Решение № 12791 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по две касационни жалби, първата, подадени от Б. Пеев от гр. Девин, обл. Смолян и от Комисия за защита от дискриминация срещу решение 716 от 09.02.2021г., постановено по адм. д. 5531/2020г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на министъра на труда и социалната политика е отменено Решение 238/22.05.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 566/2018 г., с което е установено, че практиката по прилагане на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) представлява форма на непряка дискриминация по признак "възраст", като на основание чл. 65, т. 4 и чл. 47, т. 2 и т. 4 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.) е предписано на министъра на труда и социалната политика в двумесечен срок да предприеме съответни мерки в рамките на своите правомощия по чл. 32 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за преустановяване на дискриминационните практики по прилагането на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, така че да се счита за осигурителен стаж времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници, както преди, така и след навършване на пълнолетие. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на съдебния акт и за законосъобразност на отмененото от първоинстанционния съд решение на КЗД, в което правилно е прието, че практиката по прилагане на съдържащото се в чл. 44, ал. 1 от НПОС правило, съгласно което времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници се признава за осигурителен стаж, единствено ако този период е реализиран след навършването на пълнолетие от съответното лице, представлява форма на непряка дискриминация по признак възраст. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответната страна-министърът на труда и социалната политика чрез юрк. Шопска оспорва касационните жалби, изразява становище за правилност на обжалваното решение на АССГ. Ответната страна-Националния осигурителен институт не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който в оспорената част е неблагоприятен за касаторите, подадени са в рамките на преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1, и чл. 230, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Съдът вярно установява фактите по делото, като по тях не се спори от страните. Спори се по правната им квалификация. Безспорно е установено, че Б. Пеев е приет на 31.08.1988 г. като школник в Средно милиционерско училище (СМУ) "Ф. Дзержински в гр. Пазарджик със срок на обучение 2 години и 8 месеца. Считано от 01.05.1991 г. до настоящият момент Пеев е служител в органите на Министрество на вътрешните работи (МВР). На 22.11.2016 г. касаторът подава заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), позовавайки се на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Смолян отказва да му отпусне пенсия с мотив, че към момента на подаване на заявлението Пеев не отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО във вр. с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. От териториалното поделение приемат, че общият осигурителен стаж на служителя е 26 г., 06м. и 15 дни. За да се стигне до този резултат е прието, че обучението му в Средното милиционерско училище е 18 месеца. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на НОИ-Смолян, и отменено от последния с указания на Б. Пеев да бъде зачетен за трудов стаж от III-та категория труд времето в което е школник в СМУ "Ф. Дзержински", в размер на 24 месеца. С разпореждане [номер]/19.04.2017 г. на Пеев е отпусната пенсия за ОСВ на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. С разпореждане [ЕГН]/18.07.2018 г. на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ Смолян е отменена така отпуснатата му пенсия за ОСВ, като органът се позовава на чл. 44, ал. 1 от НПОС. Съгласно тази норма за осигурителен стаж се признава времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Посочено е, че на Пеев се признава за осигурителен стаж времето от 04.08.1989 г., когато е навършил пълнолетие, до завършване на училището 30.04.1991 г. Б. Пеев сезира Комисия за защита от дискриминация с жалба вх. 44-00-3360/27.08.2018г. и допълнение към нея с вх. 44-00-3666/27.09.2018г., съдържащи оплаквания за неравно третиране във връзка с приложението на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния сатж (НПОС). В жалбата е посочено, че на съученици на Пеев, навършили пълнолетие през м. януари 1989 г., им се признава осигурителен стаж в размер на 24 месеца, т. к. това е размерът на наборната военна служба към релевантния период, докато на родения на [дата на раждане] Пеев му се признава стаж в по-малък размер, въпреки че обучението е еднакво за него и съучениците му. Счита, че е налице по-неблагоприятно третиране на лицата, родени през м. август [година], в сравнение с лицата, родени през м. януари [година], поради което начинът на прилагане на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС се явява дискриминационен. Съдът проверява проведеното пред КЗД производство като приема, че в същото не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени изискванията на ЗЗДискр - проведено е проучване, при осигуряване на равни права на страните, указано е разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр, съобразно изискванията на чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД е изготвен и представен доклад-заключение, проведени са открити заседания с редовно призоваване на страните, в които са събрани писмени доказателства. Съдът посочва, че след анализ на приложимата нормативна уредба КЗД стига до извода, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници се признава за осигурителен стаж, единствено ако този период е реализиран след навършването на пълнолетие от съответното лице, представлява форма на непряка дискриминация по признак "възраст", тъй като третира по различен начин лица, намиращи се в сходно положение младежите, завършили сержантски средни училища от един и същи випуск (с призната редовно отбита военна служба), признавайки в различна степен периода на обучението им във ВУ/СМУ, като трудов и осигурителен стаж при пенсиониране, в зависимост от датата, на която са навършили пълнолетие. В тази връзка е прието, че правилото на чл. 44, ал. 1 от НПОС създава непряка дискриминация. С решението си КЗД: 1: Установява, че практиката по прилагане на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж представлява форма на непряка дискриминация по признак "възраст" и 2. Предписва, на основание чл. 65, т. 4 и чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр., на министъра на труда и социалната политика в двумесечен срок да предприеме съответни мерки в рамките на своите правомощия по чл. 32 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за преустановяване на дискриминационните практики по прилагането на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), така че да