Решение № 9637 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2013 г.

Решение № 9637 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи срещу решение № 5749 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 8216/2012 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена заповед рег. № К-5307/15.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи за наложено на Янко Петров Евгениев дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за МВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред тричленния съставна съда е заповед за наложено дисциплинарното наказание за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, извършено на 30.01.2012 г. изразяващо се в управляване на МПС след употреба на алкохол 0,8 промила /въз основа на данни на химическа експертиза, изготвена на 16.03.2012 г. от Специализирана токсикохимическа лаборатория на ВМА, гр. София/, при което служителят е допуснал ПТП в района на с. Милославци, като случаят е станал обществено достояние, виновно нарушение на т. 7, 8 и 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. За да отмени оспорената заповед, съдът е установил, че при тестване на водача с Дрегер - алкотест 7410 фабр. № 0040 не е отчетено наличие на алкохол в кръвта, показанията са били 0,00 промила, които не са били оспорени, представени са доказателства, че техническото средство за измерване е преминало успешно проверка на 14.09.2011 г., със срок на валидност до м. март 2012 г. Посочено е, че независимо от това, на Евгениев е издаден талон за медицинско изследване, с възможност по желание да даде кръвна проба. На 30.01.2012 г. е взета кръвна проба на водача, която е изследвана двукратно, при първото изследване на 08.02.2012 г., отчетеният резултат е 0,76 промила етилов алкохол в кръвта, който е оспорен от водача и е извършено второ изследване на 16.03.2012 г., сочещо на 0,8 промила алкохол в кръвта, описано в заповедта. За да приеме, че не е доказана употребата на алкохол, съдът е посочил, че в приложения протокол за медицинско изследване в деня на взимане на кръвта не са били налице признаци на алкохолно опиване, в издаденото наказателно постановление за ПТП е взето предвид показанието на техническото средство. Съдът е възприел заключенията на двете експертизи, приети в съдебното производство - съдебно-медицинска от вещо лице тоскиколог и съдебно-химическа с вещо лице биохимик - клиничен химик/, кореспондиращи с останалите доказателства /обясненията на лаборантката и медицинската документация/ и помежду си, съгласно които при взимане на кръвната проба кожата на Евгениев е обработена с "Хибискръб" вместо със сублимат, както изисква чл. 12, ал. 1 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС и в пробата не е бил постановен стабилизатор /натриев хлорид/ в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредбата, без който след третия ден започва алкохолна ферментация на захарите в пробата. Прието е, че доколкото първото изследване е на деветия ден след взимането на кръвната проба /08.02.2012 г./ допуснатото нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредбата го прави негодно доказателствено средство, тъй като пряко се отразява на отчетеното съдържание на алкохол в кръвта и второто изследване, цитирано в заповедта и извършено на 16.03.2012 г. също не представлява доказателство, тъй като е изследван остатъка от същата проба, който е без стабилизатор и след първото изследване в шишето се е съдържал и въздух в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредбата, което допълнително може да доведе до процеси на разграждане поради наличието на микроорганизми във въздуха. Направени са изводи, че предвид допуснатите нарушения /липсата на натриев хлорид и наличието на въздух/ при двете изследвания на кръвта, резултати от тях не следва да се имат предвид и при така установените факти заповедта противоречи на приложимото материално право. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила по събиране и преценка на доказателствата. Само доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда (чл. 171, ал. 1 от АПК). Експертизата, изготвена от Колева, инж. Янева, д-р Атанасов, не е такова доказателство, тъй като кръвната проба е взета, съхранена и транспортирана в нарушение на Наредба № 30/2001 г., както обосновано е установил съдът. Изводите на трите вещи лица, изготвили експертизата в административното производство, че представената кръвна проба отговаря на изискванията на наредбата са опровергани от констатациите на приетите експертизи в съдебното производство относно нарушение на нормативните изисквания за взимане и съхранение на кръвната проба, поради което правилно съдът е кредитирал изводите в заключението на съдебните експертизи. Двете съдебни експертизи са извършени от компетентни вещи лица, които са имали възможност да се запознаят в пълнота с обстоятелствата по вземането на кръвната проба, нейното съхранение и транспортиране и да установят нарушение на правилата на Наредба 30/2001 г. Доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност. Съдът е приел, че предвид допуснатите нарушения при двете изследвания на кръвта не следва да кредитира резултатите на експертизата в административното производство, поради което не е следвало да обсъжда извода на тези вещи лица. Доводите, че съдебните експертизи са изготвили заключение въз основа на писмените доказателства, приложени към административната преписка не дават основание да не се възприемат направените от тях изводи. Съдът правилно е взел предвид, че експертизата в административното производство е изготвена в нарушение на нормативните изисквания. Съдебният акт е постановен в съответствие със закона, не са налице касационни основания за отмяна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия