Решение № 3717 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2014 г.

Решение № 3717 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 642 от 11.03.2014 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 1024 по описа за 2012 г., в частта му, с която по жалба на "Югоплод" АД със седалище в гр. Хасково, представлявано от изпълнителния чл. на съвета на директорите Красимир Димитров Бойновски, е отменен Ревизионен акт /РА/№ 16251100234/2.11.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 242/2.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 49 436,19 лв., ведно със законните лихви в размер на 8 214,04 лв., за данъчни периоди м. 06 и м. 08.2007 г., м. 08.2008 г., м. 11 и м. 12.2010 г. по доставки на плодове и зеленчуци от "Стефанов" ЕООД, "Ник-97" АД и "Аморас" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки на плодове и зеленчуци по процесните фактури. Съдът е направил тези изводи без да е доказан реален стоков поток на родово-определената стока, при неоткриване на доставчиците, при липса на проверка в счетоводствата им, при липса на доказателства за съхранение на стоката и транспортирането й. Проследяването на предходните доставки по фактурите на "Аморас" ЕООД стига до вътреобщностно придобиване на стоки от първия по веригата на територията на страната "Глобал линк" ЕООД, като тези стоки несъответстват по обем на процесните количества. По доставките на "Ник 97" АД не са опровергани констатациите на органите по приходите, че е доказана възможността за извършване на доставки на същите стоки в много по-малки количества от фактурираните, след проверки на физическите лица, производители-посочени като предходни доставчици. Изцяло необосновани са фактическите изводи на съда, основани на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Това заключение е изготвено след проверка само на счетоводството на ревизираното дружество, като липсва заключение за редовност на това счетоводство. Изводите на експерта, възприети и от съда за наличие на последващи облагаеми доставки с предмета на процесните фактури, са направени само въз основа на счетоводни справки на самото ревизирано лице. Неправилно съдът е приел, че случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК като е отменил РА въз основа на ново представени доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Югоплод" АД, чрез адв. Б. Захариев, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд, като е обсъдил подробно всички събрани доказателства, е приел, че реалността на доставките на плодове и зеленчуци е доказана с представените към фактурите кантарни бележки, както и фактури и товарителници за последващи доставки, извършени от ревизираното лице с предмет стока от същия род. Съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяващо категорично последваща реализация на родово-определената стока. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит е отказано от ревизиращите органи по приходите, главно въз основа на данните, получени от извършените насрещни проверки на преките доставчици. В съгласие със задължителната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, административният съд е приел, че приходната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за счетоводното им отразяване, за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Още по-малко данъчна администрация може да изисква от данъчно-задължените лице да проверят тази информация относно доставчиците на своите доставчици. Неоснователно е касационното оплакване, че ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и невъзможността да бъдат проверени счетоводствата им е достатъчно да обоснове изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки, при положение, че в ревизионното производство са представени кантарни бележки и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е категорично, че стоката е заприходена в предприятието на ревизираното дружество и е била предмет на последващи облагаеми доставки. Представянето на документи от доставчиците и начисляването от тях на ДДС в счетоводствата им не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, като частен случай на принципа, че претендираното право не може да бъде отказано на добросъвестен получател поради действия на трето лице, на които получателят не може да влияе. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че изводите за липса или наличие на доставка органите по приходите е следвало да направят след като проверят налице ли е реален резултат от процесните доставки при получателя и дали този резултат е отразен в счетоводството на ревизираното лице. Липсата на такава проверка е направила изводите на органите по приходите необосновани, а категоричното заключение на съдебно-счетоводната експертиза пред съда по същество е установило релевантния факт на последващи облагаеми доставки с предмета на процесните фактури. Останалите оплаквания в касационната жалба са посветени на оспорване на експертизата, която е била приета без всякакви възражения и въпроси пред първоинстанционния съд. Оплакването за неустановена редовност на воденото от ревизираното лице счетоводство е неоснователно, защото, както е констатирал и административният съд, в ревизионния доклад на стр. 4 самите органи по приходите са констатирали този факт. Съдът е изложил убедителни мотиви защо кредитира експертното заключение, като неоснователно в касационната жалба се поддържа, че изводите на експерта за осъществени последващи доставки с процесния предмет се основават само на счетоводни справки на самото ревизирано лице. В откритото съдебно заседание на 3.10.2013 г. жалбоподателят е представил фактури и международни товарителници за последващите продажби, тези доказателства са приети от съда без оспорване от страна на процесуалния представител на ответника, за разлика от изброените конкретно оспорени в това заседание други доказателства. Накрая, неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Както се посочи по-горе, предмет на съдебно-счетоводната експертиза, са били факти, които е следвало да бъдат изследвани в ревизионното производство, поради което неоснователно се твърди, че ревизионният акт е отменен само въз основа на новопредставени доказателства. Предвид изложеното, съдебното решение, в обжалваната му част, не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 2 400 лв. адвокатски хонорар за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение