Решение № 456 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2017 г.

Решение № 456 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от П. Пенков срещу решение № 5699 от 12.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2820 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което заповедта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ) е незаконосъобразна, а решението – неправилно. Счита, че съдът неправилно е приел, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Както в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в самата заповед съществените обстоятелства, при които е извършено предполагаемото нарушение, са описани по начин, който прави невъзможно установяването на датата на акта, на действителният актосъставител и на фактическите основания за издаването на акта. Посочената в заповедта дата на издаване не се подкрепя от останалите доказателства по делото и изключва посочения А. Димов, като неин издател. Пенков е спрян за проверка на 13.01.2017 г. около 22. 55 ч. по автомагистрала "Хемус", 32-ри километър, посока София в община Ботевград. Талонът за медицинско изследване му е връчен в 23. 30 ч., като му е даден срок от два часа да се яви във Военномедицинска академия (ВМА) - София. Според посочените данни заповедта трябва да е била издадена между 23. 30 – 24. 00 часа на 13.01.2017 г., което с оглед мястото, на което е констатирано нарушението, е обективно невъзможно. Това прави вероятен извода, че заповедта не е издадена на 13.01.2017 г. от посочения в нея издател Димов, за който няма данни, че е присъствал при установяване на нарушението. Поради това заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Заповедта не съдържа ясни и непротиворечиви мотиви относно някой от фактическите състави на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Конкретното фактическо основание за издаване на заповедта не може да бъде установено от мотивите й, без да се налага тяхното тълкуване, което е направил първоинстанционният съд. По делото липсват недвусмислени доказателства, че Пенков е виновно е отказал да бъде проверен с техническо средство на 13.01.2017 г. От свидетелските показания е установено, че той е тестван с техническо средство за алкохол и пробата е била отрицателна. Тези свидетелски показания не съответстват на фактическите констатации в АУАН, който е издаден в противоречие с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30 от 27.06.2001 г. /Наредбата), обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. В АУАН липсват данни за извършената проверка за алкохол и за състоянието на водача. Поради това не може да се направи обосновано предположение, че е имало законово основание за извършване на тест за упойващи вещества и дали на Пенков въобще е бил предлаган тест за упойващи вещества. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник група към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – София, сектор "Пътна полиция", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Пенков срещу заповед № 17-1204-000016 от 13.01.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. б. "б", издадена от ВНД началник група към ОД на МВР – София и е осъдил П. Пенков да заплати на ОД на МВР - София сума в размер от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 13.01.2017 г. около 22. 55 часа П. Пенков управлявал лек автомобил марка "Рено" модел "Меган" с рег. [рег. номер на МПС] в община Благоевград, на път Автомагистрала А-2, 32 км., с посока София. Същият бил спрян за проверка от свидетелите К. Якимов на длъжност младши автоконтрольор и Д. Динков. Пенков бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол и упойващи вещества, тъй като, видно от приложената към делото Докладна записка, същият бил видимо превъзбуден, с разширени зеници и зачервени очи. Извършената проба за употреба на алкохол била отрицателна, след което полицейските служители пристъпили към проверка за употреба на упойващи вещества с полеви тест "дрегер", която Пенков отказал. Във връзка с така направения отказ му бил издаден талон за медицинско изследване № 0282596 от младши автоконтрольор Д. Динков. В талона било посочено, че жалбоподателят следва да се яви във Военномедицинска академия – София за извършване на медицинското изследване. За направения отказ да бъде изпробван с полеви тест за употреба на упойващи вещества на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 577474 от 13.01.2017 г., където за нарушени разпоредби са посочени чл. 6, т. 1 и чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В съставения АУАН е посочено, че се изземва свидетелството за управление на МПС на Пенков №[номер]. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 17-1204-000016, издадена от А. Димов на длъжност ВНД началник група към ОД на МВР - София, сектор "Пътна полиция", упълномощен със заповед № 517 з-259 от 06.02.2015 г. на директора на ОД на МВР, е временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Пенков – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Като фактически основания за издаването за заповедта административният орган е посочил, че на 13.01.2017 г. Пенков е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. От писмо рег. № И-822 от 27.01.2017 г. от ВМА – София до началник сектор "ПП" ОД на МВР – София, препис от журнала на лечебното заведение и амбулаторен лист № 001763, съдът е установил, че Пенков е отказал да предостави биологични проби за лабораторно изследване. