Решение № 13646 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2017 г.

Решение № 13646 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. С., Й. С. С. и М. С. С. срещу решение № 131 от 22 май 2017 г., постановено по адм. дело № 586/2016 г. по описа на Административен съд С. З., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 10-00-2354/04 ноември 2016 г., издадена от заместник-кмета на община С. З. за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план (ОУП) и Подробния устройствен план (ПУП) за кв. Бедечка, град С. Загора, в частта й относно УПИ ХIII-6178, кв. 808 и жалбоподателите са осъдени да заплатят на община С. З. направените по делото разноски. Със същото съдебно решение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на касаторите срещу решение № 521/29 септември 2016 г. на общински съвет С. З. и е прекратил производството по делото в тази му част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени административният акт в оспорената част. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на Административен съд С. З. и в частта му относно присъдените на ответната страна разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 131 от 22 май 2017 г., постановено по адм. дело № 586/2016 г. по описа на Административен съд С. З., в частта му на разноските. От ответника - кмета на община С. З., чрез процесуалния му представител адв. Гроздев, е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за недопустимост на касационната жалба, респ. - за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба, в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд С. З., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. С. С., Й. С. С. и М. С. С. срещу заповед № 10-00-2354/04 ноември 2016 г. на заместник-кмета на община С. З. по отношение на УПИ ХIII-6178, кв. 808, е подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което в тази й част касационната жалба е допустима. Изложените от ответника по касация в обратен смисъл твърдения са неоснователни. Разгледана по същество, в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С. З. е образувано по жалба на И. С. С., Й. С. С. и М. С. С. срещу заповед № 10-00-2354/04 ноември 2016 г. на заместник-кмета на община С. З., издадена на основание чл. 198, ал. 1, т. 1, ал. 2, изр. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП за кв. Бедечка, гр. С. Загора по отношение на УПИ ХIII-6178, кв. 808, собственост на жалбоподателите. Съдът е приел, че заповедта за налагане на строителна забрана е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. В подкрепа на този извод съдът е изложил мотиви, че липсата на уведомление до заинтересованите лица за започналото административно производство по чл. 26 от АПК не е съществено нарушение на процедурата, тъй като правото на защита на жалбоподателите не е нарушено и те своевременно са оспорили заповедта. Изложил е съображения за осъществяване на предпоставките по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Приел е, че не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е разгледал заповедта като индивидуален административен акт. Като основание за издаването й е посочен чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Според ал. 5 на същата разпоредба заповедите по чл. 198, ал. 1 - ал. 3 се съобщават с обявление, обнародвано в "Д. вестник" и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215 от ЗУТ, който предвижда реда за оспорване на индивидуалните административни актове. Разграничението между индивидуален административен акт съгласно чл. 21 от АПК и общ административен акт съгласно чл. 65 от АПК се определя от кръга на адресатите, засегнати от издаването им. С общия административен акт се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен кръг лица, а при индивидуалния - кръгът от лицата, върху които той разпростира действието си е определен или определяем. В случая с наложената временна строителна забрана кръгът на адресатите, засегнати от нея, е определяем. Това са собствениците на недвижими имоти или носителите на вещни права върху тях, подробно изброени в заповедта и попадащи в посочените квартали на град С. Загора. След като обжалваната заповед носи белезите на индивидуален административен акт, то е следвало да бъде проведена процедурата по уведомяване на заинтересованите страни. По делото е установено, че уведомяване съгласно изискването на чл. 26 от АПК за започване на административното производство не е направено. Изводът на съда, че констатираното нарушение не е от категорията на съществените, обуславящо отмяна на акта на това основание, се споделя от настоящия касационен състав. Неспазването на процедурата не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателите. Те са имали възможност и са изложили своите възражения в направеното оспорване, събрани са всички поискани от тях доказателства в съдебното производство като същите са обсъдени в обжалваното решение. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на хипотезата по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. От данните по делото безспорно е установено, че с решение № 521 от 29 септември 2016 г. на общински съвет С. З. е възложил на кмета на общината да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП за кв. Бедечка в граници съобразно решение № 1069/2003 г. и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Правилно съдът е приел, че техническото задание е с обхват цялата територия на кв. Бедечка, като се детайлизират съществуващите озеленени площи, зоните за застрояване и се установи зона за озеленяване в максимална степен от територията. В изпълнение на решението е сключен договор № 2304-18/31 октомври 2016 г. между община С. З. като възложител и "Национален център за териториално развитие" ЕАД като изпълнител за услугата "Изменение на общ устройствен план на град С. Загора за територията на кв./парк "Бедечка" и съседните територии и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за същата територия" в обхват и със съдържание съгласно изискванията на техническото задание. При тези данни изводът на съда за изпълнение на предпоставките за налагане на строителна забрана в хипотезата на чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е в съответствие с материалния закон. Започнала е процедура по одобряване изменение на ОУП на кв. Бедечка, гр. С. Загора и последващо изработване на ПУП - ПРЗ за същия квартал съобразно обхвата на техническото задание. Установено е, че е предвидена разлика в режима на застрояване по действащия ОУП и ПУП за територията, в която попада имотът на жалбоподателите и предстоящото им изменение. Правилно е заключението на съда, че възраженията относно законосъобразността на решение № 521 от 29 септември 2016 г. на общински съвет С. З., техническото задание и неговото съдържание касаят евентуални нарушения в процедурата по създаване на ОУП и ПУП и са извън предмета на спора. Тези доводи могат да бъдат обсъждани при оспорване на административния акт за одобряване изменението на устройствените планове на кв. Бедечка. Решението на общински съвет С. З. и техническото задание по чл. 125 от ЗУТ не носят белезите на индивидуален административен акт. Те представляват част от процедурата по издаването на крайния такъв и съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, с оглед на което жалбата на касаторите по отношение на това решение правилно е оставена без разглеждане като недопустима. Отделно от това е недопустим косвен съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на настоящото производство. Изводът за липса на допуснато нарушение на принципа за съразмерност също е законосъобразен. С оглед предвиденото изменение в режима на застрояване на имотите в обхвата на техническото задание, целта на строителната забрана е да не се допусне издаването на разрешения за строеж за тях във времето, необходимо да се изработят устройствените планове съобразно предвижданията за съответната територия. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу строителната забрана по отношение на УПИ ХIII-6178, кв. 808 е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да се остави в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за реалното извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,