се счита за осигурителен стаж времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници, както преди, така и след навършване на пълнолетие. При тези данни, от правна страна решаващият съд приема, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентния по специалния закон орган, спазена е изискуемата форма, съгласно чл. 66 от ЗЗДискр., съдържа наименованието на органа, фактическите и правни основания за издаването му, диспозитивна част, както и срока и органа пред който може да бъде оспорено. По отношение на твърдяната непряка дискриминация по признак "възраст", произтичаща от прилагането на правилото по чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно което времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници се признава за осигурителен стаж, единствено ако този период е реализиран след навършване на пълнолетие от съответното лице, съдът приема, че подобна последица, дори и да бъде възприета като житейски несправедлива, от правна страна не обективира състав на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр., което да е резултат на наложено с привидно неутрална разпоредба различно третиране между курсантите и школниците, които се обучават по едно и също време в едно и също военно училище, но са родени на различни дати. Изведеният от цитираната разпоредба критерий след навършване на пълнолетие по отношение на периода на обучение, подлежащ на установяване и отчитане като осигурителен стаж е обективен и е обвързан с изискването за възраст, установено за целите на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗЗДискр. Следователно, според административния съд е налице уредената в тази норма хипотеза, която изрично изключва дискриминация при въведеното от закона изискване за възраст за целите на пенсионното осигуряване. Обсъдената норма не противоречи и с Европейското законодателство и по-конкретно на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. В § 2 на чл. 6 от същата, озаглавен "Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст", изрично е предвидено, че държавите-членки могат да регламентират фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории, като използването на критерия възраст в посочения контекст не следва да се счита за дискриминация на основание "възраст", стига да са налице гаранции, че не се създават условия за дискриминация на основание пол. Посочената норма дава възможност в националното законодателство да бъдат въведени правила, в рамките на изключенията по чл. 2, § 2, б. "б", i от Директивата, в случаите когато привидно неутралната разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. В заключение решаващият съд приема, че Министерският съвет на Република България, съобразявайки се с цитираните разпоредби на Съюзния правен акт и съответстващата им норма на вътрешното право - чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗЗДискр., въвежда правилото на чл. 44, ал. 1 от НПОС при наличие на обективна, законово оправдана цел, свързана с осъществяване на пенсионно-осигурителната дейност спрямо визираните групи лица. При изчисляване на осигурителния стаж за пенсиониране се взимат предвид определени времеви периоди, нормативно обвързани с фактора заетост или с друг обективно установен критерий. В конкретния случай, разпоредбата на чл. 44, ал. 1, предложение второ от НПОС урежда специфичната хипотеза на признаване за осигурителен стаж на периода на обучение в специализирано средно училище, а именно СМУ, при което е поставена и една обективна граница за определяне точната продължителност на този период - от момента на навършване на пълнолетие на обучаващите се лица. Тази граница се явява необходима, подходяща и съразмерна мярка за постигане на уеднаквен стандарт при зачитането на осигурителния стаж на лицата, заети с военна служба - както тези, действително отслужили редовна/наборна военна служба (т. е. младежи, навършили 18 години), така и тези, завършили обучение на курсанти и школници в сержантските (старшинските) средни военни училища, които постъпват на обучение преди навършване на пълнолетие, но за осигурителен стаж се признава единствено периодът след навършване на 18-годишна възраст. Уеднаквеният стандарт при зачитането на осигурителния стаж на тези лица по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НПОС не означава еднакъв по продължителност признат осигурителен стаж, както между всички съвипускници от една и съща година на обучение във военните училища, така и между тях и срочнослужещите, отслужили редовна военна служба. Така произтичащите естествени разлики в осигурителния стаж, на които на практика се позовава жалбоподателят пред КЗД, са обстоятелства от обективната действителност, които не подлежат на нормативна регламентация и спрямо които не може да бъде осъществен законосъобразен административен или съдебен контрол, още по-малко същите биха могли да обусловят сами по себе си наличие на дискриминационно проявление на нормата на чл. 44, ал. 1 от НПОС. Така мотивиран, административният съд отменя оспореното решение на КЗД. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът правилно установява фактическата обстановка, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани и напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът тълкува и прилага нормите на ЗЗДискр., а твърдяното в касационните жалби на Пеев и на КЗД неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Обосновано, след подробен анализ на националното законодателство в областта на пенсионното и осигурително право, както и на европейско законодателство, регламентиращо основната рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, съдът приема, че критериите на чл. 44, ал. 1 от НПОС не представляват непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Непряка дискриминация е налице когато прилагането на едно и също правило води до различни положения за адресатите, което е основано на защитен признак. Като стъпва на определението за непряка дискриминация, дадено в чл. 4, ал. 3 на закона решаващият съд правилно посочва, че в конкретния случай установяването на единен критерий (навършени 18 години) при зачитането за осигурителен стаж на времето, прекарано в действително изслужена редовна/наборна военна служба или в обучение като курсант/школник в средно военно училище, какъвто е разглеждания случай, се подчинява на целите на пенсионноосигурителното законодателство и не представлява форма на непряка дискриминация. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС е в съответствие както с чл. 7, ал. 1 т. 8 от ЗЗДискр. така и с европейските норми в областта на заетостта и професиите-Директива 2000/78/ЕО та Съвета от 27 ноември 2000 година. По изложените съображения изводът на решаващия съд за материална незаконосъобразност на Решение 238/22.05.2020г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка 566/2018г. е правилен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, тричленен състав на пето отделение