Решение № 10365 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7187/2020 г.
ВАСVII отделение28.07.2020 г.докладчик Христо Койчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2463/11.05.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 11147/2018 г. ОСЪЖДА "Стеаринос" ООД Силистра, Западна промишлена зона – двор на "Добруджа" АД, да заплати на министерството на труда и социалната политика сума в размер на 100. 00 лв. /сто/, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10365 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7187/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стеаринос" ООД Силистра, срещу решение № 2463/11.05.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 11147/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05 M90 P001-1. 008-0236/11 от 01.10.2018 г., на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., в част по т. 2 в която не са верифицирани разходи в размер на 26 790 лв. по бюджетно перо 3. 1. представляващи "Разходи за специализирана софтуерна система за управление на човешките ресурси, необходима за изпълнението на Дейност № 1 по проекта – Разработване и въвеждане на системи за оптимизация организацията на труда, управление и развитие на човешките ресурси", като и в частта в която не са верифицирани разходи в размер на 27 490 лв., разходи за внедряване на система за контрол на достъпа и работното време на служителите, необходима за изпълнението на част четвърта от Дейност 1 по проекта. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се твърди, че липсват мотиви в съдебния акт по отношение наведените от жалбоподателят твърдения за порочност на обжалвания акт в молба-уточнение от 22.01.2019 г. сочи се, че в обжалваното съдебно решение, съдът е преписал мотивите от акта на УО, без да изложи свои собствени и без да извърши коментар на наведените от дружеството доводи. Излагат се доводи, че съдът е постановил решението без да обсъди и вземе в предвид всички факти и обстоятелства по делото, като е пренебрегнал заключението по СТЕ, от което се установява по несъмнен начин изпълнение на заданието. Твърди се, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и не е взел в предвид настъпилите след постановяване на обжалвания акт факти имащи значение за правилното разрешаване на спора. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че са изпълнени и внедрени софтуер за управление на човешките ресурси и система за контрол на достъпа и електронно управление на работния процес, съгласно техническите спецификации т. е. нали са реално извършени услуги и е следвало УО да верифицира тези разходи. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.", счита същата за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е и обосновано, предвид установената от съда фактическа обстановка и направените логически изводи. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Стеаринос" ООД решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05 M90 P001-1. 008-0236/11 ОТ 01.10.2018 г., на заместник министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., в част по т. 2 в която не са верифицирани разходи в размер на 26 790 лв. по бюджетно перо 3. 1. представляващи "Разходи за специализирана софтуерна система за управление на човешките ресурси, необходима за изпълнението на Дейност № 1 по проекта – Разработване и въвеждане на системи за оптимизация организацията на труда, управление и развитие на човешките ресурси", като и в частта в която не са верифицирани разходи в размер на 27 490 лв., разходи за внедряване на система за контрол на достъпа и работното време на служителите, необходима за изпълнението на част четвърта от Дейност 1 по проекта. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че между Управляващия орган и "Стеаринос" ООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05 M90 P001-1. 008-0236-C01 "добри и безопасни условия на труд в "Стеаринос" ООД по процедура "добри и безопасни условия на труд" към Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". С писмена покана № 4/22.12.2017 г. бенефициера е посочил обособените позиции: 1. Обособена позиция 1 "Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление на човешките ресурси"; 2. Обособена позиция 2 "Внедряване на иновативни модели и системи за оптимизиране на работната среда и повишаване на производителността и опазване на околната среда"; 3. Обособена позиция 3 "Внедряване на софтуер за управление на човешките ресурси" и 4. Обособена позиция 4 "Внедряване на система за контрол на достъпа и електронно управление на работния процес", като по отношение всяка една от обособените позиции възложителят в Приложение Б "Информация относно обособените позиции" е посочил на какви критерии трябва да отговаря всяка една от разработените и внедрени системи. Въз основа на проведената процедура възложителят "Стеаринос" ООД е сключил два договора: договор от 11.01.2018 г. с изпълнител "СТС Софтуер България" ЕООД с предмет "разработване, адаптиране и въвеждане на система за управление на човешките ресурси", и договор от 17.01.2018 г., с изпълнител "СТС Софтуер България" ЕООД с предмет: "Извършване на внедряване на софтуер за управление на човешките ресурси във връзка с изпълнението на проект "Добри и безопасни условия на труд в "Стеаринос" ООД