Решение № 14107 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2018 г.

Решение № 14107 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Т. Петров, от [населено място], [улица], чрез процесуален представител - адв. Я. Апостолова от АК - София, против решение № 874 от 06.11.2017 г., постановено по адм. дело № 580/2017 г., Четвърти състав, по описа на Административен съд (АС) – София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 17-0347-000098/25.05.2017 г. на началник на РУП към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София РУ - Пирдоп, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок не повече от 18 месеца". Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - началник РУП към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София РУ - Пирдоп, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Т. Петров срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0347-000098/25.05.2017 г. на началник на РУП към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София РУ - Пирдоп, с която на основание чл. 171, ал. 2а ЗДвП е приложена ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС", решаващият съд е приел за осъществени описаните в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) с. Д, № 186552/24.05.2017 г. релевантни за спора факти, а именно: че на 24.05.2017 г. около 11, 10 часа, в гр. Пирдоп, на ул. "Славци", пред дом № 24, Петров управлявал МПС от категория М1, собственост на фирма "Бонд - Монт" ЕООД – Ауди А8 с рег. [рег. номер на МПС], жалбоподателят е управлявал л. а., като след извършена проверка с техническо средство Дрегер DRUG СНЕСК 3000 ЮТ, с фабричен номер ARJL-0133, годен до 12. 2017 г. На водача са връчени талони за медицинско изследване за амфетамин и за алкохол, като няма данни лицето да се е явило в указаното медицинско заведение за даване на проби. По делото е разпитан свидетелят Георгиев, който установява, че непосредствено преди проверката от служители на полицията Петров е управлявал автомобила. При тези данни, като е приел за обективирана предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП, решаващият съд е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, предл. 3-то ЗДвП (в относимата редакция на разпоредбата, ДВ, бр. 54/2017 г.) е управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В настоящия казус пред АС – София - област е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС след употреба на наркотично вещество или негов аналог. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Неоснователно е възражението на касатора, че изводите на съда са неправилни. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие на наркотично вещество или негов аналог, което се установява от съставените официални документи. Водачът не се е явил в указания срок и в изрично посоченото лечебно заведение и по този начин се е лишил от възможността да опровергае показателите от изследването с техническо средство. Съдът подробно е анализирал доказателствения материал по делото, като е посочил, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 171, т. 2а ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. В заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН с. Д, № 186552/24.05.2017 г., в който надлежно са изписани нарушените законови разпоредби, а основанието е посочено изрично и в титулната й част. При това положение касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при преценка наличието на изискуемите се предпоставки за прилагане на ПАМ и законоустановената форма на акта, не се оправдава от фактическа страна. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, първо отделение,