода на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде разрешено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,