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон и съответства на целта на закона. Посочил е, че в случая мярката е приложена по отношение на Пенков за това, че на 13.01.2017 г. е отказал да бъде тестван за употребата на упойващи вещества, което попада в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предложение предпоследно от ЗДвП. Посочил е, че в заповедта за прилагане на ПАМ административният орган е посочил фактическото основание непрецизно, тъй като не е конкретизирал за коя точно хипотеза е приложил мярката, но конкретното фактическо основание се установява по категоричен начин от изложеното в мотивната част на акта, където е посочено, че водачът отказва да бъде проверен за употреба на упойващи вещества и че му е издаден талон за медицинско изследване. С оглед на това съдът е приел, че ПАМ е издадена именно поради отказа на лицето да му бъде извършена проверката с техническо средство, като оплакванията му в тази връзка за накърнено право на защита са неоснователни. Съдът е посочил, че наличието на фактическото основание се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тъй като ПАМ е наложена поради отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с дрегер, възраженията и доводите, свързани с отказа му за даване на кръв за изследване в болничното заведение, са неотносими към нейната законосъобразност. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включително на водач, който управлява моторно превозно средство е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са: установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Посочените в нормата предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразно прилагане на мярката. В случая по делото е безспорно установено, че на 13.01.2017 г. Пенков е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на упойващи вещества с полеви тест – Дрегер Chek-3000. Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Динков и Киричков, които потвърждават отразеното в АУАН и не се опровергава от лицето, видно от даденото от него обяснение в проведено пред първоинстанционния съд съдебно заседание на 12.09.2017 г. При безспорно установено наличие на една от алтернативно предвидените в нормата предпоставки е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за неяснота кое е фактическото основание за прилагането на мярката. В заповедта изрично е посочено, че водачът "отказва да бъде проверен с техническо средство за употреба на упойващи вещества с полеви тест – Дрегер Chek-3000", както и нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съставляваща основание за прилагането на мярката. Ето защо Пенков е бил напълно наясно кое е било фактическото основание за издаването на заповедта, а с отразяването в нея и на част от предпоставките регламентирани в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, правата му не са били нарушени. Посоченото фактическо основание за прилагането на ПАМ изцяло съответства на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Неоснователно е и възражението за несъответствие между свидетелските показания и отразеното в АУАН. Последният се издава при наличие на констатирано административно нарушение. Поради това обстоятелството, че първоначално Пенков е бил тестван с техническо средство за алкохол и пробата е била отрицателна не би следвало да е отразено в него. Наличието на отрицателна проба за алкохол не съставлява изискуема от закона предпоставка за да се пристъпи към проба за употреба на упойващи вещества. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г., доколкото последната касае начините на установяване на употребата на алкохол и на силно упойващо вещество, при неявяване на медицинско изследване, но не и в хипотезата на отказ да бъде дадена проба за употреба на упойващи вещества, каквато е налице в настоящия случай. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на заповедта, предвид твърдяната невъзможност за установяването на действителната дата на издаването й и нейният издател. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП следва да се отчита фактът, че по силата на изричната разпоредба на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП принудителната административна мярка фактически се прилага със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Следователно, законодателят изрично е предвидил възможност един орган - длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, да преценяват наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка и фактически да я приложат, а друг орган впоследствие да издаде акта, чрез който се обективира волеизявлението за прилагане на мярката. Това допуснато по закон предварително изпълнение на принудителната мярка означава, че нейната законосъобразност трябва да се преценява към момента на фактическото й прилагане, а не към момента на издаване на акта, с който се прилага. Поради това конкретната посочена в заповедта за прилагане на ПАМ дата на издаването й не е от съществено значение за преценка законосъобразността на мярката. Действително в заповедта за прилагане на ПАМ органът вписал, че на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП налага санкция. Даденото от органа наименование на принудителната мярка обаче не определя характера й, тъй като той е определен в закона, а допуснатата в заповедта неточност не променя съдържанието на приложената принуда. С прилагането на ПАМ е изпълнена целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – София сумата от 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,