Решение № 14046 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 70/2016 г.

Решение № 14046 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 70/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат С., в качеството му на процесуален представител на Т. И. Д. от гр. П. срещу решение № 675 от 20.11.2015 г., постановено по адм. д. № 577/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директора на Териториално поделение на - НОИ гр. П., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в частта й, с която оспорването е отхвърлено и основателност на същата по отношение на присъдените в полза на ответника по първоначалното дело разноски. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 675 от 20.11.2015 г., постановено по адм. д. № 577/2015 г., Административен съд - гр. П., IV състав, е отхвърлил жалбата на Т. И. Д. от гр. П. против решение № Ж-21#3 от 13.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., с което са потвърдени разпореждания № № О-12-999-06-00064186, О-12-999-06-00064187 и О-12-999-06-00064188 от 9.02.2015 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - гр. П., с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Постановено е заплащането в полза на ТП на НОИ - гр. П. на 300 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Обжалваното решение е правилно, с изключение на частта му за присъдените в полза на ТП на НОИ - гр. П., разноски по следните съображения: При извършената от касационния състав служебна проверка се констатира, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си възоснова на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Изводите относно фактическата обстановка са обосновани с доказателствата и не противоречат на последните, както твърди касационния жалбоподател. Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до доказване на обстоятелството осъществявал ли е Т. И. Д. трудова дейност в "М." ООД, в качеството му на управител на цитираното дружество и съдружник в същото. За да постанови отказа за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, административният орган е извършил дължимите проверки, включително е отправил до директора на ТД на НАП - гр. П., писмо изх. № К-4926#3 от 9.03.2015 г. При извършената проверка, органите на данъчната администрация са установили, че Д. е подавал ГДД по чл. 92 ЗКПО за годините 2010, 2011, 2012 и 2013, в които са вписани нулеви приходи, а разходите са само за заплати и осигуровки. От задълженото лице са подавани отчетни регистри по ЗДДС - СД и дневници за периода м. януари 2010 г. до м. ноември 2014 г. За този период данъчно задълженото лице подава СД с нулеви стойности с изключение на периодите януари, февруари, април и май 2010 г. Подадени са уведомления по чл. 62 КТ за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. Дружеството подава декларация обр. 1 от м. януари 2010 г. до м. юли 2013 г. за Д., а за периода от август 2013 г. до момента на проверката подава за него и за П. Д., като осигуряването и на двете лица за максималния размер на осигурителния доход за съответната година. Начислени са осигурителни вноски, но не са изплатени. Не са представени декларации и други документи, с които да се конкретизира естеството на фактически извършвана дейност от проверяваното лице. Липсват трудови договори и актове за започване на изпълнението на трудови задължения, т. е. не се доказва престиране на труд, както и конкретно съдържание на изпълняваната работа и времетраенето. Органите на данъчната администрация са направили извод, че за проверявания период от м. януари 2010 г. до м. ноември 2014 г. не са установени данни за осъществявана дейност от проверяваното дружество, както и такива за упражнявана трудова дейност от Д., в качеството му на съдружник и управител на "М." ООД. Не отговаря на съдържанието на съдебния акт твърдението на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е съобразил назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, но предвид изложените по-горе обстоятелства, без значение за упражняване на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност са фактите относно начисляваното трудово възнаграждение и дължимите вноски за ДОО и ЗОО, липсата на трудови договори с друг работодател, подаването на декларации обр. № 1 - данни за дължими вноски и данъци по чл. 42 ЗДДФЛ и декларации обр. № 6, както и изплатените в предходни периоди обезщетения за болнични листове. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 10 КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО, осигурено лице е това, което осъществява трудова дейност. В разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ изрично е посочено, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Такъв документ по делото няма. В хода на производството пред административния орган, жалбоподателят не е представил трудови договори, респективно договори за управление на дружеството. Казаното се отнася и до проведеното пред Административен съд - гр. П. съдебно производство. Представените пред настоящата касационна инстанция договори, които са сключени между дружеството, представлявано от Т. И. Д., в качеството му на управител, и същия, като служител, който ще извършва управлението на "М." ООД, установяват факти, които са благоприятни за лицето. Те не доказват достоверна дата, противопоставима на трети лица и на доказателствата по първоначалното дело, поради което не следва да бъдат съобразени. След като лицето не е доказало трудова дейност, то не може да се ползва от осигурителните права, свързани с упражняването на тази дейност. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО изрично е посочено, че право на парично обезщетение, вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, имат осигурените лица от кръга, на които Д. не е. От така изложените мотиви се налага извод за липсата на касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. От протокола от съдебното заседание, състояло се на 20.10.2015 г. се установява, че процесуалният представител на ТП на НОИ - гр. П., до приключване на устните състезания по делото, не е направил искане за присъждане на разноски, нито е определил техния размер. Такова искане е направено едва с представената в срока за произнасяне писмена защита. При това положение незаконосъобразно в полза на ответника са били присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения, оспореното решение в частта му, с която Д. е осъден да заплати на ТП на НОИ - гр. П. сумата 300 лв., следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,