по процедура "Добри и безопасни условия на труд" към ОПРЧР 2014-2020 г. В предмета на договора страните са посочили изцяло предвидените от възложителя в писмената покана критерии касаещи съответните обособени позиции 3 и 4. Посочено е, че услугата се счита за приета след подписване на приемо-предавателен протокол между бенефициера и изпълнителя. На 15.01.2018 г., респек. на 18.01.2018 г., са подписани процесните протоколи /л. 37 и л. 44/, като в тях отново са посочени функциите на които следва да отговарят внедрената система и софтуер. Постъпило е искане за плащане № 3 от бенефициера за отчетен период 10.11.2017 г. – 05.06.2018 г. по процесния проект, касаещ посочените по-горе два договора. Във връзка с така предявеното плащане УО е извършил проверка на място, при което било установено, че по отношение на внедряването на софтуерната система за управление на човешките ресурси и внедряване на система за контрол на достъпа и работното време на служителите, приетата от бенефициера работа от фирмата изпълнител не съответства на описаното в приемо-предавателните протоколи и с оглед на това е издаден и отказ за верификация на извършени разходи по тези договори. Във фазата на съдебното оспорване е била назначена СТЕ, от чието заключение се установява, че са налице всички необходими модули и че софтуерната система за управление на човешките ресурси отговаря на описанието в техническото задание; а по отношение система за контрол на достъпа и работното време на служителите част от софтуера отговаря на описанието в техническото задание. В с. з. от 03.06.2019 г. в. л. заявява, че няма как да установи дали модулите касаещи и двете системи са били налични към момента на извършване на проверката, както и, че връзката между софтуера и системата е автоматична и може да се генерира справка през Ексел. При така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основния за неговата отмяна. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Прието е от съда, че не са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за верификация на разходите тъй като не се установява разходите да са за реално предоставени услуги. Съдът е посочил, че от заключението на СТЕ се установява по безспорен начин, че внедрените софтуер и система за контрол на достъпа и работното време на служителите отговарят на техническото задание, видно от заключението на СТЕ, но не са оборени констатациите на органа, че те не кореспондират с приемо-предавателните протоколи и с реално доставената услуга от фирмата изпълнител. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на член 125, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 г. задължава управляващия орган да осъществява управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на добро финансово управление. Принципът на добро финансово управление, с оглед на датата на издаване на оспореното решение – 10.05.2019 г., е дефиниран в член 33 на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046). Съгласно параграф 4, буква а), подточка i) на член 125 от Регламент № 1303/2013 по отношение на финансовото управление и контрол на оперативната програма управляващият орган проверява дали съфинансираните продукти и услуги са осигурени и дали операцията съответства на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за подкрепа на операцията, както и дали е платен размерът на разноските, деклариран от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013). Националният законодател в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично регламентира предпоставките, при наличието на които се предоставя финансовата подкрепа и факта, че може да се използва за финансиране на разходи, но при наличие на предпоставката - тези разходи да са допустими съгласно приложимото за програмния период право на Европейския съюз, разпоредбите на този раздел, актовете по неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство. Този раздел е раздел І "Общи условия и допустимост на разходите" от глава пета "Финансово управление и контрол". В чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, националният законодател е регламентирал кумулативните изисквания, които правят един разход допустим по съответния договор за безвъзмездна финансова помощ. Допълнителни изисквания се съдържат и в чл. 57, ал. 2, и в чл. 58, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. А с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ националният законодател изрично регламентира правомощието на Министерския съвет да приеме национален нормативен административен акт за определяне на правилата за допустимост на разходите за съответния програмен период и правомощието на ръководителите на управляващите органи да приемат акт, чрез който да определят допустимите категории разходи и други относими за допустимостта на разходите елементи. От така съществуващата и относима нормативна уредба е безспорно, че определянето на един разход като допустим, съответно като недопустим, е регламентирано в йерархическа поредица от нормативни актове, което значи, че е налице нормативна установеност на съответния допустим разход. Разгледано в контекста на оспореното решение – отказ от верификация, изложеното значи, че всеки неверифициран разход не съответства на точно определено в съответния нормативен акт изискване, за да бъде признат за допустим. В конкретния случай по т. 2 от решението "Бюджетно перо 3. 