Решение № 15316 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2018 г.

Решение № 15316 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Юруков от [населено място], чрез адв. Димитров като процесуален представител, против решение № 1978 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 11997/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът – младши контрольор в сектор 01, отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Юруков против заповед № 4426/28.09.2017 г. на младши контрольор в сектор 01, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е валиден акт като издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. ЗДвП (в приложимата редакция след изм. с ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 523 з - 347 от 20.01.2017 г. на директора на СДВР са определени длъжностните лица, оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ, какъвто е и издателят на оспорения административен акт. Тази заповед е издадена въз основа на заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Посочени са трите имена на лицето, подписало заповедта за прилагане на ПАМ, както и неговата длъжност - мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. Доводите за липса на компетентност на издателя на акта са неоснователни. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Оспорената пред съда заповед препраща към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бланков № 069510/28.09.2017 г. С него е установено е, че жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство на 28.09.2017 г., като при извършена проверка от полицейските служители с техническо средство алкотест "Дрегер" с посочен номер е отчетена употреба на алкохол в кръвта 0, 59 промила. Издаден е талон за медицинско изследване, което да се извърши в болница "Св. Анна". Талонът е връчен на водача. Правилно съдът е приел, че тези факти обосновават наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Липсват доказателства, че в случая е взета кръвна проба въз основа на издадения талон за медицинско изследване. Законосъобразно е заключението на съда, че данните на техническото средство, установяващо концентрация на алкохол в кръвта на Юруков над 0, 5 на хиляда при извършената проверка, удостоверени в съставения АУАН, не са оборени. При липса на кръвно изследване към момента на издаване на оспорената заповед, когато е констатирано нарушението, правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице основание на налагане на принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Доказателства за проведено впоследствие кръвно изследване на жалбоподателя не са представени. Тежестта за установяване на това обстоятелство е негова. Възраженията в касационната жалба за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на изискванията за форма са неоснователни. Административният акт е мотивиран, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Позовал се е на констатациите в приложения по делото АУАН. С оспорената заповед е наложена ПАМ, а не е реализирана административнонаказателната отговорност на лицето в хипотезата на чл. 174, т. 1 ЗДвП, поради което предвиденото с тази разпоредба наказание, съответно неговия срок за посоченото нарушение, е неприложимо. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение