Решение № 3628 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1159 от 23.02.2023 г. по административно дело 8765/2022 г. Административен съд София-град е изменил по жалбата на УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ ЕАД заповед за налагане на санкции РД-253С-354/29.08.2022 г. на управителя на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса), с която е наложена санкция Финансова неустойка в размер на общо 4000 лв. за установени осем броя нарушения, като е намалил размера на санкцията Финансова неустойка в минималния размер от по 200 лв. за всяко едно от тях, или общо 1600 лв. Срещу така постановеното решение в частта му, с която е изменена заповедта за налагане на санкции чрез намаляването на финансовата неустойка по размер от максималния до минималния, е подадена касационна жалба от управителя на НЗОК, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Йорданова. Касаторът твърди, че АССГ неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, допуснал е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недопустимо е подменил волята в административния акт в частта, с която заповедта е изменена. Моли решението в оспорената му част да бъде отменено, а в останалата му част да се остави в сила, като правилно. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Счита касационната жалба на другата страна за неоснователна. Постановеният съдебен акт е атакуван и от УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ ЕАД, действащо чрез пълномощника главен юрисконсулт Калъпова, в частта му, с която жалбата му до първоинстанционния съд срещу заповедта за налагане на санкции не е изцяло уважена чрез отмяната на индивидуалния административен акт. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на АССГ да бъде отменено в оспорената част и изцяло да се отмени атакуваната от него пред АССГ заповед. Претендира и присъждане на деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение. Счита касационната жалба на другата страна за неоснователна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. С процесната заповед от 29.08.2022 г., издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 413, чл. 414, ал. 3 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 20202022 г. (НРД за МД за 20202022 г.) от управителя на НЗОК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД, изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. по точки 1-8 са наложени осем санкции финансова неустойка от по 500 лв. за осем идентични нарушения на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, състоящи се в събиране от лечебното заведение от хоспитализирани пациенти на суми от по 600 лв. за избор на лекар при условие, че според цитираната разпоредба от наредбата тази сума не може да надвишава 500 лв. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, срещу констатациите на проверяващите в който изпълнителят на болнична медицинска помощ не е подал възражение в законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок. За да постанови подложеното на касация решение съдът е извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства, въз основа на която е приел, че вменените на лечебното заведение нарушения са извършени, защото след като родителите на малолетните пациенти са осъществили избор на лекар, а не на екип, не следвало да им се събират суми, по-големи от 500 лв. Същевременно АССГ е установил, че наложените за извършването на нарушенията финансови неустойки са в максималния предвиден размер от 500 лв., без санкциониращият орган да изложи съществени мотиви в тази насока, въпреки, че тези нарушения са извършени за първи път и установените неправомерни плащания от здравноосигурените лица (ЗОЛ) са в сравнително малки размери (по 100 лв. за всеки един случай). По тези съображения съдът не е отменил оспорената пред него заповед, а е намалил наложените с нея санкции до минималния предвиден в приложимата нормативна уредба размер от 200 лв. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. В хода на производството пред АССГ (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Материално законосъобразна е преценката на съда, че лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ, е допуснало посочените в заповедта осем нарушения, но налагането за извършването им на санкции над минималния размер противоречи на материалния закон и неговата цел. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на лечебното заведение, че в случая се касае за избор на екип, когато сумата, която може да се изисква от ЗОЛ, е в размер до 900 лв. От данните по делото явства, че във всеки от осемте процесни случая за хирургично лечение хрон. заб. сливици родителите на пациентите са избрали лекар, а не екип в графата за избор на доктор е посочен един или друг лекар, който да извърши хирургичната манипулация, а графата за избор на медицински специалисти (т.е. на екип) е останала непопълнена, което не може да се приеме за техническа неточност, както твърди лечебното заведение. Налице са фактическите и правни предпоставки за налагане на предвидените санкции за извършването на нарушенията. Неоснователни са и доводите на управителя на НЗОК, че съдът може единствено да преценява дали наложените санкции са в рамките на предвидените граници, и само когато ги надхвърлят, би могло да бъдат намалени, и че това, че са засегнати права на ЗОЛ, обуславя налагането на санкциите в максимален размер. Фактът, че наложените финансови неустойки са в нормативно предвидения диапазон, не изключва съдебния контрол за законосъобразността им. Съгласно чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., видът и размерът на санкцията се определя от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия, когато тя се е произнесла с такова. В конкретния случай административният орган не е извършил такава преценка и не е обосновал надлежно налагането на финансовите неустойки в максималния предвиден размер. След като липсва преценката му по чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., и предвид установените факти по делото, то налагането на санкции в размер, по-голям от минималния, е незаконосъобразно, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани. Постановеният от АССГ съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и акцесорните касаторови претенции за присъждане на направените деловодни разноски също са неоснователни. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,