1 "Разходи за специализирана софтуерна система за управление на човешките ресурси, необходими за осъществяване на Дейност 1, внедряване на софтуерна система за управление на човешките ресурси, за да откаже верифициране на разходите, ръководителят на УО се е позовал на чл. 57, ал. 1, 3 ЗУСЕСИФ, като е приел, че е налице липса на съответствие между приетата от бенефициера работа, описана в приемо-предавателните протоколи с фирмата изпълнител и реално извършената такава – въведените в софтуерната система за управление на човешките ресурси данни за служителите са непълни и същата не се използва по същество; наса били налични при извършената проверка описаните уеб формуляри за кандидатстване, мобилна версия на системата, интегриран модул за самообслужване на ръководителите, където през web интерфейс имат достъп до информация на своите подчинени, липсва интегриран модул за самообслужване на служителите и ръководителите, през който да се подават и одобряват заявки за отпуск и информацията касаеща двете системи не се намира при бенефициера. По отношение бюджетно перо 4. 1 "Разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане, ДНА и стопански инвентар" касаещо "Внедряване на система за контрол на достъпа и електронно управление на работния процес" е установено липса на автоматичен интерфейс между тази система и системата за управление на човешките ресурси, а данните се експортират през Ексел и се въвеждат ръчно от оператор, цялата информация, касаеща двете системи не се намира при бенефициера. Установено е по отношение на софтуера и системата, че те са достъпни през интернет като облачни услуги и липсва информация за вида на базата данни и отговорностите на изпълнителя. Съгласно чл. 57, ал. 1, за да са допустими разходите, те съгласно т. 3 - следва да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като едновременно с това са изпълнени и останалите условия за допустимост съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Предвид на факта на подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. по схема BG05 M90 P001 - 1. 008 "Добри и безопасни условия на труд", от страна на бенефициера, последния се е съгласил с публично оповестените условия за кандидатстване. Целта на предоставяната безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очакваните резултати е да се подобри работната среда в предприятията, чрез осигуряване на добри и безопасни условия на труд, както и ефективни и гъвкави форми на организация на труд и управлението на човешките ресурси. В т. 12. 2 "Допустими дейности" от условията за кандидатстване, административният орган е изброил неизчерпателно някои от конкретните дейности, чрез които се осъществява допустима по условията за кандидатстване дейност, която от своя страна цели изпълнение на индикаторите. Изпълнението на такива дейности означава, че те са съответни на критериите за подбор на операции" по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. В разпоредбата на т. 2. 4 от сключения ДБФП е посочено, че бенефициерът е длъжен да изпълни финансовия проект, съгласно одобреното проектно предложение и Условията за кандидатстване по схемата, а съгласно чл. 3. 60 от договора, разходите ще бъдат признати за допустими от административния орган, ако отговарят на изискванията на условията за кандидатстване. От доказателствата по делото се установява, че при извършена проверка от страна на УО по отношение заявено искане за междинно плащане № 3, касаещо внедрена софтуерна система за управление на човешките ресурси и внедрена система за контрол на достъпа и работното време на служителите се установяват несъответствия между реалното изпълнение на тези услуги и обективираното между бенефициера и изпълнителя в приемо-предавателните протоколи. В последните два страните са заявили писмено, че и двете системи отговарят на характеристиките дадени им от бенефициера в техническата спецификация. От заключението по СТЕ се установява безспорно, че по отношение и на двете системи са налични всички модули и, че те съответстват на описанието дадено в проектното предложение и в техническото задание по публичната покана. За да е налице обаче реалност на извършената услуга следва и двете системи да са налични при бенефициера и именно това не се установява, дори и от заключението на СТЕ. В. л. е извършило своята проверка в офисите на трето лице, което няма касателство към сключения договор между бенефициера и изпълнителя. Реалността на предоставената услуга изисква софтуерната система за управление на човешките ресурси и системата за контрол на достъпа и работното време на служителите да бъдат внедрени и да се намират при бенефициера, който ще ги използва реално в своята дейност. Макар и двете услуги да са изпълнени т. е. да е налице внедряване на двете системи то те реално не се намират при бенефициера и при трето лице, което е в нарушение на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и е в противоречие с сключените договори за изпълнение и приемо-предавателните протоколи. Освен това следва да се има в предвид, че по отношение изискването за наличие на автоматичен интерфейс между двете системи такъв не се установява, тъй като и в. л. в заключението си твърди, че това се осъществява чрез Ексел т. е. не се опровергават мотивите на УО, че данните касаещи отчитането за влизане и излизане на персонала се въвеждат ръчно от оператор. Освен това не се опровергават и констатациите при проверката, че липсва информация относно вида на базата данни и отговорностите на изпълнителя. Изводите на административният орган и на съдът за наличието на предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за постановения отказ за верификация по сключените два договора с изпълнител "СТС Софтуер България" ЕООД са правилни и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства. На първо място не се представят доказателства от страна на касатора които да оспорват установените от УО факти при извършената проверка свързана с предявено плащане № 3 касаещо процесните разходи. Макар и от заключението на СТЕ да се установява, че и двете системи да са били реално внедрени, то те не се намират при бенефициера, а при трето лице, нямащо касателство към сключения ДБФ. Безспорно се установява и, че част от системата касаеща контрола за достъп на работното време и персонала не отговаря на изискванията на възложителя, както и липсват доказателства за вида на базата данни и отговорностите на изпълнителя. Следва да се има в предвид и, че по делото е бил представен контролен лист от извършената на място проверка от контролните органи, във връзка със заявено окончателно плащане № 3, като контролния лист е бил подписан без забележки от страна на дружеството т. е. последното потвърждава констатациите извършени при проверката, водещи до правилните изводи, че не са реално внедрени двете системи, със съответния пълен комплект модули на място. Правилно е прието от съда, че макар и в заключението на СТЕ да се установява по безспорен начин, че системите отговарят на заложените от бенефициера технически спецификации, това е установено на по-късен етап от извършената проверка, като няма данни именно към момента на проверката всички модулите да са били внедрени. В този смисъл е и изказването на в. л. в открито с. з. пред АССГ, където в. л. е заявило, че няма как да се определи дали всички модули на системите са били налични към момента на проверката т. е. макар и към датата на извършване на СТЕ модулите да са били налични, то към датата на извършване на проверката, която е меродавния момент за установяване реалността на извършената услуга, няма данни системите да са били реално внедрени и да отговарят на всички заложени изисквания на възложителя. Ирелевантно е и обстоятелството касаещо представените скрийншотове в допълнението към жалбата до първоинстанционния съд, тъй като те също са налични дълъг период след извършване на проверката и няма данни да са били представени при посещението на контролните органи и извършените установявания преди отказа за верификация. По силата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ максималния срок в който УО следва да извърши плащането е 90 дневен от постъпване на искането на бенефициера, като след изтичане на този срок УО е длъжен да не верифицира недоказаните разходи т. е. доказването на разходи които се претендират от бенефициера е ограничено със срок, като наличието на такива но след определения законен срок води до правилния извод на УО, че такива разходи не следва да се верифицират. Неоснователни са наведените доводи, че при постановяване на съдебния акт са допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил молба-уточнение от 22.01.2019 г., предвид на това, че молбата не съдържа наведени допълнителни възражения касаещи законосъобразността на акта вън от жалбата, а представлява допълнение към нея с по-подробно описание на представените интерфейси и тяхното обсъждане в контекста на другите доказателства от страна на жалбоподателя. Тези доказателства обаче не водят до извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като основната предпоставка за отказа е именно липсата на реално внедряване на двете системи у бенефициера т. е. системите макар и да съществуват и да притежават всички компоненти не се намират реално при бенефициера, установено при извършената проверка от страна на УО. Неоснователен е и довода на касатора, че съдът е нарушил нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като в касационната жалба само се посочва съдебна практика по приложение на този текст от АПК, но не се навеждат конкретно доводи, за какви точно нови факти от значение за правилното разрешаване на спора има в предвид жалбоподателя. Предвид изложените съображения решение от 01.10.2018 г. на Ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта с която е отказано верифициране на разходи в размер на 26 790 лв. по бюджетно перо 3. 1. "разходи за специализирана софтуерна система за управление на човешките ресурси, необходима за осъществяване на Дейност 1, внедряване на софтуерна система за управление на човешките ресурси" и по бюджетно перо 4. 1 "разходи за закупуване на оборудване и обзавеждане, ДНА и стопански инвентар" относно "Внедряване на система за контрол на достъпа и електронно управление на работния процес" е законосъобразно. Като е достигнал до същият извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и своевременно направено искане, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