Решение № 65 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7556/2017 г.

Решение № 65 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7556/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76б от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на Столичната здравноосигурителна каса/СЗОК/, представлявана от Директора - Б. С., чрез юрисконсулт Р. К., срещу решение № 3273/12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1143/2017 г., по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена по жалбата на ДКЦ"С. С."ЕООД, писмена покана № 29-07-53/05.12.2016г на Директора на СЗОК за възстановяване на суми получени без правно основание в размер на 484.50 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че изводите на първоинстанционният съд са неправилни. Счита, че е неправилен извода на съда че процедурата по чл. 76б от 33О не се прилага във всички случаи на установени нарушения, а само при установени такива на 3акона за здравното осигуряване и на Националния рамков договор и то за които е предвидена възможност за налагане на наказание било то с наказателно постановление или със заповед за налагане на санкция. Твърди, че в правомощията на директора на СЗОК е да реши дали в процесния случай неоснователността на получените от ДКЦ "Св. С." ЕООД суми е свързана с административно нарушение. Не приема, че само влязлото в сила наказателно постановление, респективно заповед за налагане на санкция, е абсолютната предпоставка за прилагане на процедурата по чл. 76б от ЗЗО. Счита, че при извършване на медицинска дейност от неправоспособно лице следва да се наложи наказание на лечебното заведение. В конкретния случай липсва друга законова възможност за налагане на законосъобразна санкция. Директорът на СЗОК е изпълнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В мотивите на оспорената писмена покана подробно са изложени установените факти и административният орган е констатирал неизпълнение на условията за заплащане на дейността. Твърди, че сумите по извършените 19 броя клинични пътеки/КП /, следва да бъдат възстановени като неоснователно получени, поради факта, че за процесния период по отношение на д-р Мазнейков и д-р Мурадов е била налице влязла в сила присъда "лишаване от права". Неоснователно получени суми по смисъла на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО са всички суми, които НЗОК е платила на лечебното заведение при липса на направена от него престация, т. е. при липса на изпълнение на поетото с договора задължение за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП). Ответникът по касационната жалба - ДКЦ"С. С."ЕООД изразява становище, че изводите на АССГ, са правилни и обосновани относно неприложимост на реда на чл. 7ба, ал. 1 от ЗЗО в процесният казус. С., че оспорения административен акт противоречи на материалния закон . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение е отменена по жалбата на ДКЦ"С. С."ЕООД, писмена покана № 29-07-53/05.12.2016 г. на Директора на СЗОК за възстановяване на суми получени без правно основание в размер на 484.50 лева. Със съдебното решението СЗОК е осъдена да заплати на ДКЦ"С. С."ЕООД сумата от 50 лева, представляващи разноски по делото. За да отмени писмената покана № 29-07-53/05.12.2016г на Директора на СЗОК за възстановяване на суми получени без правно основание в размер на 484.50 лева, съдът е направил е извода, че оспорената писмена покана е издадена по реда на чл. 76а, ал. 2 ЗЗО и е съставен протокол за неоснователно получени суми № РД-18-1014-2/27.09.2016г, а на лицето обект на проверката е дадена възможност да представи писмено възражение пред Директора на СЗОК в 7 дневен срок от връчване на протокола. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че разпоредбата на чл. 76а ЗЗО предвижда, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, следва да възстанови получените суми. За целта се съставя протокол за неоснователно получени суми като лицето, обект на проверката има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. Преценката дали претендиралата с процесната покана сума за възстановяване е неоснователно получена от жалбоподателя, следва да бъде извършена въз основа на съпоставка на установеното по делото и съответствието му с нормативните изисквания. Съобразно посоченото по-горе правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган - директора на СЗОК, като компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 76а, ал. З ЗЗО, съгласно която директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. При издаването на оспорения акт обаче съдът намира, че са нарушени приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че по извършените 19 броя клинични пътеки/КП/ за процесния период по отношение на д-р Мазнейков и д-р Мурадов е била налице влязла в сила присъда "лишаване от права". Но за този период присъдата не е била приведена в изпълнение, поради което здравното заведение-работодател не е допуснало нарушение и не следва да бъдат възстановени като неоснователно получени суми от медицинското заведение. Правилно и обосновано съдът е приел, че за да е налице връщане на получено