Решение № 9168 от 19.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието (с предишно наименование министър на земеделието, храните и горите) срещу Решение 7173/01.12.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 6123/2021 г. С обжалваното решение е отменена Заповед РД-15-917/04.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите и Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение по съображения, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът е събрал всички необходими доказателства, които са от значение за делото, но, като не ги е анализирал в контекста на служебните правоотношения и на конкретния случай, е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Счита, че съдът прилагайки погрешно материалното право неправилно е приел, че не е налице съкращаване на щатната бройка на жалбоподателя. Твърди, че новосъздадената длъжност директор на Дирекция Европейска координация и международни отношения и закритата длъжност директор на Дирекция Правна са с различни функции и задължения, различни изисквания за заемането ѝ и различна функционална организация. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на А. Стоянова. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Клуковска. Ответникът по касация А. Стоянова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Василев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед РД-15-917/04.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е прекратено служебното правоотношение с А. Стоянова за длъжността директор на Дирекция Правна в МЗХГ, на основание чл. 106, ,ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради съкращаване на длъжността. За да отмени заповедта съдът е приел, че тя е издадена от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка е изложил подробни съображения, че не е изпълнена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Противно на изложеното в касационната жалба съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, като изводите му са логични и последователни и решението му е обосновано. С оглед правното основание на което е прекратено служебното правоотношение чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл., правилно е извършил преценка дали са били налице предпоставките на разпоредбата, за да се приеме, че е налице съкращаване на длъжността. Правилно е посочил, че за да е изпълнено предвиденото от закона основание следва да се установи, че длъжността заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност, както и че в случая нито една от двете хипотези не е налице. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е анализирал събраните по делото доказателства в контекста на служебните правоотношения и на конкретния случай. С оглед основанието за прекратяване на служебното правоотношение съдът правилно е направил съпоставка между предходното и действащото щатно разписание и между длъжностните характеристики за длъжността директор на Дирекция Европейска координация и международни отношения и закритата длъжност директор на Дирекция Правна. В допълнение към мотивите на решаващия съд за отмяна на Заповед РД-15-917/04.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите следва да се отбележи и следното: От доказателствата по делото безспорно се установява, че: 1. процесната заповед е издадена, след като с влязло в сила решение е отменена предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с МЗХГ на А. Стоянова, 2. г-жа Стоянова е подала в срок заявление да бъде възстановена на длъжността, която е изпълнявала преди уволнението; 3. със Заповед РД 15-916/04.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и годите е възстановена на длъжността директор на Дирекция Правна, МЗХГ; 4. на същата дата 04.06.2021 г. на г-жа Стоянова е връчена процесната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради съкращаване на длъжността директор на Дирекция Правна. Към датата на възстановяването на г-жа Стоянова, длъжността директор на Дирекция Правна не съществува като нормативно определена позиция в действащото щатно разписание. Поради това независимо, че е издадена заповед за възстановяването на служителя, органът по назначаването не е изпълнил задължението си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Служебното правоотношение не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл. при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая А. Стоянова е спазила тези условия. Издадена е заповед за възстановяването ѝ на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, която не съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание. Поради това е издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Издаването на двете заповеди не може да се приеме като изпълнение на условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като или възстановяването на заеманата длъжност е формално, а това означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение или не са налице основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Постоянна е практиката на ВАС, че утвърдените промени в длъжностното разписание на органа, преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение, са ирелевантни към задължението на органа по назначението да изпълни задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл., във връзка със съответното влязло в сила съдебно решение. Едновременното издаване на двете заповеди - за възстановяване на предишната длъжност и за прекратяване на служебното правоотношение индикира недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаване, което е в противоречие с целта на закона. Налице е формално възстановяване, без промяна в длъжностите разписания и с единствената цел да бъде отново издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на възстановения служител. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед действителната и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от упълномощения адвокат, бланкетното възражение за прекомерност направено от касационния жалбоподател не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение