Решение № 4812 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2016 г.

Решение № 4812 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. П. Н. от село Г. Желязна, общ. Т., обл. Л., против решение № 94 от 28.10.2016 г., постановено от Административен съд - Л., 3-ти състав, по адм. д. № 265/2015 г. От обстоятелствената част на касационната жалба могат да се извлекат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че направените проверки на парцелите са били целенасочени, за да му бъде отказано финансиране. В открито съдебно заседание и в писмени бележки развива тезата, че предварително е бил набелязан за пълен отказ от финансиране и проверките на МЗХ са били само протоколни, без реално да бъде изследвано състоянието на парцелите. М. В. административен съд да уважи касационната жалба по изложените съображения. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез упълномощен юрисконсулт Христова, с писмено становище оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като в съдебното производство не са били събрани доказателства, даващи основания за отмяната на процесното уведомително писмо. Според участващия по делото прокурор ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е извършила съответните административни проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи, въз основа на данните, които се съдържат в Система за идентифициране на земеделските парцели /СИЗП/ и е била извършена теренна проверка на парцелите по СЕПП, която е установила, че част от тях са негодни за обработка. Посочва, че в съдебното решение правилно е отчетено, че заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на МЗХ за одобряване на СИЗП за кампания 2014 г., не е била оспорена от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на заявените за подпомагане имоти. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Т. П. Н. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 94 от 28.10.2016 г. е отхвърлена жалбата, подадена от Т. П. Н. от село Г. Желязна, общ. Т., обл. Л. против уведомително писмо изх. № 02-050-6500/3568 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие", гр. С. и Т. П. Н. е осъден да заплати на Д. Ф. "Земеделие" направените по делото разноски в размер на 300.00 /триста/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Съдът се е позовал на приложената по делото Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., с която изпълнителният директор е делегирал правомощията си да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания на зам. изпълнителния директор на фонда, който е издателят на оспореното уведомително писмо. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че актът е постановен в изискуемата за това писмена форма в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е мотивирано - в него подробно са изложени фактическите основания, които са мотивирали административния орган да го издаде. Констатирано е, че парцел № 15703-670-2-1, с декларирана площ 2,43 ха, е изцяло извън допустимия слой въз основа на самолетно заснемане за 2014 г., а парцел № 70500-19-6-2 с декларирана площ 2,13 ха, от които 0,71 ха са извън допустимия слой въз основа на извършена теренна проверка, отразена в Протокол № 14984/13.11.2014 г. Установено е, че в процесния акт са изложени и правните основания за издаване на акта, като изрично са цитирани и коментирани приложимите в случая разпоредби и нормативни актове от националното законодателство и това на Европейския съюз. При осъществения съдебен контрол по законосъобразност първостепенният съд е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, която регламентира, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Оттук е изведено заключение, че от една страна чл. 43 в ал. 3 от ЗПЗП сочи обстоятелствата, при които се намалява размера на плащанията или отказва плащане, а Европейското законодателство също въвежда определени критерии, който следва да се имат предвид за да се намали или откаже претендираното плащане. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав счита, че възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В касационната жалба е развита тезата, че с издаването на заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г, неправилно е очертан допустимия слой и не са изложени съображения за недопустимост на процесните парцели. От съществено значение в случая е обстоятелството, че споровете във връзка със законосъобразността на цитираната заповед на министъра, с която е одобрен допустимия специализиран слой за подпомагане за кампания 2014 г., не следва да се решават в рамките на настоящия процес, защото визираната заповед подлежи на самостоятелно обжалване и жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да оспори горепосочената заповед в отделно съдебно производство, което се развива пред Върховния административен съд. По отношение твърдението, че не е обследвано какви са причините за недопустимост, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е била поискана съдебно-техническа експертиза, а жалбоподателят е разполагал с процесуална възможност да направи това. В проведените в първоинстанционното производство три открити съдебни заседания на 27.01.2016 г., 22.06.2016 г. и 28.09.2016 г. съдът изрично неколкократно е указал на жалбоподателя възможността за назначаване на СТЕ, но такава не е била поискана. Относно оплакванията, съдържащи се в касационната жалба за допуснато противоречие с материалния закон, решаващият касационен състав счита, че също са без правно основание. Това е така, защото в случая първостепенният съд точно е тълкувал и приложил чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, която норма регламентира при наличието на кои обстоятелства Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схеми за директни плащания. В текста на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, а т. 5 от същата норма регламентира правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или отказва плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площите не е отстранено. Съобразно разпоредбите на чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. и чл. 58 от Регламент /ЕС/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., се въвеждат критерии при които се намалява или отказва плащането. В мотивите на оспореното съдебно решение правилно е установено, че със Заявление за подпомагане с УИН 21/030614/94505 от 15.05.2014 г. за кампания 2014 г. земеделският производител е заявил по схеми и мерки за подпомагане - СЕПП, СПП и НР1 общата площ на заявени за подпомагане БЗС възлизаща на 6.71 ха. Първостепенният съд точно е преценил, че в конкретната хипотеза са извършени необходимите проверки, в резултат на които като недопустими за подпомагане са определени следните парцели на заявителя: 1. Идентификатор на деклариран парцел/ БЗС 15703-670-2-1с площ от 2.43 ха е изцяло извън допустимия слой въз основа на самолетно заснемане; 2. Идентификатор на деклариран парцел/БЗС 70500-19-6-2 с площ от 2,13 ха, след извършени теренни проверки е установена разлика между декларираната и установена площ на това БЗС (наддекларирана площ) от 0,71 ха, което е отразено в Протокол № 14984/13.11.2014 г. Съдържанието на този протокол е обективирало конкретните причини, поради които части от заявеният парцел са счетени за недопустими за подпомагане, който протокол не е оспорен по предвидения за това ред и не е опроверган от страна на жалбоподателя в хода на процеса. Теренните проверки не са проверки за контрол, а тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол и са извършвани по реда на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. /отм. нормативен текст, но действащ към момента на извършването на проверките/. За теренните проверки земеделският производител не се уведомява, за разлика от проверките на място, които се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФ"Земеделие" и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Ето защо е неоснователно оплакването на касатора, че не е надлежно уведомен за теренните проверки. Следва да се отхвърли и възражението на касационния жалбоподател за немотивираност на процесния административен акт. В атакуваното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, с което по СЕПП, СПП и НР1 за декларираните в заявлението за подпомагане площи е отказано изцяло подпомагане, се съдържат таблици, отразяващи изискуемите фактически и правни основания за постановения отказ, като в първата таблица са посочени заявените - декларирани БЗС/парцели и в колона № 6 е отразена установената площ в ха, а в колона № 7 - разликата между декларираната и установената площ в ха, като в текстовата част от уведомителното писмо са изложени основанията за това. Във втората таблица, на стр. 6 от писмото, са описани подробно изискуемите данни относно декларираната площ, установената/определена/ площ, разликата между декларираната и установената площ, процента на наддеклариране, санкционираната площ в ха и оторизираната площ в ха. Безспорно е установено, че министърът на земеделието и храните е одобрил окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", а според чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Следователно ответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност и не извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответния производител не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че горепосочената заповед на министъра да е обжалвана от него, поради което в частта, отнасяща се до заявените от този земеделски производител имоти, заповедта е влязла в сила. С оглед установеното съответствие между фактическите констатации в административния акт и действителното фактическо положение, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за неоснователност на оспорването, защото в конкретния случай общият размер на наддекларираната площ, установена от Разплащателната агенция възлиза на 3.57 ха, при общо декларирана площ от 6.71 ха, тоест процентът на наддеклариране към общата установена площ по СЕПП е 87.96, в резултат на което правилно и законосъобразно и по трите схеми/мерки оторизираните суми са определени в размер на 0 лева и са наложени санкции за бъдещ период. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,