без основание по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е необходимо да е налице получена сума без насрещна престация от страна на лечебното заведение, какъвто не е процесният случай. Безспорно установено е, че болничната помощ е оказана на процесните пациенти и подлежи на заплащане, както и че процесиите пациенти са здравноосигурени лица. Безспорно установено е, че клиничните пътеки са изпълнени по изискванията на НРД 2015 г., както и че медицинска помощ е оказана от лекари, включени в списъка - приложение № 1 към индивидуалния договор № 22-2441/2015 г. На 14.12.2015 г. е влязла в сила присъдата на СГС и потвърдителното решение на САС. К. тази дата д-р Мазнейков и д-р Мурадов, като изпълнители, включени към договор № 22-2381/2015 г. за оказване на СИМП по пакет "Ортопедия и травматология" не са били освободени от заеманата длъжност, въпреки че по отношение на двамата лекари е налице влязла в сила присъда № 134/23.04.2015 г. потвърдена с неподлежащо на обжалване решение на САС от 14.12.2015 г., с която им е наложено наказание лишаване от права за срок от една година. По отношение и на двамата лекари обаче изпълнението на присъдата е започнало по-късно от проверявания период. Влизането в сила на присъдата не води автоматично до привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от права на двамата лекари. То се е случило на по-късен етап. Изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, е уредено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Изпълнението на наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се подчинява на режима на чл. 237 от ЗИНЗС. С. тази норма наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, където осъдените работят. Това само по себе си означава, че доколкото тези трети за наказателния процес лица не са уведомени от съда за изхода му, то те трябва да бъдат сезирани от органите, отговарящи за изпълнението - в случая СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА. От това следва, че ако осъденият упражнява професия или дейност, от правото на упражняване на която е лишен, ръководителят на учреждението, предприятието или организацията го освобождава незабавно. Т. е. изпълнението на присъдата започва с освобождаването на лицето от длъжност - в случая след прекратяване на договорът на лекаря, което е станало в началото на 2016 г. Изпълнението на наказанието е започнало от датата на прекратяване на трудовия договор с посочените лекари, който период, е предмет на обжалваната покана. И не на последно място. Условията за плащане на болничната помощ включват наличие на сключен договор, изпълнението да е от лица по списъка към този договор, и да е оказана полагащата се болнична помощ, които предпоставки са налице. Лишаването от права на двамата лекари не е довело до неизпълнение на договорът за процесния период. Жалбоподателят е лечебно заведение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и в това си качество е сключил с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, Договор № 22-2381/16.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично консултативен център, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015 г., обн. ДВ, бр. 6/2015 г., в сила от 01.01.2015 г. За посочения в оспорената покана период - 14.12.2015 г. до 28.12.2015 г., д-р Мазнейков и д-р Мурадов като изпълнители, включени към Договор № 22-2381/2015 г., са осъществили първични и вторични прегледи на здравноосигурени лица по пакет "Ортопедия и травматология" в обема, посочен в административния акт. Сумата, заплатена от СЗОК на лечебното заведение за така посочените медицински дейности не подлежи на възстановяване, въпреки че на 14.12.2015 г. има влязла в сила присъда, с която и на двамата изпълнители на медицинска дейност е наложено наказание лишаване от право да упражняват лекарска професия за срок от една година, и е било налице нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1, б. "а" НРД МД 2015 г. Обжалваното решение е правилно. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО е неприложима. Тази разпоредба предвижда, че на възстановяване по този ред подлежат сумите, получени без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД. В случая не е налице нарушение именно на Националния рамков договор, поради което и редът за възстановяване на заплатената сума по чл. 76а ЗЗО е неприложим. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76б ЗЗО вр. чл. 106, ал. З ЗЗО. От това следва, че крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, който следва да бъде отменен е правилен и обоснован. От правна страна, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 ЗЗО /в приложимата редакция, съгласно ДВ, бр. 48/2015 г./ е предвидено, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закони или в НРД. Според втората алинея на чл. 76б ЗЗО, в случаите по ал. 1, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Липсва влязлото в сила наказателното постановление, съгласно чл. 413, ал. 2 НПК, приложим субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е дееца, наказуемо ли е деянието. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,