Решение № 4247 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11820/2018 г.

Решение № 4247 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11820/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фрий Дей" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. "Г.. Р." .№..., представлявано от управителя М. Р.. Оспорва се Решение № 611/26.07.2018 г., постановено по административно дело № 515/2017 г. по описа на Административен съд – Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Отказ на Кмета на Община Х. за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, обективиран в писмо рег. индекс № 53 Ф-58-1#6/28.04.2017 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, без да са установени релевантните за спора факти, поради което иска отмяна на решението на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно се иска след отмяната на решението да се постанови друго, с което да се отмени оспорения отказ, като се сочи допуснато от съда нарушение на материалния закон. От ответника – Кмета на Община Х. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Правилно Административен съд – Х. е квалифицирал спора, като предмет на оспорване пред него се явява отказ на кмета на общината да уважи подадено от дружеството – жалбоподател заявление по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, с което е поискало да му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти – маси за консумация на площ от 162 кв. м., открит склад с площ 136 кв. м. и навес, с място на поставяне – Лесопарк "Кенана". Съдът е отхвърлил подадената срещу този отказ жалба, развивайки мотиви за това, че същият е постановен от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Изводите му в тази насока се споделят от настоящия състав, тъй като са обосновани посредством събраните по делото доказателства и са съответни на приложимите за случая разпоредби. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът е установил всички относими за спора факти, поради което не са налице основанията по чл. 222, ал. 2 АПК за касиране на решението и връщане на спора за ново разглеждане от друг съдебен състав. Приетото и изслушано по делото заключение, не е било оспорено от жалбоподателя, както и не е било поискано от негова страна възлагането на допълнително или повторно заключение. Недопустимо, едва в касационната жалба се навеждат доводи, с които се възразява срещу експертното заключение, в частта относно приложената към него скица. Тези доводи освен, че са ненавременни, се явяват и неподкрепени със съответните писмени доказателства. Освен това, съдът е обсъдил заключението наред с останалите събрани доказателства и правилно го е ценил като обективно изготвено. Посредством това заключение, което е в подкрепа на констатациите от 12.08.2016 г. на общинската комисия, извършила проверка на място, е установено, че предложената схема от "Фрий Дей" ЕООД за поставяне на заявените от него обекти, не съответства на границите, отредени по схемата, одобрена от главния архитект на общината, съгласно Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Х.. В този смисъл, оспореният отказ е постановен при съобразяване с разпоредбата на чл. 56, ал. 2, изр. 1 ЗУТ. Установено е също така, че предложената от дружеството схема попада върху терен, отреден за парк - зелена площ, поради което отказът е съобразен и с въведената в чл. 15, т. 4 от Наредбата забрана - за разполагане на всички видове преместваеми обекти върху терени, отредени за паркове, градини и озеленяване, освен ако те не са съответстващи на предназначението на терена, каквито процесните, които са с търговско предназначение, не са. Посочените разпоредби са достатъчен мотив за постановяване на оспорения акт, поради което неоснователно е възражението в касационната жалба за това, че органът следвало да се обоснове и с разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено в съответствие с материалния закон, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,